"Веднъж в Болоня построиха една сграда от сладолед, точно на централния площад, и децата идваха отдалече, за да си близнат." Така започва една приказка на Джани Родари, най-известния италиански детски писател. И ако къщата от сладолед е може би мечта на всички деца по света, то не е случайно, че идеята за сграда от сладолед, от която от време на време да си близваш по малко, е дошла именно на италиански писател. В Италия се прави най-добрият сладолед на света, но той не е еднакъв навсякъде в страната. Ако обичате Италия и си падате страхотно по сладоледа, трябва да направите усилието да слезете чак на края на Ботуша, в областта, в която сладоледът представлява концентрат от магия, вкус и деликатност: това е Сицилия. Веднъж пристигнали в Сицилия (а тя самата си струва пътешествието...), да се отправите към европейската столица на барока Ното. Шамфъстък, мента, жасмин, бадем, диня, ликуирис, праскова, къпина и дори босилек - няма тайни за невероятните "занаятчии на сладоледа" в това градче - бижу на световното изкуство. Да вкусиш от сладоледа или от близката му родственица, гранитата (стрит и подсладен лед със същите аромати, изброени по-горе), в сянката (условно казано) на бароковата катедрала на Ното, е незабравимо преживяване.

Сладоледът е наша национална гордост: вкусът на сладолед изниква в мислите ни при спомена за първата любов, за ученическите години, за първото излизане сами без родители, първите любовни срещи. На покана за вечеря задължително се отзоваваме със сладолед в ръка за домакинята. Чудодейните топки могат да бъдат поставени в т.нар. конус (conо), както при нас наричат вафлената фунийка, разположени между две вафли или настанени в купичка. Децата много бързо усвояват изкуството да се справят със сложната операция на близането, без самите те да се превърнат в ходещи фунийки сладолед. Научават се дори преди да "бетонират" уменията си в другата трудна хранителна и напълно италианска процедура, а именно навиването на спагетите на вилицата. На децата се дава сладолед, за да мируват, за да ги утешим за изпитана болка, като награда за добра оценка и допреди няколко години веднага след операция на сливиците.

От няколко години сред италианските диетолози се шири модата да препоръчват на жените, които искат да отслабнат (на практика всички италианки под 60 години и най-вече в периода от март до август), да заменят едно ядене дневно с порция сладолед, по възможност плодов. Така че, може да ви се случи да видите във всички национални кафенета, разположени близо до офиси, орди от жени, нападащи "конусите" с вкус на лимон, ягода, праскова, задължително без сметана (битата сметана отгоре е друго италианско чудо, без което сладоледът е незавършен...).

Много от тях го взимат и за вкъщи, където може би налагат на горките съпрузи вместо класическата порция спагети, сладолед за обяд или вечеря. Драмата на занесения вкъщи и сложен във фризера сладолед е, че бързо се превръща в невероятно твърда маса, невъзможна за дълбаене. Колко точно е необходимото време, за да й върнем пухкавата мекота от момента, в който сме купили сладоледа, си остава мистерия. Докато раздигнем масата, сложим купичките и лъжичките за извадения от фризера сладолед и отидем да го донесем от кухнята, той се е превърнал в лепкава течност, невъзможна за предлагане на гостите. Поради което отскоро на пазара се появи един абсурден уред: лъжица за сипване на сладолед, която се затопля в микровълнова печка. Парещото пособие се потопява в сладкия леден блок и ето че той отново възвръща предишния си вид... колкото да се убедим, че италианците не скъпят въображението си, когато става дума за сладолед. Вкусовете също се приспособиха към вечното търсене на новото, а също и на етническото или неповторимото: ще намерите сладолед от лайка, кардамон, люто къри, кисело мляко. Но - честна италианска дума - нищо не може да бие класиката сметана-шоколад-лешник. С бита сметана отгоре, разбира се. Истинската диета може да почака.


*Сара Скалия е известна журналистка от италианската телевизия RAI, автор на многобройни предавания и рубрики в списания като Grazia, Il Venerdi di Repubblica и др. Заглавието е на редакцията.