Ако някой има съмнения по въпроса дали виното е култура, то това със сигурност не е хаджи Ламбрин Сотиров. Негов е проектът "Старата Варна". Не бихме могли просто да причислим триетажната къща към варненските винарни, защото тя е много повече.

Някога в масивната постройка на ул. "Цар Калоян" 5 в гръцкия квартал се е помещавало полицейското управление, а в мазето със здрав градеж от камък, където сега е избата, е бил арестът. Но както твърди самият Ламбрин, който по професия е журналист, избата е последният етап от обиколката. На горните етажи се помещава забележителна експозиция от 320 фотографии на стара Варна. Докато се прехласваме как старите Морски бани излъчват духа на Френската Ривиера, Ламбрин Сотиров ни информира, че разполага с архив от 5 хиляди оригинални стари фотографии.

Сред изложените на най-горния етаж търсим доказателства за кулинарната история на Варна и откриваме снимки на кафе "Лондон", на първата модерна сладкарница "Маринов", на бирария "Македония", на безалкохолния бюфет при моста на Морските бани от 26 г., първата винарна в Аспарухово и ресторант "Гъмза" на Иван Русанов. "Някога много завиждах на Виена и Прага за това, че навсякъде, където влезеш, висят стари фотографии. Сега съм спокоен - повечето заведения във Варна са снабдени от нас с чудесни стари изображения на града." Разговорът се прехвърля на първия етаж, където се намира експозиция на съвременни наши художници, предимно от Варна и Бургас.

"Старата Варна" е музей, който илюстрира прехода на града от ориенталското към европейското, твърди Ламбрин. Тук се помещава и нашето издателство "Барс", провежда се уникалният за България час по "варназнание", подпомогнат от отдел "Образование" на общината - ученици на различни възрасти идват да се запознаят с историята на града. Учим ги колко е важно да съхраняват родовата памет, да запазват стари документи и фотографии. Всяка зима каним деца коледари, а тази година ще посрещаме първите абитуриенти, които сме обучавали като малки. 1352 деца минаха оттук тази зима. Това е една къща за история и култура, а виното е просто детайл от пейзажа, много важен, разбира се."

Лятно време къщата се посещава от групи туристи и ВИП гости. Туризмът е единственото приходно перо, разказва домакинът ни. Избата е възникнала като идея след издаването на карта на виното, последвана от карта на ракията, които сега висят на стената. Тук е седалището на Клуб на виното, в който членуват известни варненски личности, повечето водещи бизнесмени, 65 на брой. Винената експозиция представя вината на всички български производители със съответните подробни табелки на български и английски. Липсата на дневна светлина не притеснява Ламбрин Сотиров.

"Това не е място за професионална дегустация, а за душата, място, където да се отпуснеш, казва той. Всички важни гости на Варна, министри, дипломати, президенти, минават оттук. Беседата ни за туристите е атрактивна, в духа на ХХІ век. След като попият достатъчно дух и култура, ги водим тук долу, в избата. Гръбнакът на нашата дегустация са, разбира се, уникалните български сортове - димят, широка мелнишка, гъмза, рубин, керацуда. Придружена е от музиката на варненския композитор Хари Саркисян, вдъхновена от събраните от мен легенди за виното, като за всеки сорт пускаме подобаващата композиция." Музиката наистина е прекрасна, както се уверихме над чаша бял мавруд, лимитирана серия "Старата Варна".

Виното се прави в с.Куклен, минало е през мискетова бъчва в изба "Кайнаците" и е бутилирано в Евксиноград. Това е стара родова рецепта, чиято тайна се състои в това, че от брането да получаването на сока минава не повече от час. В Куклен го пият в кръчмата с агнешки дреболии, научаваме тук. Ламбрин Сотиров държи много на още един проект, свързан с виното - стихосбирката на варненския поет Иван Ставрев "Другото име на виното...", състояща се от 12 стихотворения, посветени на най-добрите български вина и написана специално за "Старата Варна". Той държи много и да подчертае, че Варна е град с финес и че я очаква бъдеще на световен град и финансов център.

"В крайна сметка това е град, основан от предприемачи, пояснява той. Преди 2400 години делфийският оракул предсказва, че на това място може да се направи град, и когато пристигат пентаконтерите (кораби с 50 гребла) с първите заселници, повечето хора в тях са търговци." Родът на Ламбрин, македонски преселници, са тук от 1895 г., а пъпът му бил хвърлен на покрива на стария ресторант "Кристал". Легендата, която ни подарява, ни се струва достойна за типичен грузински тост: "През 1821 гръцки капитан корабокрушира край Варна, напуска кораба последен и остава единствен жив. След два дни изплува на брега, няма по-жаден от него в целия свят. Търси вода, попада на двама души, които нямали вода, но му налели течност от една дамаджана - като пил от нея, всичко лошо в живота му свършило. Да видим сега какво е пил капитанът. Ако отпиете от това вино, никога повече няма да ви преследват неволи и никога няма да губите надежда!"