В началото на 90-те години в града масово се появяват заведения, разказват варненци. Десетина години по-късно обаче става точно обратното и днес ще ви направи впечатление, че целият център е залят с магазини за дрехи и обувки. Ако човек реши да похапне някъде, трябва да знае точно къде да отиде, защото, ако не познавате града, рискувате да останете с впечатлението, че хората там вероятно се хранят само в заведения, тип "бърза закуска", които в повечето случаи са неумела имитация на Happy bar&grill. Редно е да отбележим, че най-успешните заведения в национален мащаб, ресторантьорската верига Happy, са собственост на варненец - Орлин Попов. Пак от тях, но по неподходящ начин, на много места във Варна е заимствано и илюстрованото меню. По принцип няма нищо лошо в това да знаеш какво ще получиш в чинията си, но когато менюто не изглежда естетично, ефектът може и да е обратен. Както във всеки друг град, и тук се оказа, че най-сигурният начин да попаднете на истински вкусно място е да се информирате предварително. Тръгваме за Варна, въоръжени с личен опит и напътствия от местни приятели, решени да опишем най-интересните места за хапване, престой и нощен живот.

Смесица от хранителни култури
Първото място, където се озовахме, беше гръцката махала. Впрочем, ако искате да се загубите, то това е правилният избор. Дори варненци не успяват да се ориентират в плетеницата от малки улички, които се пресичат хаотично. Според една от версиите, които чухме, това е направено съвсем съзнателно, за да не прониква зимно време студеният морски вятър. Обяснението звучи доста логично и наистина кварталът изглежда уютен, макар част от старинните сгради да имат нужда от обновяване.

Гръцката махала е наречена така съвсем условно. Някога тук къща до къща са живели българи, гърци, арменци, турци и евреи. И днес в рамките на една и съща улица ще срещнете ресторант за грузинска кухня до типична българска механа, а под римските терми - китайски ресторант. Още отдалеч се усеща примамливата миризма на турското ресторантче "Ориент", което е задължителна спирка за непретенциозно, но невероятно вкусно хапване, с характерното пъргаво обслужване. Тук може да се отбие човек и за късна закуска със забележителни чорби. Малко по-надолу е магазинчето, в което цяла Варна знае, че се предлагат най-вкусните ориенталски сладкиши.  По-нагоре пък се намира бистрото "При Жан", където, въпреки че собственикът е арменец, се готви френска кухня.

Пак там, в гръцката махала, съвсем близо една до друга се намират синагога, православен храм и католическа църква (само че от синагогата са останали само стените, а католическата църква също е в подобно незавидно състояние). Определено доста космополитен, що се отнася до преплитащите се култури, кварталът е и сред най-запазените от гледна точка на някогашната атмосфера в града. Ясно се долавя силното ориенталско влияние, което страната ни има, но в най-хубавия смисъл на тази дума. Някои казват, че в тази си част Варна напомня на Тбилиси. Може би е така, но аналогията определено се подсилва от факта, че там е грузинският ресторант - автентичен и мераклийски, непринуден, но с ценителска атмосфера. Собственикът е грузинец, което си личи по качеството на ястията със странни вкусни имена като харчо, сациви, кучмачи, чахохбили.

Последното е нещо като рагу от птиче месо с лук, доматено пюре, бяло вино и много подправки. Сациви пък е фаворит сред студените предястия. Късчета месо се смесват с орехов сос, зелени подправки, чесън и лук. Самият сос обаче включва още вино, шафран, жълтък, канела, карамфил, червен пипер, дафинов лист и жълтък. Порция от пиле "табака" представлява почти цяло пиле, което традиционно се поднася със сос от пасирани сливи, босилек, чесън, червен пипер и кориандър. Изобщо грузинците използват богато листата от кориандър, а също и зърната от нар, които придават характерен кисело-стипчив вкус. Ще се убедите в това, ако си поръчате телешки дреболии с подправки в гювече или кучмачи. Виното "Мукузани" от предполагаемата родина на vitis vinifera, което опитахме, също беше много добро - пиперливо, плътно и с благородни нюанси на мъх и земя в аромата.

Още от съблазните на стара Варна
Оказа се, че гръцката махала е един от най-примамливите райони на Варна за нарастващото ново строителство. Всички си даваме сметка, че възстановяването на старите постройки излиза много по-скъпо от новото строителство, но със събарянето им безвъзвратно си отива част от архитектурното ни богатство. Дупката, която в момента зее в центъра на града, до пл. "Независимост", и която е опасана с магазини, тип базар, напомня тъжно за съборената стара къща, на чието място някой си поискал да издигне нещо. Напразни се оказали протестите на варненци. Днес мястото се ползва за паркинг, а скоро се очаква там да изникне търговски център.

Като тръгнете по улиците на стария град, навсякъде правят впечатление фасадите с виенска архитектура, много от тях реставрирани и боядисани в бяло и контрастни, ярки цветове, досущ като апетитни сметанови тортички. В тази връзка една от най-симпатичните сладкарници - "Баба Еленов", се намира закътана в малките улички близо до хотел Черно море и ако ви се отдаде случай, я посетете. Високата сграда на хотела, станал символ на централната част на града, някак стои нелепо сред очарователните старинни постройки, но все пак представлява основен ориентир за пришълците. Сградата на Булбанк, която се намира в еврейска къща, строена през 20-те години на миналия век, е също една от архитектурните забележителности на Варна, запазени до днес.

Близо до хотела, по пътя към входа на Морската градина, се намира бистро "Европа", по-известно на варненци като "Лаута" по името на предишното заведение на същото място. Жанрът бистро е много характерен за Варна - удоволствие е, че тук просто разбират от бързо, но качествено хапване във френски стил. А и като едно от първите по рода си, бистро "Европа" даде пример как трябва да изглежда истинският кроасан (вижте интервюто на стр. ...), или френската торта "Татен" и още много превъзходни сладкиши. Ако сте на диета, просто не влизайте тук. Това е мястото, където вече няколко години сервират фантастични миди от залива Дълбока по френски образец, в тенджерки, със или без майсторски леки сосове, а начинът, по който изпичат прясната риба, може да послужи за пример на доста наши ресторанти с високи претенции.

Ако се върнем към въпроса за съхраняване на ценното варненско културно наследство, бихме могли да дадем пример с прочутата вила на Буров, която наскоро бе изцяло реставрирана до най-дребните детайли, за да се превърне в рибен ресторант. Вилата се намира в най-красивата част на приморския парк, непосредствено над брега, откъдето се открива чудесна гледка към Варненския залив. Рибните специалитети са впечатляващи по вид и брой, както и изобилието от салати, а вината са само български.

Непосредствено до вилата на Буров се намира "Вила Сагона". Тя едва ли е пример за реставрация, но е обзаведена с вкус към антиките, макар и непретенциозно. Мястото притежава дух и прекрасна гледка към морето от стаите на горния етаж. В кухнята се долавя "френска връзка" поради присъствието на управител французин, който живее у нас отдавна.
Като продължи надолу по Станчовата алея до морето, човек стига до така наречената Четвърта буна и до едно най-семпло крайбрежно заведение, от което примамливо ухае на дървени въглища. Качеството на обслужването и на храната малко варират, обаче мястото е прекрасно за хапване на прясна сезонна риба, току-що изпечена на скара с дървени въглища.

Съвременен шик и стара слава
Като потвърждение за отношението на варненци към родните вина дойде менюто на едно от шикозните места, на които попаднахме - новооткритият ресторант "Сезони". Той се намира в местността "Салтанат", в приморския парк. Мястото е пример за уникален дизайнерски интериор, с разработки на картини на Майстора, които на горния етаж напомнят стила на Анди Уорхол. Менюто е с класически предложения като гъши дроб или телешки стек, виненият лист на ресторанта и тук е изцяло с български предложения. Собственикът  Желязко Каракашев ни обясни, че е направил този избор съвсем съзнателно, залагайки на прецизна селекция, защото неговите клиенти чужденци предпочитат да опитват български вина, а ако са варненци - също. Амбицията на завършилия в Цюрих ресторантьор е да търси качеството в индивидуалния подход, а не да гони изяви на висша кулинария: заведението ще предлага зони на обслужване 24 часа в денонощието: ресторант, бар, закуска, кафе.

Продължаваме разходката си из града на гларусите и съвсем естествено стигаме до крайбрежната улица. За съжаление установяваме, че едно от най-типичните места за всеки морски курорт - улицата около централния залив, изглежда сякаш е била забравена в продължение на години и изведнъж някой се е сетил, че там може да се направи нещо. Заведение до заведение, строеж до строеж - тук няма никаква цялостна идея, както би трябвало да бъде в един добър туристически център, какъвто иначе е Варна. Колкото и странно да е, през активния сезон алеята успява да придобие някакъв по-атрактивен вид, но това е само фасада, която наподобява бутафорен декор за филм. "Алея Първа", или българският Лас Вегас е, разбира се, далеч от мултимилионната обвивка, която американският увеселителен център в Невада притежава.

Решаваме да опитаме с някоя от препоръчаните кръчми около плажа и без колебание се запътваме към "БМ Залива". Сблъскваме се отново със задължителното меню със снимки, но иначе мидите и рибата са чудесни, без да можем да кажем същото за общите хигиенни условия на заведението.

Съвсем друга е картината в "Морска сирена", на самата морска гара. Посреща ви огромно заведение, в което нищо от повехналия соц. интериор не е пипнато, до такава степен, че би могло да бъде показвано на чужденци като нагледен пример как е било, включително и мястото на вечерния оркестър. Кратка разходка из безкрайното меню от някогашни български гозби от всички краища на страната издава, че този ресторант и известният навремето "Параклиса" са на една и съща собственичка.

Някои все още считат "Параклиса" за емблематично за Варна заведение. Наистина ястия като бамя с ориз, спаначен марудник, рибник с булгур, рибен зелник, боровански лучник и още много други звучат примамливо, но едно предълго меню трудно може да ги предложи винаги пресни и сготвени на момента. В "Морска сирена" може да попаднете на изключителна рибена чорба или пресен чернокоп например, но мидите са замразени. Невероятно постижение е да се съберат толкова стари рецепти, разбира се, но нищо не би могло да ги направи вкусни, както уважението към пресните продукти. "Параклиса" (който впрочем се е преместил на гърба на предишната сграда и вече не е в двора на параклиса) някога беше интересен, но почти нямаше конкуренция. Днес контекстът е променен, а с него и критерият на клиента.

Ако попаднете във Варна в компания на театрали, почти със сигурност ще ви заведат в "Продадена невеста", самоопределящ се като "заведение за хранене и употреба на алкохол". За него може да се каже, че има подчертано отношение към бутилките. От бутилки са направени лампи и други пособия за интериора, има над 600 вина, които не са описани в лист, а са подредени по стените. Което е оригинално, но затруднява избора. Старата къща е обзаведена с вкус, като долният етаж е в характерния стил на староградски салон, а горният е по-артистичен, с винен бар. Не бихме нарекли менюто впечатляващо, тук е място за похапване без претенции. Мястото дължи известността си по-скоро на атмосферата. Наред с вината има и огромен избор от ракии.

Италианската следа
По примера на много от големите европейски градове и Варна изобилства от места, предлагащи италианска кухня. Не е лесно обаче да отсеете добрите от посредствените ресторанти. Разбира се преобладаващи са пицариите, много от които използват похвати за привличане на клиенти, по-близки до идеята за "Дисни ленд". Едно от най-симпатичните и непретенциозни заведения, където може да се хапне вкусно, е Pizzicato. Пастата е домашна, а освен това е и приготвена добре. За съжаление няма да получите адекватна винена селекция, чаши и обслужване, които да съответстват на иначе вкусната храна.
Ако се консултирате с туристически гайд, най-вероятно ще попаднете на Pastaria. Има две такива заведения в града.

По-централното се намира нагоре след адвокатска градинка, на ул. "Драгоман", по която между другото се нижат кръчма след кръчма. (Там например е и единственият в града гръцки ресторант "Танасе"). Неведнъж е ставало дума, че автентичната италианска кухня е трудно постижима задача. Pastaria се справя с нея само до известна степен. Личи желание да се образова публиката в италианската кулинарна култура. Използват цялото разнообразие от съставки, характерни за кухнята на Ботуша. Повечето салати са пресни и добре овкусени, но се случва талятелите да са слепени, сякаш не са току-що сварени. И тук предлагат прясна домашна паста с прилично качество, но не е постигнат онзи неустоим вкус и качество на храната в подобно заведение в Италия.

Чудесна италианска кухня можете да намерите в La Famiglia, който не е в центъра, но си струва да бъде потърсен. Работното време за съжаление не е като в Италия - La Famiglia е сред онези варненски заведения, които се намират в жилищен блок и попадат под ударите на наредбата да се затваря в 23 ч. през зимата и в 24 ч. през лятото. Жалко, защото (тук е мястото да споменем) Варна е град, който се стреми да живее двайсет и четири часа в денонощието. Много ресторанти работят, докато има клиенти, както подобава на един морски град. За разлика от София тук можете да закусите и преди девет часа, а можете и да си купите изискан алкохол и пури по всяко време на денонощието от поне три магазина в центъра.

Виното
Решението на някои амбициозно прохождащи места, какъвто е рибният ресторант във вилата на Буров, или пък "Сезони", да имат само български вина, ни накара да се замислим: изглежда, туристическата ориентираност на Варна я превръща в нещо като флаг на българското винарство. Редица ресторантьори, с които разговаряхме, споделиха, че съвсем съзнателно са подбрали във винената си карта само български бутилки. В доказателство дойде и виноклубът, който открихме на улица "Иван Вазов". Дори наименованието му е точно "Клуб на любителите на български вина". Намира се в центъра, близо до Археологическия музей, в автентична каменна изба. Капацитетът на клуба е 50 места, масите са с формата на бъчви, дегустацията на български вина има и вариант, съобразен с изискванията на туроператорите. Според неговия основател - Димо Атанасов, Варна е и градът с най-много винени клубове и барове в цялата страна.

Друг известен клуб е  Weingarten. Това е мястото, за което се твърди, че разполага с с най-богатата колекция от български вина. В "Семела" пък, обявен като храм на Бакхусовата напитка, който е по-скоро магазин за вино с подземна дегустационна, се предлага малък процент чужди вина, но това може би е повече изключение за града, отколкото правило. Що се отнася до "Старата Варна", виното там е съществен елемент от обширен културен проект, на който обръщаме специално внимание.

Задължително място за просветени ценители на виното и кулинарията е бистро и винен бар Ileff (Илев). Намира се извън центъра, много нагоре по "Цар Освободител", на ул. "Неофит Рилски". Заведението справедливо се гордее с богатата и разнообразна винена карта, съдържаща вина от цял свят, както и най-добрите български екземпляри. И както е логично, за тях екипът в кухнята приготвя изчистени модерни ястия, с пресни качествени продукти, овкусени премерено и с вещина.

Време за питие
Ако времето ви във Варна е достатъчно за разходки, а това е препоръчително, сигурно ще попаднете в някое приятно барче на открито, а пред вас ще минава като на длан целият град. Варненци биха ви завели в "Сакс" на ул. "Колони",  или за питие в "Сохо" леко встрани от "главната", или пък в "Онно", непосредствено до бистро "Европа". Едно наистина изискано място е сладкарницата на луксозния хотел "Мусала", където ще получите вещо сервиран уникален чай. Топлият шоколад, кафето, а и всичко останало се поднася в атмосфера на възобновен от някога шик.

Всички във Варна знаят, че VIP Fashion Club в подножието на кукления театър събира тукашните модели на питиета и клюки. Други места за питие могат да бъдат Bar code на ул. "Л.Каравелов", Piano bar Classic на "Шипка" или нощният "Алиби" под "Пикадили".

Да идеш до Варна и да не посетиш клуб "Комикс" е като да отидеш в Лондон и да не влезеш в Ministry of Sound. Сравнението може да звучи непонятно за мнозина, но за почитателите на нощния живот "Комикс" (и Ministry of Sound) е място, което говори много. В легендарния клуб, построен на мястото на бивш киносалон, от зората на електронната музика до днес са се изявявали най-големите DJ-и, гостували у нас, както и много български ъндърграунд групи.

Bizzare и Arrogance са други две емблематични нощни заведения (първото по-скоро бар, а второто повече клуб), където варненци обичат да излязат за по питие или на танци, но имайте предвид, че музиката е силна. В бар Bolla обаче можете да се поотпуснете, слушайки съвременна музика, която не предизвиква сърцебиене с децибелите си.

Адреси:
Грузински ресторант, ул. "8-ми ноември" 5, (тел. 052/ 632 622)
"БМ Залива" - бул. "Приморски", басейнът на Морска гара, (тел. 052/ 614 887)
"Продадена невеста" - ул. "Крали Марко" 1, в двора на ритуалния дом (тел. 0888 641 440)
бистро "Европа" - бул. "Сливница" 11 (тел. 052/603 950)
бистро и винен бар - Ileff ул. "Неофит Рилски 11 (тел. 052/654 517)
Pizzicato, ул. "Братя Миладинови" 55, (тел. 052/ 650 500)
"Сезони" - Приморски парк, местност "Салтанат", срещу цветарския център "Мимоза" (052/ 33 59 18)
Клуб "Комикс", ул. "Христо Самсаров" 3
Бар Bizzare, ул. Стефан Стамболов" 2
Клуб Arrogance, бул. "Цар Освободител" 25
Бар Bolla, ул. "Александър Малинов" 1