Като пътувате от Варна за курортите "Св. св. Константин и Елена" и "Златни пясъци", вдясно от магистралата ще видите обикновена бариера. Нищо не подсказва, че зад нея се крие едно от най-големите съкровища на България - Евксиноград. Бившият царски дворец, превърнат впоследствие в представително стопанство за нуждите на държавния апарат, все още носи духа на разточителни приеми, виенски валсове и бални рокли.

Целият комплекс "Евксиноград" се разпростира върху близо 900 декара земя, собственост на българската държава, и включва освен основната постройка на двореца още оранжерии за редки растителни видове и живи цветя, френска градина и английски парк, винарска изба с новозасадени лозя, спортен комплекс, няколко ваканционни вили, бившата резиденция на държавния глава, хотелска и административна част с ресторант, както и няколко постройки, където в миналото са се помещавали царската прислуга и конюшнята.

Над 150 души поддържат цялостното стопанство, като 18 от тях са заети само с винарството и лозята (през кампанията достигат до 26-ма). Самата изба няма толкова тържествен вид, колкото останалата част от комплекса, но пък е скътана в много кокетна къщичка в типичен възрожденски стил. Размерът на цялото предприятие, в което се включва подземната част с бъчвите, приемните корита, лабораторията, цехът за бутилиране, административната част и дегустационната зала, е точно колкото за малко бутиково производство.

Избата е основана през 1891 като част от дворцовия комплекс. Самият замък е построен от княз Батенберг през 1885-1886, след което той абдикира и тогава резиденцията му става държавна собственост. След това на престола идва княз Фердинанд, изключителен любител на ботаниката и на лозарството. Той създава парковете, градините и оранжериите в стопанството. В непосредствена близост се намирали останките от гръцкия манастир "Св. Димитър", в който открай време имало винарска изба. По негова заръка тази изба става основа за изграждането на дворцовата винарна и именно през 1891 е първият гроздобер. Вече 115 години на това място се произвеждат основно бели вина. Логичен е въпросът защо само бели, а още по-логичен е отговорът - климатът в района около Варна е подходящ най-вече за бели винени сортове. Едва през 30-те години на XX век избата е оборудвана и с дестилационна, на която дължим превъзходния евксиняк. Но за историята на винения дестилат - малко по-късно.

През целия период между 1944 и 1989 избата е била част от резиденция "Евксиноград", а нейната продукция била запазена само за нуждите на висшите държавни глави. След това стопанството преминава последователно в ръцете на различни министерства, била е част и от структурата на НСО (Националната служба за охрана), но в крайна сметка от 2002 насам то преминава под шапката на Министерски съвет и по-точно към Министерството на държавната администрация. Не е нужно да задълбаваме във всички тези подробности, но те идват да покажат, че "Евксиноград", първата царска винарна, е всъщност последната останала държавна изба у нас.

Всъщност името на "Евксиноград" първо е било "Дворецът Сандрово", наречен в чест на младия княз Александър. Когато Фердинанд идва в България, взима резиденцията под наем от държавата, разширява и облагородява стопанството и тогава на 27 юли 1893 по желание на съпругата му, княгиня Мария-Луиза, името е променено от "Сандрово" на "Евксиноград". То е съставено от две части: евксейнос или евксинос - от древногръцкото наименование на Черно море (Евксинос понтос), означаващо гостоприемно море и от българската дума град. Тоест преводът на Евксиноград може да бъде както гостоприемен град, така и град на Черно море.

Първият "управител на евкиноградските лозя и винарница", както е записано в документите, е Янко Забунов - безспорен авторитет в областта на земеделието, първият директор на Плевенското винарско-земеделско училище, проектирал сградата на избата, известен като създател на движението БЗНС. Заради политическите си възгледи той бива освободен от служба в двореца и на негово място идва Христо Георгиев, високо ерудиран мъж, получил винарското си образование в Германия и Австрия. Той е авторът на първия учебник по винарство у нас. Неговото "Пълно ръководство по винарството" все още се пази в избата в "Евксиноград". Христо Георгиев е привърженик на пълното сортиране и успява да произведе бели вина от червените сортове варненски мавруд, гъмза и памид, като смила гроздето направо в пресата и използва самотока. Третата емблематична личност, управлявала избата на двореца, е белогвардеецът Леонид Лукианов, френски възпитаник, който всъщност внедрява дестилационния казан и така се ражда знаменитият коняк евксиняк, който и до днес се прави от българския сорт димят и френския юни блан. Както допълват от избата, той внася и първия посадъчен материал от чужбина - ризлинг от Елзас.

Фактически от Лукианов насам името Евксиноград започва да се обгръща с ореола на славата, която е достигнала и до нас. Лозята по онова време са били над 370 декара, а днес в стопанството има 110 декара новозасадени масиви. "Да започнем на чисто е според нас най-добрият начин да върнем старата слава на евксиноградските лозя, защото има само един път към производството на качествено вино, и това са собствените насаждения", ни казва днешната наследничка на Янко Забунов и Христо Георгиев - управителят и главен технолог в избата - Гинка Андонова. "Сортовете, на които сме заложили, са местните врачански и червен мискет, френския шардоне и немските траминер и ризлинг. Новите масиви започнахме да засаждаме през 2003, като две-три години преди това всичко беше изкоренено, тъй като лозята се бяха амортизирали. Посадъчният материал за врачанския мискет и червения мискет е български, а останалите ни лозички са внос от Германия, и то от пипиниерска фирма към Червения кръст", продължава разказа си тя.

Като се има предвид възрастта на насажденията, не очаквахме чудеса от виното, но траминерът, който първо опитахме в приятната компания на Гинка Андонова и Стефан Капитанов (управителят на цялото имение), действително беше, меко казано, обещаващ. "Това е едва началото, споделиха те, всяка следваща реколта се надяваме да правим още по-добри вина, особено ако не е като изминалата 2005. Лозичките ни в момента са в ранна младежка възраст и дават не повече от 300 до 400 килограма от декар."

В шардонето и немския ризлинг - другите две вина, които засега дават новите евксиноградски лозя, се долавя, че ферментацията е протекла в не много нова дъбова бъчва, но виното е съхранило много приятен, свеж плод. Задаваме въпроса защо не работят със съдове от неръждаема стомана, както всички останали производители на този тип бели вина, но за съжаление се оказва, че бюджетът, който се отпуска на "Евкисноград" от Министерството, е много по-малък от нуждите на комплекса и едва ли ще стигне за иноксови ферментатори.

"Реколта 2006 вече ще имаме и врачански мискет, който лично аз много харесвам и намирам за уникално българско богатство", споделя Гинка Андонова. Тя се надява през следващите години чрез винения туризъм, чрез усилията, които всички нейни колеги полагат, за да излъскат и съхранят позамръкналия блясък на двореца, евксиноградските вина отново да заемат полагащото им се място сред най-висококачествените бутилки.

Другото, с което резиденцията е уникална, е колекцията от редки вина на княз Фердинанд и цар Борис III. Повечето от тях категорично не стават за пиене заради неправилно съхранение, но със сигурност е куриоз да се докоснете до Chateau Margaux от 1898 или Petrus от началото на XX век. Цялостният царствен ефект на "Евксиноград" се подсилва още както от изключителните френски градини пред двореца, и от един извънредно точен слънчев часовник. Подарък е от самата кралица Виктория на българските монарси в знак на признателност за това, че наши моряци спасили британските си колеги от потънал наблизо кораб.

Изобщо цялото имение е пълно с хиляди предмети и детайли, всеки от които има своя ценност и история. Там можете да прекарате дни в съзерцание на изключителните цветни килими от живи цветя, редки растения или пък колекцията от часовници на цар Борис III. Ние обаче повече се надяваме именно евксиноградското вино да възроди този забележителен паметник на българската история и култура.