Идеята зад този конгрес е да се създаде едно общество. Бил съм на доста подобни форуми и обикновено водещите шеф-готвачи излизат, правят някаква демонстрация, казват нещо и си отиват - тоест това за тях е вид безплатна реклама и просто отмятат задължение. В Мадрид обаче нещата изглеждат по-различно.
Феран Адриа например излезе и каза: "За какво да ви говоря тази година, ние толкова много сме си говорили. Мисля да покажа отново старите техники с изомалт*, които съм публикувал в книгата си и да разкажа как те са еволюирали през последните години. Феран показа как се прави солен бонбон от захар и зехтин.
Ден първи от Madrid Fusion
Основната дискусия бе как да се дефинира кухнята, която правят тези шеф-готвачи. Феран се изказа така: "Това не е молекулярна кулинария, омръзна ми да говорят за молекулярна кулинария. Не съм чувал такова нещо, не съм го виждал, нито помирисвал. Аз не съм молекулярен готвач, а обикновен човек, който не разбира какво съдържа един домат. Идеята да се наричаме "молекулярни готвачи" е обида към учените. Нашите познания за химията на продуктите са смешни. Не казвам, че не съществува молекулярна кулинария, просто не я познавам. Аз съм готвач".
За себе си Феран сподели, че е човек, който върви по ръба. Той експериментира може би най-много от всички, но по думите му самият той понякога не знае къде да спре. "Това е нещо, което плаши и мен самия", продължи той. "Понякога се стига до лудости, които вече не са кулинария. Науката и учените ни помагат да готвим по-добра храна, а не да полудяваме и да правим фокуси. Къде сме ние и какво правим, попита Адриа. Имаме френската кухня, тази от 60-те години след Ескофие, после дойде nouvelle cuisine. След нея идва нещо друго, неясен период на лутане. А сега сме ние. Нашето обаче не е молекулярна кулинария, забравете тази дефиниция. Може би ще говорят за нас като за "хората, готвили след nouvelle cuisine". Нашата кухня, каза още Феран, е креативна, отворихме граници, които преди това бяха немислими, но няма дефиниция за нея в момента". Феран отдели място и за това какво представлява еl Bulli. Арзак също отдели място на това как се е стигнало до тази кухня. "Нашата кухня, каза той, е базирана преди всичко на традиционната домашна кухня. А това означава, че в нея са залегнали чувства, спомени и емоции". Благодарение именно на техниките, които големите готвачи владеят, тази традиционна кухня еволюира.
През първия ден от Madrid Fusion се появиха Феран Адриа и Мартин Берасатеги - абсолютно различни като личности и като стил. При това в Испания е спорно кой от тях е по-успял. Почти всички казват дори, че Мартин е по-успешен като готвач.
Една от основните теми по време на Madrid Fusion бе еволюцията на храната. Всеки един от готвачите показа какво е правил преди пет години и как изглеждат ястията днес. Продуктите си остават едни и същи, но техниките са се променили. Един от многото примери е пяната, която може да се постигне с помощта на соев лецитин. Кой е мислил преди години, че може да се получи пяна от един разбит морков, без да се използва сифон? Хора като Мартин Берасатеги, Хуан-Мария Арзак, Андони Руис Андурис заслужават признание, защото е много трудно в днешно време да си сред големите и да не копираш. Всеки един от тях обаче си има свой собствен стил, а в същото време са представители на едно явление. Безспорно е, че Феран Адриа разполага с най-големите възможности от научна гледна точка. Той харчи милиони за изследвания и експерименти, но останалите големи имена също си имат стил и той не може да бъде сбъркан.
Стилът на Мартин Берасатеги е доста семпъл и се състои в това да втечнява всичко с помощта на машина за сок. Той не използва пяна или ако го прави, това е доста рядко. Храната му изглежда изключително лека и типично за него е, че използва много зеленчуци и плодове. Направи ми впечатление, че той е много земен човек. Става дума за напълно различен стил от Феран Адриа и всички останали от испанската школа. Въпреки че навсякъде се говори за Феран, Мартин Берасатеги в никакъв случай не е по-малко известен. Феран Адриа открито афишира, че работи изключително с химията. Мартин прави точно обратното и заявява, че не използва никаква химия. Типичното за него е, че се вдъхновява от корените на баската кухня. Интерес предизвика и Жорди Ерера, който показа как се готви с налягане. Принципът е много прост: продуктът се увива във фолио и с малка помпа се увеличава налягането. Готвенето става без никаква термична обработка, само с помощта на налягане.
Последен на сцената излезе Дани Гарсия. Той демонстрира една на пръв поглед много елементарна техника, която обаче изисква използването на изключително пресни и качествени продукти. Става дума за готвене на цели риби във фритюрник, без обаче да се почистват предварително. Гарсия приготви единствено смес от галета и брашно, но без яйца, и потопи рибата, която трябва да е охладена, но не замразена, в зехтин, загрят до 180°С. След изваждането й рибата отвън е хрупкава, а филетата стават сочни и бели на цвят, сякаш са били сготвени на пара. Този процес на готвене е успешен само ако рибата се запази цяла по време на пърженето. Ако тя се спука и част от горещата мазнина влезе в допир с вътрешността й, тя вече става негодна. Трябва да се знае обаче, че тази техника е приложима единствено за плоскодънни риби.
В следващия брой на Бакхус очаквайте още интересни подробности от Madrid Fusion.
*изомалт - специална захар от захарно цвекло, която няма калории от въглехидрати