Като много други африкански кафета, етиопското е характерно с острата си и ободряваща киселинност. В Харар, източната част на Етиопия, се произвежда кафе със зрял, сложен и почти ферментирал плодов вкус, който се дължи на сухата обработка на зърната. Кафето от Иргашеф, в централната част на Етиопия, което се обработва чрез измиване, е също така със сложен, но много по-деликатен и цветист вкус.

Кения произвежда едни от най-балансираните и комплексни кафета в света. Те се отличават с висока киселинност, добро тяло и интензивен вкус, обвити с чудесен аромат. Много често кенийските кафета са означени със знака АА, който се отнася до размера на зърната, а не до качеството им.

Танзания е най-прочута с грахообразните зърна на кафето (за разлика от по-разпространените разполовени и сплескани зърна). Може да се каже, че танзанийското кафе е малко по-богато и с по-плътно тяло от кенийското, въпреки че вкусът не е толкова комплексен. Кафето от Зимбабве е подобно на това от Кения, но с една идея по-малко комплексно и богато на вкус.
Йемен, в югозападната част на Арабския полуостров, произвежда зрели и комплексни кафета, подобни на тези от района на Червено море в Харар, Етиопия, но с по-плътно тяло.

Америка
Живата киселинност и лекото тяло на повечето мексикански кафета (които произхождат от южните райони и планинските области край град Коатепек) ги правят много подходящи за чисто черно сутрешно кафе. Изключение правят кафетата от високите райони на Чиапа, които могат да бъдат мощни и комплексни като фините гватемалски сортове. Не е тайна, че Гватемала произвежда едни от най-добрите кафета в света. За тях са характерни шоколадовите нотки, добрата киселинност и вкусът на подправки. Най-прочутото гватемалско кафе е Antigua. Също добри, но не толкова мощни и комплексни кафета се произвеждат в Coban, San Marcos, Atitlan и Huehuetenango.

Никарагуа все още се възстановява от пораженията на войната и американското ембарго върху никарагуанския внос, наложено по време не сандинисткия режим. Много специалисти оценяват по достойнство землистошоколадовия вкус, уравновесен от добрата киселинност.

Кафетата от Коста Рика са много добре балансирани - до такава степен, че това често става за сметка на силата  им. И все пак областта Dota във високоразположения регион Tarrazu ражда кафета, които далеч надскачат тази репутация. Освен Tarrazu другите костарикански области, прочути с кафетата си, са Tres Rios, Heredia и Volcan Poas.

Ямайка е родината на Blue Mountain - едно от най-скъпите и най-имитирани кафета в света. Трябва много да се внимава с кафетата с означения за стила Blue Mountain, тъй като голяма част от тях нямат нито едно зрънце от прочутия сорт. Пуерто Рико, един от големите производители от близкото минало, се завръща отново на сцената със сортове като Yauco Selecto.
Кафетата от Доминиканската република и Хаити се отличават с мека сладост и са добри за тъмно препичане.

Колумбия произвежда много кафета с добро качество. Сортовете от области като Narino, Cauca и Huila са близки до тези от Коста Рика.

Най-прочутото венецуелско кафе е Maracaibo, наречено така по името на пристанищния град, от който се транспортира. Под това наименование влизат и кафетата от Cucuta,Tachira (близки по вкус до колумбийското) и нискокиселинният и приятен сладък сорт от Merida. В Перу повечето кафета се отличават с умерена киселинност и леко тяло.

Бразилия е най-големият производител на кафе (арабика) в света. Повечето видове кафе в страната се отглеждат на ниска надморска височина, което е причина за слабата киселинност. Като цяло бразилското кафе е по-сладко и се използва предимно за приготвяне на еспресо. Най-популярното бразилско кафе е Bourbon Santos и се отглежда в южната част на страната. Paranà и Rio са други два вида, които се изнасят особено за Югоизточна Европа.

Областта Кона в Хавай произвежда някои от най-скъпите кафета в света. Въпреки че се отглежда на по-ниска надморска височина, уникалният тероар на кафето от Кона имитира сортовете от по-високите райони, които се отличават с фина киселинност, чудесен вкус, свежи нотки и средно тяло. Кафетата, означени с Kona blend, трябва да съдържат най-малко 10% зърна от Кона.

Азия
Индонезия произвежда едни от най-възхваляваните по света кафета. Сортовете от Суматра, особено тези от Манделинг и Линтонг, са тъмни и богати на вкус и аромат. Често наричат тези сортове баролото на кафетата. В Сулавези се произвеждат по-балансирани кафета с живителна киселинност и по-слабо тяло, което ги прави идеални за пиене по всяко време. На Ява се отглеждат кафета със средно тяло, добра киселинност и мек, макар и малко кратък финал. Кафетата от Нова Гвинея и Папуа, Нова Гвинея, се доближават до тези от Суматра и Сулавези, но са по-скоро на едно стъпало под тях.

Monsooned Malabar е най-прочутото индийско кафе, но освен него има и други висококачествени сортове от областите в Южна Индия. Най-добрите от тях притежават нотки на подправки и подчертана, но нежна киселинност.

Колкото и странно да звучи, през 2003 Виетнам се нареди на второ място по производство на кафе след Бразилия, измествайки Колумбия. За съжаление обаче виетнамското кафе е най-евтиното и най-нискокачествената робуста, която се използва за блиндиране при масовите марки.