Бизнес: Капитал • Кариери • Бизнес • Регал • Одит
IT: Digitalk
На английски: Kapital Insights
Да ръководиш хотел, ресторант или фирма в областта на хотелиерско-ресторантьорския бизнес е истинско предизвикателство. Предизвикателство, което е едновременно изключително сложно и мотивиращо, защото изисква не само професионални умения, но и способността да работиш с екип в условията на постоянно променяща се среда. Точно такива хора подготвя Ecole hôteliere de Lausanne (Хотелиерското училище в Лозана), но с уговорката, че за професиите от хотелско-ресторантьорския сектор е нужно и призвание. Ecole hоteliеre de Lausanne е най-старото хотелиерско училище в света и е успяло да си извоюва място сред най-добрите висши училища не само заради дългата си история, а и благодарение на качеството на обучението. Основно място в програмите на Ecole hôteliеre de Lausanne заема ресторантьорството и затова "Бакхус" се обърна към Кристоф Лоран, преподавател по arts de la table в престижното училище. Кристоф Лоран е от 20 години в ресторантьорския бизнес и споделя, че работата в ресторант е негово призвание. През 1991 е избран за maître d’hôtel на годината в Англия, а в момента, освен че преподава ресторантьорство в Лозана, се занимава и с консултантска дейност за най-големите хотели, ресторанти и авиокомпании по света.
Ако кажем, че думата сервиз доскоро се употребяваше у нас по-скоро в качеството си на домашна посуда, няма да излъжем. Сервитьорите в 90% от случаите си бяха келнери, такива се чувстваха и по никакъв начин не проявяваха ни най-малко желание да променят статута си и да израснат до сервитьори. Защото това е нещо съвсем различно. А ако допълним, че причината за това са остарелите схващания и още по-остарелите учебници, по които се учи сервиране в специализираните училища, съвсем няма да сбъркаме. В България все още се преподава, че сервитьорът (сервитьорката) се появява пред клиента с преметната през ръката бяла кърпа например. Това, както и други "задължителни" правила в сервирането отдавна са отпаднали и днес за щастие вече няма нищо нито чак толкова задължително, нито чак толкова погрешно.
Видно е, че броят на бутилките с капачки на винт или синтетични тапи непрестанно нараства. Вече дори престижните винени издания и големите винопроизводители се присъединяват към лагера на модерните, подръжниците на новите тапи. Какви са основанията за тази тенденция?
Ако има компания, която най-много да се доближава до понятието винена империя в Италия, то това със сигурност е Антинори. Няма човек, който да обича виното на Ботуша (а и не само него) и да не познава това име. Легендарни са във всяко отношение, но най-вече в едно - изкуството да поддържат баланса между количеството вино, което произвеждат, и качеството му.
В системата на растителната класификация кафееното дърво принадлежи към рода Coffea от семейство Rubiacee, което наброява 4500 разновидности. Към рода Coffea спадат 60 вида, но едва 25 се използват с промишлена цел заради плодовете им. От тях само първите четири имат значение за производството на кафе в световен мащаб - арабика, робуста и либерика.
Придобият опит може да бъде истински оценен само когато бъде споделен. Затова и в следващите няколко броя "Бакхус" ще представи най-ценното от натрупания през годините опит на шеф-готвача Емил Минев. В кухнята и най-сръчният майстор-кулинар не би се справил, ако не разполага поне с основните и най-често използвани уреди и инструменти. Ще представим както класическите, така и по-новаторските кулинарни техники, особеностите при работата с по-капризни продукти, с които Емил Минев се е запознал по време на обучението в най-прочутите кулинарни школи. Известно е, че всички големи шеф-готвачи споделят авторски рецепти и отношението си към кулинарното изкуство от страниците на книги, които самите те създават, а "Бакхус" ще ви представя най-интересните от тях през погледа на Емил Минев. Целта на новата рубрика е даде ценна информация на професионално ниво, която да е полезна и за любителите кулинари.