Списание

• Карлови Вари - киноеуфория с бехеровка

  Веселина Маринова
  01 Октомври 2006, 10:50

  Години наред подценявах средноевропейската кухня. Винаги съм харесвала средиземноморската храна и цял живот предпочитам риба и морски дарове, паста, домати, патладжани, маслини, зехтин... А към чешката кухня, признавам, имах силни предубеждения. В един дъждовен пражки ден преди двайсетина години търсих четири часа салата и накрая ми сервираха прозрачни резени краставица плуващи свободно в сладникаво-блудкав сос. Обаче с годините проумях, че да кажеш за една национална кухня "отвратителна е, тежка е, нищо не се яде" е, като да твърдиш, че всички французи до един са надменни и арогантни или че англичаните са студени. Петнайсет години по-късно прекарах цяла седмица в чудно красивата чешка столица и разбира се, опитах легендарните "узени коленко", "свичкова с кнедли", "дръшткова полевка", "парки" и какво ли още не. Въпреки че са малко тежички, те са изключително вкусни. Едва след тазгодишното ми юлско пътуване на кинофестивала в Карлови Вари трябва да призная, че коренно промених отношението си към чешката кулинария. От една страна, Чехия си е вече една развита европейска държава и там се усеща влиянието на кулинарната глобализация. Така че навсякъде предлагат богати свежи салати с фини заливки, а и разнообразни ястия от зеленчуци. Изобщо чешката кулинарна култура явно е на изключителна висота и с впечатляващи корени. Факт е, че буквално където и да влезеш, каквото и да си поръчаш, то е приготвено от прекрасни съставки и е изключително вкусно, без претенции за финес. Шницелът с картофено пюре и малки гарнитури - моркови, цвекло или друго, е просто вълшебен. Телешкото е крехко, а сосовете към него - неустоими. И кнедлите са чудни. В случаен ресторант в крайпътно село опитах майсторски приготвена прясна бяла риба. Местното сирене hermelin подобно на камембер, е много добро. И десертите си ги бива - все пак Чехия е била част от Австро-Унгарската империя.

  Share Tweet Pin it Share

• Дестилацията в историята

  Веселина Маринова
  01 Октомври 2006, 10:48
  Share Tweet Pin it Share

• България се пробуди

  Джансиз Робинсън
  01 Октомври 2006, 10:46

  На 3 октомври в Лондон за пръв път се проведе годишна дегустация на български вина, както вече "Бакхус" писа в своя 86 брой. В музея на виното Винополис 12 български компании: "Вила Любимец", "Винпром Русе", "Дамяница", "Домейн Бойар", "Домейн Менада", "Загрей", "Логодаж", "Оряховица", "Сакар", "Тера Тангра", "Тракия Естейт" и "Хан Крум", изложиха свои вина пред търговци и журналисти от Острова. Ето какво написа по повод това събитие Джансиз Робинсън, предизвиквайки противоречиви чувства в българската винена публика:

  Share Tweet Pin it Share

• Ракията и узото в Гърция, или защо алкохолът не е нищо без образа, който стои зад него

  Любомир Бояджиев
  01 Октомври 2006, 10:39
  Share Tweet Pin it Share

• Разходка из останалата част от света

  Юлия Костадинова
  01 Октомври 2006, 10:35
  Share Tweet Pin it Share

• Коняк или за хубавите неща, които често стават случайно

  Любомир Бояджиев
  01 Октомври 2006, 10:29
  Share Tweet Pin it Share

• Илзе Дюпоншиил: Концепцията преди всичко

  Веселина МАРИНОВА
  01 Септември 2006, 23:40

  Илзе Дюпоншиил е изпълнителен директор на Dolce Far Tutto - компания за професионални консултации в ресторантьорството, а също и президент на белгийската секция на Lеаder's Club, който свързва собствениците на концептуалните ресторанти в цяла Европа. Първото й посещение у нас беше по повод официалното парти, отбелязало членството на България в престижната кулинарна организация Euro-toques. Заедно с известния белгийски шеф-готвач Рей Бенс те представиха съвместната работа на Euro-toques с Dolce Far Tutto и с Lеаder's Club, както и смисъла и целите на тези две организации. При втората си професионална визита у нас г-жа Дюпоншиил беше така любезна да отговори подробно на някои наши въпроси.

  Share Tweet Pin it Share

• Едно невероятно изживяване в Per Se

  Маури Шапиро
  01 Септември 2006, 23:33

  Има преживявания, които човек помни цял живот. Такъв спомен оставя посещението в един от най-добрите ресторанти в света, нюйоркския Per Se на Томас Келер в Манхатън. Per Se бе един от четирите ресторанта в Ню Йорк, които получиха най-високото отличие - три звезди още със стъпването на кулинарния гид "Мишлен" отвъд Атлантика. Трима от четиримата отличени шеф-готвачи са французи, а единственият американец бе именно Томас Келер. Специално за "Бакхус" впечатленията си от този храм на гастрономията в космополитния Ню Йорк сподели Маури Шапиро, любител на добрите ресторанти и познавач на изтънчената кухня.

  Share Tweet Pin it Share

• 25-те топ пури в света

  Юлия Костадинова
  01 Септември 2006, 23:29

  Задачата да се посочат пурите, които са "най-добрите в света" сама по себе си е неимоверно трудна. Винаги възникват въпроси за това дали е бил почтен изборът, по какви критерии са подбирани участниците в дегустацията и дали в крайна сметка всичко е било наистина анонимно? Доверявайки се напълно на най-авторитетното списание в тази област - американското издание Cigar Aficionado, решихме, че най-безпристрастно е да ви представим техния избор заедно с кратки бележки за това как е била проведена дегустацията и какви са били критериите им за оценка. Първоначалната селекция на финалистите е направена измежду хиляди изпушени "на сляпо" пури, които получават оценка по 100-точковата скала. След това се прави повторна дегустация на останалите до последния кръг и от тях са избрани 25 пури, които са най-добри, за да се пушат в момента. Защото има десетки пури с изключителни качества, но както е и с виното - на някои от тях се налага да отлежават, за да се смекчат. Крайната класация се е оформила не без значение и на съотношението между цена и качество, а и според това доколко е лесно да бъде намерена и закупена съответната пура. Както и в света на вината, и тук най-добрите не са непременно най-скъпите. Цените им варират от 50 до 3 щатски долара. Според Cigar Aficionado тази колекция отразява целия световен пазар на пури и е синтез на най-доброто от него. Надяваме се, че ще бъде полезна и на вас, ако сте запалени пурени ценители.

  Share Tweet Pin it Share

• Джун Йошида, шеф в bar&diner Brasserie

  Юлия Костадинова
  01 Септември 2006, 23:25

  Джун Йошида е българин от японски произход и без да сбъркаме, можем да кажем, че е сред най-обещаващите млади готвачи у нас. Готви едва от пет години и самият той определя този срок като кратко време за сериозна подготовка. От март 2006 е отново в България след петгодишен престой в САЩ и готви като шеф в bar&diner Brasserie. Готварството става негова професия съвсем случайно (или не толкова). По неговите думи в дома му винаги се е готвило. И понеже баща му е японец, а майка му - българка, той постоянно имал допир с две съвършено различни кухни. Образованието му също няма нищо общо с готварството: все още е студент по история на изкуството. Ето какво сподели той пред "Бакхус" за историята на изкуството, готварското изкуство и някои други въпроси:

  Share Tweet Pin it Share

• Нова генерация - Изкуството да правиш онова, което искаш

  Веселина Маринова
  01 Септември 2006, 23:15

  Те са любима група на няколко поколения. Истинско явление от втората половина на 80-те години, чиято ъндърграунд музика запази своята стойност и въздействие, с тъмната си поезия и композиционна мощ, цели две десетилетия. Творчески двигател беше покойният Митко Воев, изключително духовен и интересен човек. Другите от групата бяха и са не по-малко музиканти, не по-малко творци, не по-малко интересни. Заминаха за Канада с първия порив след 1989. Там свиреха и работеха заедно, кога всички, кога само някои. А тук останаха братът на Воев, Мони, и кибордистката Катя, които също правеха парчета. Сега Крис (китара), Мишо (киборд) и Аля (вокал) се върнаха един по един, и се събраха с Мони и Катя, за да свирят пак. Появиха се като подгряваща група на Depeche Mode и непрекъснато репетират - правят нови парчета, подготвят нов албум, който вероятно ще излезе в началото на есента. Не че не са минали повече от 15 години, но нуждата да правят музика е в душите им, свири им се, зареждат се взаимно. А и имат фенове на възраст от 15 до 50 години. Канада вероятно е направила Мишо, Крисо и Аля по-космополитни и по-търпеливи хора. Всъщност същото се е случило и с Мони и Катя - но тук. Най-хубавото е, че ще се радваме на музиката им - сега.

  Share Tweet Pin it Share

• Американският винен феномен

  Огнян Цветанов
  01 Септември 2006, 23:12
  Share Tweet Pin it Share

• Сонома каунти и Напа Вали - емблемите на калифорнийското винарство

  Юлия Костадинова
  01 Септември 2006, 16:00
  Share Tweet Pin it Share

• Каква е цената на бутилка калифорнийско вино

  Юлия Костадинова, Огнян Цветанов
  01 Септември 2006, 15:51
  Share Tweet Pin it Share

• Парижкото възмездие

  Джордж Тейбър
  снимки: Scott Warman, Unsplash 01 Септември 2006, 15:47
  

  През 1976 в Париж се провежда сляпа сравнителна дегустация на френски и калифорнийски вина, която се превръща в историческо събитие за винарския свят. Парижката присъда е колкото безкомпромисна, толкова и неочаквана, дори шокираща: за всеобщо изумление по-добрите вина се оказват калифорнийските. Това се случва във време, когато престижът на френските винари е абсолютен и неоспорим, а на вината от новия свят се гледа, в най-добрия случай, със снизходителна усмивка. Единственият журналист, присъствал на събитието, е Джордж Тейбър от сп."Тайм". В книгата си Judgment of Paris, издадена през 2005 от нюйоркското издателство Scribner и увенчана с кратък предговор от Робърт Мондави, той описва историята на всеки от участниците, както и развоя на това изумително винарско състезание. Откъсът, който ви предлагаме с незначителни съкращения, е в превод на редакцията.Както вероятно сте прочели в бр. 84 на "Бакхус", през май т.г. същите вина, дегустирани тогава, участваха в повторна дегустация, проведена едновременно в Лондон и в Напа вали. След трийсетгодишно развитие върховенството на калифорнийските вина беше още по-убедително. Днес обаче едва ли шокираните от резултата са толкова много.

  Share Tweet Pin it Share

• Десет изби в Напа и Сонома, които не бива да пропускате

  Веселина Маринова
  01 Септември 2006, 15:38

  Навсякъде по света има изби, които са си спечели вечна слава, други се споменават с носталгия, а трети са се наредили в челото на класациите съвсем наскоро. Това, разбира се, важи и за Калифорния, където виненият пазар е изключително динамичен. Истинските ценители умеят да откриват добрите вина дори имената им да са слабо познати. Избите, които Бакхус представя, са на върха в момента заради изключителните им вина от последните реколти. Не сме включили сред тях някои изби легенди за Калифорния, чиито вина винаги са били от класа, но по една или друга причина в последните години не са сред първите. Вината, които изброяваме по-долу, са от реколти след 2000 и са сред най-високо оценените в света.

  Share Tweet Pin it Share

• Пътеводител на изкушения ценител

  Емил Коралов
  01 Септември 2006, 15:30
  Share Tweet Pin it Share

• Винена дестинация: Напа и Сонома

  Вера Петрова
  01 Септември 2006, 15:27
  Share Tweet Pin it Share

• Häagen-Dazs, или успехът на семейната традиция

  Любомир Бояджиев
  01 Август 2006, 19:51
  Share Tweet Pin it Share

• Бирени въпроси

  Емил Коралов
  01 Август 2006, 19:48
  Share Tweet Pin it Share