Историята на винените фалшификати помни големи гафове - през 2008 например на търг се появяват няколко бутилки Домейн Понсо, за които наследникът на фамилията Лоран Понсо казва, че никога не са били произведени. Те са дело на колекционера на вино и прочут фалшификатор Руди Курниаван.

Няколко години по-късно той предлага голяма бутилка Домен Румие на винено изложение, за която наследникът на фамилията Кристоф Румие, отбелязва не без чувство за хумор: "Прекрасна бутилка, харесвам я. Дядо ми не е направил това вино, но бутилката си я бива."

(Все пак Курниаван, (роден е в Джакарта през 1976) успява да продаде на търг през 2006 шест бутилки, претендиращи да са излезли от избата на Жорж Румие през 1923 за 95 хил. долара. Самата изба започва да предлага вино на пазара от следващата - 1924 година.)

Може би, ако е правил по-добре проучванията си, Курниаван още щеше да е в бизнеса и на свобода.

След като той влезе в затвора за измама през април 2013, винените колекционери от цял свят си отдъхнаха, но той, разбира се, не е единственият фалшификатор.

Морийн Дауни, която е оценител на вина и съветник на колекционери относно автентичността, казва, че сред фаворитите й е 6-литрова бутилка Шато Латур от 1870. Бутилката има огромен етикет, която да й подхожда, а в добавка гърлото й е покрито с разтопен цветен пастел, за да се прикрие новата тапа.

Сред най-фалшифицираните вина попада Шато Мутон от 1945 г. Множество бутилки от 750 мл., от 3 и 6 литра претендират да са от славната марка и година.

Дауни споделя, че анализирането на тапата е ключов момент от определянето на автентичността на една бутилка. Коркът се фалшифицира много по-трудно от всичко останало. В допълнение традиционно той е бил брендиран от производителя, което днес е трудно да се наподоби.