Българската национална кухня е достатъчно добра, за да се гордеем с нея. Тя по нищо не отстъпва на френската, испанската, италианската. Тя е ориенталска - по мазна, по тежка, но ароматните й подправки, билки, био зеленчуци и чисто месо я правят забележителна.

През последните години обаче хубавите градински зеленчуци, качествените агнешко и свинско месо, добрите бяло саламурено сирене и балкански кашкавал – все продукти, които съставят основата на нашата кулинария, изчезнаха. Преживяваме пълен срив в качеството на продуктите.

Това не зависи само от производителите. Зависи и от потребителите. Когато има търсене, има и предлагане.

От нас зависи да потърсим, а и да сме готови да платим разумна цена за качествените български продукти. И това ще съживи националната кулинария.

Още нещо, което ще я оживи, е не само да обучим добро ново поколение готвачи, но и да го задържим в страната. В момента недостигът на млади хора, които да работят в кухните, е огромен. От завършващите техникумите за обществено хранене в България само 2 % се реализират в сферата на туризма. Този процент в Европа е 37.

За да можем да задържим младото поколение, ние трябва да направим и образованието му, и средата, в която работи, по-привлекателни и мотивиращи. Новите техники и технологии в световната кулинария трябва да намират бърз и лесен път към училищните програми.

Новото поколение има нужда и от среда с нов тип мислене. От колеги, които да водят, да определят модите, да предизвикват младите хора да мислят в работата си. Да я видят такава, каквато тя е – не мръсно и тежко слугуване сред тежки миризми в задушни кухни, а интелектуално предизвикателство, работа в кулинарни лаборатории.