На състезание като на състезание. Около 60 готвачи, сладкари и декоратори се изправиха на 19 и 20 април през пет тона продукти, за да се преборят за Националната кулинарна купа на България 2013. Белите им престилки и шапки заслепяваха, готварските им ножове проблясваха. Жури, събрано от всички краища на Европа, ги подложи на сурови изпитания. Едното от тях беше бялото саламурено сирене да се превърне в десерт. Но още по-тежка беше "Черната кутия". Тя пази до самия старт своята тайна – от какви продукти състезателят трябва да състави ястие. С отварянето на капака й настъпва трудният момент на импровизацията, - онази фаза, в която опитът и талантът се събират неочаквано, и изненадват често съдиите, а и самия участник.

Журито

За пръв път оценки даваше международно жури, включващо световни звезди на кулинарията от Англия, Испания, Италия и Норвегия. Претендентите за индивидуалната титла бяха оценявани от Гари Филбей, представител на Световната  асоциация на готварските гилдии (WACS), която организира всички международни състезания. Майсторите на пици показаха умения пред Джовани Менто, от професионалната Асоцация на Италия, и още двама негови колеги. В журито участваше испанецът Оскар Едросо. Сънародникът му Хесус Бордунада даваше оценки на участниците в състезанието "Най-добър млад готвач".

Къде, кой

Националната купа пак се състоя в Пловдив, водещ пак беше Ути Бъчваров. Патронажът беше на посолството на Кралство Норвегия, партньори бяха Българската асоциация по карвинг, Българската асоциация на професионалните сомелиери, Българската асоциация на барманите, Българската асоциация на пицарите, Община Пловдив и Съвет по туризъм-Пловдив. 

Какво

Претендентите за "Готвач на България" трябваше да започнат с вегетарианско предястие. Да преминат от основно блюдо от риба и морски, речни и океански продукти, и да завършат с трудния десерт от сирене. Регламенът в категория "Кулинарен отбор" предвиждаше предястие от риба, основно ястие от месо или дивеч и десерт на основата на мед и шоколад. Сладкарите се конкурираха с абстрактни композиции от шоколад, марципан, сметана и плодове. Те подготвиха експонати с височина 60 сантиметра в първия кръг, а във втория – ресторантски сладкиш. Карвинг декораторите също минаха през два кръга. В първия трябваше да покажат артистичност в изработването на скулптури от плодове и зеленчуци, а във втория се преценяваха техните технически умения. Те наблегнаха на български продукти като тиква, моркови, зеле и диня.

Деца правиха картини от семена в раздела за арт карвинг. Ученици се надпреварваха за титлите "Най-добър млад готвач", "Най-добър млад хлебар-сладкар", "Най-добър млад сервитьор", "Най-добър млад барман" и "Най-добър карвинг декоратор".

Приятно изненадан съм от високото ниво на българските кулинари, заяви Гари Филбей, който бе член на журито като представител на Световната  асоциация на готварските гилдии (WACS). През тези два дни се очертаха новите тенденции и стандарти, открои се талантът на елитните майстори, каза Иван Манчев, вицепрезидент на БАПГ.

Кратко интервю с Антонио Иванов.
Пламен Баев, най-добър майстор на пица
Александър Иванчев, победител в категорията "сладкар"