Някои казват, че Новият свят вече не е толкова нов, а Старият - не чак толкова стар. Наистина едно благородно калифорнийско, едно сложно чилийско или едно фино южноафриканско вино от известно време насам не са изненада, а и много европейски изби със солидно родословие вече не следват сляпо традициите. Утвърдените позиции на вината от Новия свят на световните пазари вече позволяват на производителите им да избират качеството пред количеството като основа на съперничеството си с "класиките" на Стария континент. Европейските производители имат на своя страна патината на историята, но техните конкуренти превръщат нейната липса в предимство: необременени от отговорността на традициите, те с лекота експериментират с нови технологии, подходи и купажи, добавяйки към класическите международни сортове собствени. Допълнителен стимул за развитие в интригуващи посоки може да прибавят и научните изследвания за последствията от глобалното затопляне. Според тях само след няколко десетилетия ще се очертае един още по-Нов свят, съставен от страни като Белгия, Южна Англия или пък Скандинавия. Все пак последното засега е в сферата на догадките. Как изглежда ситуацията във винените региони извън Европа сега и кои са насоките, които ги привличат, разказват самите участници в тях - уайнмейкърите на представителни изби от четирите краища на Новия свят.

А именно - Греъм Уемайър от изба Merryvale (долината Напа, Калифорния), Адолфо Уртадо от изба Cono Sur (Чили), Дани Малан от изба Allesverloren (Свартланд, ЮАР) и Алистър Малинг от новозеландската винарна Villa Maria.


Пълния текст на статията може да прочетете в новия 135 брой на "Бакхус", който е на пазара от петък, 15 април