На много места в Япония, дори и в някои от най-силно засегнатите от разрушителното земетресение от 11 март райони, животът днес сякаш си тече постарому. Но само на пръв поглед. След трусовете, цунамито и радиацията вече нищо не е както преди. В някои хранителни магазини има само ориз и сладолед. Много ресторанти са затворени – пресните продукти, с които обикновено работят, са недостъпни. Разрушената инфраструктура и недостигът на бензин допълнително затрудняват снабдяването. Има режим на тока. Не е сигурно дали водата от чешмите е безопасна за готвене. Хората са обзети от недоверие и страх. Един от най-популярните ресторанти на Токио, Peony, гротескно поднася на клиентите си уреди за измерване на радиацията на храната – вероятно като мярка срещу регистрирания спад наполовина от клиенти в суши баровете на града. "Хората се забавляват, защото повечето от тях не са виждали дозиметри", беше заявила управителката на ресторанта Катрин Янг, цитирана от световните агенции.
 
Досега Япония оглавяваше класациите за най-здравословно хранене. Едни от най-популярните в страната ресторанти бяха тези, в които човек си приготвя храната сам - на вградени в масата плочи, купии тавички с нагреватели, в които пуска почистените и нарязани продукти: характерните за японската кухня риба и зеленчуци, включително богатите на протеини, калций и желязо зелени водорасли. Щадящата топлинна обработка запазва първоначалния вкус на продуктите и най-делничните ястия се превръщат в произведения на изкуството. Дори популярното бенто (специална кутия с отделения за поне 5 ястия, която носят на работа, в училище, на пикник) е оформено като здравословен и естетичен многоцветен микс.

Днес в тези кутии често има само ориз. Зеленчуците постепенно отпадат след информацията, че има радиоактивна зараза -най-вече листните: спанак, зеле, магданоз, броколи, карфиол. Изчезват исладкишите вагаши – деликатес от оризово брашно, захар и адзуки, за който вече никой няма време, а и задължителните преди четвърт ябълка и 3-4 чепки грозде.

Коли с високоговорители обикалят селищата и предупреждават за нивата на радиация. Има специални указания към майките как да се грижат за малките деца.

Вътре в Япония, изглежда, не е толкова трудно човек да повярва, че всичко ще си дойде по местата. Александър Кочев, който работи в северния град Саппоро например, е убеден в това. "В магазините има всичко, ресторантите работят и двумилионният град функционира, както и преди."

Илиан Попов, който живее в Канто, Токио, също не звучи притеснен, макар да съобщава за някои стряскащи детайли в картината на ежедневието след цунамито: "На север от Токио - в Токорозава и Сайтама в магазините има почти всичко, макар с квоти за минералната вода (до две бутилки) и за яйцата (десет) на семейство. Ресторанти и заведения работят, фурните пекат хляб.Няма мляко, може би се доставя в засегнатите райони с предимство. Някои хора не купуват зеленчуци от магазините, ако имат роднини на юг, оттам им пращат колети. Бензинът е с квоти до 20 литра, но като спреш на 2 бензиностанции, зареждаш достатъчно."

За местните е най-притесняващо нивото на радиоактивна йод във водата, но те се доверяват на официалните информации за степента на замърсеност. Японските власти уверяват, че храната, произведена в облъчените райони, се унищожава и е забранена за търговия. Според тях недостигът на храни не се дължи на изчерпване на суровини, продукция или замърсяване, а на инфраструктурните разрушения – разбити пътища, пристанища, летища и на презапасяването от населението. Но вече и властите признават, че Япония преживява най-скъпоструващото и с най-голям глобален ефект бедствие в историята си.

Ако доставките на храна по магазини и ресторанти може и бързо да се възстановят, на стотици хиляди фермери, изглежда, ще им е значително по-трудно да избегнат фалита. В засегнатите префектури са пострадали една трета от производителите на саке (традиционна алкохолна напитка, получена при ферментация на ориз), особено мрачно изглежда бъдещето пред бутиковите сред тях – много от най-известните етикети саке са произвеждани именно в засегнатите части на Северна Япония. Освен от разрушенията фермерите зависят и от това какво ще се случи с предстоящата пролетна сеитба на ориз и дали изобщо ще има такава.


Пълния текст на статията може да прочетете в хартиеното издание на новия 135 брой на "Бакхус", който е на пазара от петък, 15 април