Унгария е страдала от набезите на Отоманската империя. България също. Унгария беше една от социалистическите държави от източния блок по времето на студената война. България също. И двете са членове на Европейския съюз, и двете все още използват своите национални валути. И двете произвеждат гъсто червено вино, влязло в националния фолклор - Egri Bikavér (Бича кръв от Егер) в Унгария, и Меча кръв в България.

Въпреки тези повърхностни прилики обаче Унгария и България са следвали различни пътища в историята. Войските на Сюлейман Велики са надвити при обсадата на Егер през 1552 г. и битката, която обръща в оттегляне нашествието им към центъра на Европа, 300 години по-късно дава името си на едно от най-известните вина на Унгария, Egri Bikavér. Едно от последствията на националния бунт срещу социалистическото правителство в Будапеща през 1954 г. е, че 70 процента от лозята остават частна собственост, казва за "Бакхус" д-р Ерно Ретер Ботош, асистент в Центъра за изследване на виното Кечкемет.

Унгарците винаги са били пиеща нация. През 1950-те 90% от населението пие вино, а средната консумация на алкохолни питиета – вино, бира и концентрати, се равнява на 11 литра чист алкохол на глава от населението годишно. През следващите десетилетия обаче се появява тенденция на спад – процентът на хората, които не пият, се увеличава, и някогашната дневна доза се превръща в седмична, а после – в месечна.

Напоследък хората, подобно на купувачите в цяла Европа, са склонни да купуват по-скъпи вина – такива, за които човек се надява, че са и с по-добро качество.

Повечето унгарци твърдят, че предпочитат червените вина, въпреки че 70% от произвежданите в страната им са бели (разчитайки тези статистики, човек трябва да има предвид една особеност на унгарската система - в нея не съществува категория за розе, розовите вина са включвани към белите). Въпреки изразяването на такива предпочитания, унгарците реално консумират бели и червени почти поравно – според данни от 2008 - 48% бели, 45% червени и 7% розе.

Другото ясно очертано предпочитание е това на винарите да работят с унгарски сортове, като Olaszrizling (оласризлинг), Léanyka (леанька), Hárslevelű (харшлевелю), Ezerjó (езерьо), Zoltán Kerényi (золтан кереньи), Kékfrankos (кекфранкош, който съответства на австрийския блауфранкиш) и Kadarka (кадарка, съответстващ на българския гъмза и според някои – привнесен от отоманските нашественици), казва един от изследователите в Кечкемет.

Известни с миналото със сладките си, ботризирани токайски вина – които, когато са добри, истински заслужават ореола от мистично възхищение, с който са обградени - унгарците, и особено младото поколение, което иска да се освободи от едно свое, и същевременно не съвсем свое, минало, предпочитат да пият сухи и полусладки вина. Все пак все още цели 33% от консумираните вина са сладки. Причината е в по-старата генерация, която с радост пие от вината, свързвани от младите най-вече с празнуването на златни годишнини от сватби.

Днес, в перспективата на времето, е очевидно, че комунистическият режим в Унгария се е справял доста добре с маркетинга на токайското вино – в България почти всеки, живял през онова време, си спомня за специални събития, на които е пил от него. Положението е било не по-лошо и с организацията на лозарството и винената индустрия, макар и оставена в голяма степен в частни ръце. Държавните винарни са държали 40 процента от производството, кооперативите са имали важна роля, успявайки да избегнат и квотната система на съветското правителство, и твърде детайлните отчети пред унгарските власти. Имало е дори и няколко частни винарни.

Всичко това звучи като приятен и спокоен бизнес и може и така да е било, но във всеки случай системата не се е отразявала особено добре на качеството на виното, което е било от второстепенна важност. Когато обаче след 1989 г. започва приватизацията, която в някои случаи облагодетелства държавата, в други – чуждестранни предприемачи или бивши работещи в държавните предприятия, новите собственици във всеки случай се опитват да приложат умения и да създадат възможно най-добрите вина в своите изби.

Сьольоши Пинцесет – Несмели, St. Andrea и Тумерер Пинце са три изби от тази нова генерация, в която фокусът е върху качеството, а някогашната философия от времето на социализма е дълбоко погребана и забравена, подменена с истинска професионална амбиция за ясно очертаване на унгарския тероар.

Szöllősi Pincészet – Neszmély (Сьольоши Пинцесет – Несмели)

За Михали Сьольоши виното винаги е било хоби. Роден в разположения в равнината град Мезотур, в Солонок, през 1949 г., той започва кариерата си с обучение в хортикултурно инженерство, работейки като контрол върху производството в държавна фирма.

През 1999 г. купува винарната в Несмели, в северния трансдунавски винен регион Асар-Несмели, който според него е идеален за бели вина. Бившата пещера (буквално) на граф Надор Жичи е тогава почти в руини. Издълбана в карстовия хълм, тя е с дълбочина от 65 метра, със сводест таван и рафтове за съхраняване на бутилки, вкопани в стените. В сравнение с останалите тази изба е доста малка и производството й също е ограничено.

Баща и дъщеря в семейство Сьольоши правят около 130 000 бутилки вино годишно. Имат около 30 хектара лозя на възраст между 30 и 40 години, които отглеждат върху глинести, льосови и кафяви горски почви. Поддържат ниски формировки и прилагат органични селскостопански технологии, които още не са сертифицирани, тъй като са в пробен период, както казва самият Михали Сьольоши.

Вината на Сьольоши Пинцесет излизат под 12 различни етикета, разделени на Standard, Premium and Selection, без да се брои сиропено сладкият гроздов сок (безалкохолен), който избата също продава. "Хората го харесват, особено за деца", казва той.

Тук унгарските сортове са по-широко застъпени, след тях идват международни като каберне совиньон, мерло, шардоне и совиньон блан. Михаил Сьольоши използва белите Irsai Olivér (иршаи оливер), Cserszegi Fűszeres (черсеги фюсереш) and Olaszrizling (оласризлинг), познат също като италиански ризлинг, в сортови вина в категорията Standard - въпреки че вино от този сорт, каквото е почти невъзможно да се открие извън Унгария, едва ли би трябвало да минава за "стандартно". Черсеги фюсереш 2009 – от годината, когато в Унгария наваля много повече от нормалното дъжд през май, е свежо, уханно, с аромат на портокалови листа, роза и личи и вкусно в устата, с мека, макар и ясно доловима киселинност.

Olaszrizling 2007 Selection Melegeshgy носи името на парцела, от който произхожда гроздето - Мелегешг, считан за най-добрия тероар в района. Виното - сухо и богато с нос на сладки цветя, се прави с 4% ботритизирано грозде. Според неговия създател то би трябвало да се задържи с отлични качества поне още седем до осем години.

Близо половината от вината на избата се изнасят за чужбина, известно количество от тях отива за полетите на унгарския авиопревозвач "Малев" и на германския Lufthansa. Това обстоятелство, съчетано с избора на избата през 2009 г. за Изба на годината от Унгарската винена академия като Изба на годината, като че ясно сочи, че става дума за представителни за съвременната унгарска винена индустрия вина.

St. Andrea

Ако Унгария трябва да посочи най-харизматичния си уайнмейкър, Дьорд Лоринц сигурно ще е убедителен кандидат. Той вече беше обявен за винар на годината за 2009 г. от Унгарската винена академия. Винарна St. Andrea, кръстена на жена му Андреа, е основана през 2002 г. с 20 хектара земя и 19 сорта грозде, които през 2005 нарастват до 40 хектара и 25 сорта.

Въпреки че работи в исторически популярния винен район Егер, той има склонност да преобръща традициите в известна степен, все пак съхранявайки добрите практики – винифициране и стареене само в дървени бъчви, използване на традиционни техники за борба с вредителите и за обработката на някои парцели с кон. Единствената неръждаема стомана, която може да се открие тук, е в големите цистерни, където вината се купажират преди бутилиране.

Производството е малко – около 130 000 бутилки, - и акцентът е върху местните сортове като фурминт, кадарка, кекфранкош, оласризлинг и харшлевелю, въпреки че St. Andrea още прави вина от световно разпространени сортове, като например пино ноар. Лоринц също експериментира с биодинамични земеделски техники и твърдо вярва в съществуването на унгарския тероар. Един от уайнмейкърите в St. Andrea казва за "Бакхус", че те непрекъснато изследват различните прояви на сортовете по парцелите.

За разлика от Сьольоши Пинцесет тук се използват местни дрождени спори. Ферментацията е продължителна – около 20-21 дни, и батонажът обикновено продължава до януари след събирането на реколтата.

Виненият регион Егер обхваща общо около 5000 хектара лозя, 70% от които са засадени с червени сортове. 26 различни червени сорта са разрешени за вина с деклариран географски произход оттук. От тях 10 са разрешени и поне три – задължителни, за да бъде едно вино обозначено с Egri Bikavér. Въпросът, който днес и винарите си задават обаче, е какви трябва да са характерът и вкусът на вино Egri Bikavér? И как да се организира маркетингът на вино, означавано с един и същ етикет, което може да се прави от 10 различни сорта?

Напоследък тече дискусия за новите насаждения на сира, която не е в официалния списък на Egri Bikavér. Задават се въпроси за нейната устойчивост към студа, характерен за региона, и още повече – къде може да се търси нейното място в типичния характер на вината от този регион. Все пак Лоринц прави своите Алдаш Aldás (Алдаш) Egri Bikavér и своя изключително харесван Merengő Egri Bikavér със сира – бутилираните през 2007 г. вина с тези етикети съдържат 22% сира освен 59% мерло, 12% кекфранкош, 6% пино ноар, 5% каберне фран и 5% от местния сорт туран.

Във вината на St. Andrea са търсени висока киселинност (свежест) и по-ниски нива на танините – още една цел, която ги отдалечава от традиционния стил Егер и от Бичата кръв.

Thummerer Pince (Тумерер Пинце)

Историята на тази винарна е един от онези очарователни сюжети, които показват на човек, че е възможно понякога да обърне към себе си по-добрата страна на едно управление. Когато фамилия Тумерер по времето на високия социализъм решава, че иска да произвежда собствено вино, от което да печели пари, нейни представители отиват да заявят това пред властите. Получават обяснение, че според току-що приета разпоредба унгарците могат ако не да притежават, поне да наемат земя - наистина не повече от 0,6 хектара на човек. Така, събирайки всички свои членове, семейство Тумерер успява да наеме 10 хектара, на които щастливо засажда различни сортове грозде.

Карстовата пещера, в която е разположена избата, е на над 100 години, прокопана от местните миньори. По-късно е национализирана за нуждите на държавния винен кооператив. Преди около две години Тумерер Пинце я уголемявадва пъти, този път не на ръка, а с помощта на машини.

Днес Тумерер Пинце отглежда 23 разновидности (наполовина разделени между червени и бели) грозде на 90 хектара земя – максималният капацитет на днешната изба, казва Ева Тумерер. Според нея в района на Егер, за да можеш да си изкарваш прехраната от вино, трябва да притежаваш около 20 хектара на човек. Уайнмейкърите експериментират с нови сортове, опитват как е най-добре да ги впишат в своите вина. Затова избата има 25 различни етикета – така и вкусът на клиентите се проверява по-добре при продажбата на близо 450 000 бутилки, произвеждани тук годишно. Повечето от тях – до към 80%, са за местния пазар, което е жалко, защото вината са великолепни.

Egri Bikavér Superior 2006, на цена около 15 евро, е от 40% каберне совиньон с добавки на мерло и кекфранкош. Този superior етикет е създаден през 2004 г. и задължително отлежава по-дълго в дъб. АкоEgri Bikavér Merengő на St. Andrea (цена около 40 евро) е пълен със сочен плод, ванилия и карамфил, Thummerer's Superior е с експанзивен нос на сочен стек с плодов сос, набързо препечен на крайбрежен грил. Какво още да се каже по повод типичността?

Според Ева Тумерер Унгария много строго следи сертифицирането на всички вина за продан, дори на най-ниския клас трапезни вина. Преди да бъдат разпространени в търговската мрежа, те са подлагани на химически анализ и получават сертификат от организацията по контрол в Будапеща. Той се изисква, за да се продава виното. Организацията има и местни представители, които наблюдават дали законите и процедурите са следвани добросъвестно.

Като се има предвид репутацията й от последните 20 години – нискокачественото сладко токайско вино и евтината, невпечатляваща Бича кръв – Унгария е изминала дълъг път. Качественото преобразяване на вината й бе забелязано през 1999 г., казват местните производители. Ако нещата продължават да се развиват в същата посока, фразата "а, Унгария вина ли прозвежда" ще бъде забравена, и хората просто ще започнат да взимат бутилки от рафтовете по магазините и да опитват, отново и отново.

Thummerer Pince 3325 Noszvaj, Szomolyai út Tel: +36-20/9462-178 www.thummerer.hu St. Andrea 3394 Egerszalók, Ady Endre út 88. Tel: +36-36/4740 18 Szöllősi Pincészet – Neszmély 2544 Neszmély, Kásáshegyalja út 6 Tel./Fax: +36-34/4512 54 www.szollosipinceszet.hu