За някои това откритие е началото на едно дълго остаряване, но за други то е повод да се стегнат и да заживеят пълноценно. Реакциите може да имат нюанси колкото човеците на планетата, но има и цели градове и народи, които се изправят като един срещу обречеността на времето.

Ето например Мадрид – там празнуват денонощно 365 дни в годината и невъздържаният начин, по който се радват на живота, дори е институционализиран. Movida Madrilena, движението, което като девети вал помита обществените ограничения след смъртта на Франко през 1975 г., е преобразувало католическата столица на Испания в един гигантски (дено)нощен клуб, нетърпящ табута и трайни меланхолии. 

Сан Себастиан в Баската автономна област има друга хедонистична обсесия - храната. В града тя свети едновременно с блясъка на кулинарни и филмови звезди – дори прототипът на популярните местни пинчос е кръстен на прелъстителната филмова героиня на Рита Хейуърд Гилда.

И макар испанците да се нареждат някъде много напред по жизнерадостност сред другите народи, май е погрешно да се твърди, че географски животът предлага повече радости по техните земи, отколкото другаде. Всъщност малките удоволствия са навсякъде около нас  и всичко, което е необходимо, е човек да има очи и да намери време за тях.

Ето, декември като че е оставен точно затова – за ваканция от грижите и съсредоточаване върху приятните неща в живота. Всъщност думите на Вергилий, макар и верни в перспективата на един човешки живот, не важат за този месец. Неговите най-хубави дни обикновено не отлитат първи, а идват последни.

Това е нарочно. За да ви мотивират, като в сериал, ентусиазирано да се нахвърлите върху следващия епизод – 2010 година.