Харманли остава на север, после Любимец, и когато навлизам в някогашния кльон, граничната зона край Капитан Андреево, вече съм по-близо до Александруполис и дори до Истанбул, отколкото до София. Все пак не съм напълно подготвена за онова, което заварвам в "Катаржина" – първият човек, който се ръкува с мен, е Тиери Хаберер, корсиканец с ясносини очи и с леко суров вид на човек, свикнал да се бори с природни стихии. Едва дни по-късно, разглеждайки снимките си от деня, забелязвам, че той не е бил облечен с моряшка фланелка, с каквато се е запечатал в паметта ми.

Лаконичен и забързан, той ме повежда по алеята между ниско окосената трева около избата към началото на лозовите масиви. Там, вече в пръстта между лозите, спира и започва да говори за почвите, сортовете и "страданието" на гроздето с увлечение, с каквото Карл Сейгън разказва за Космоса.

"България има интересни местни сортове. Мавруд и рубин например, когато са добре гледани, по много приятен начин изразяват характера на тероара и имат голям потенциал, над който си струва да се работи."

"Изненадващо е обаче колко различен характер придобиват някои добре познати френски сортове като мерло, каберне, сира или каберне фран. Танините могат да бъдат толкова по-меки, елегантността може да се съхрани, а букетът става съвсем различен".

Тиери Хаберер е от "летящите уайнмейкъри". Той е наследствен винар – баща му е притежавал лозя в Корсика, които обаче се е принудил да продаде през 1990-те. Тази загуба е накарала Тиери Хаберер да се премести да работи в Бордо и в крайна сметка е довела до запознанството и приятелството му с един от най-известните френски винени консултанти, Мишел Ролан.

Сега вече близки партньори, двамата са свързани и чрез работата си в различни части на света – от Южна Африка до България. Тиери Хаберер участва в правенето на вината на "Катаржина" още от основаването на избата и първото й производство през 2006 г.

Question Mark, Halla, Mezzek, Contemplations, Twins, Encore Syrah, Les Amandiers, Les Fleurs – само за три години изработваните от него и от другите технолози на избата вина набраха голяма популярност и тъй като това съвпадна с голямата промяна във винената култура в България, някои от тези марки се превърнаха в стандарт. Question Mark, 2007, се озова сред десетте най-добри български вина в класацията на списание "Бакхус" през декември миналата година. Избата спечели награди и на "Винария", а през юни получи най-значителното сред международните си отличия досега – Виненият конкурс на Сан Франциско й присъди три златни и два сребърни медала. Златните бяха за Encore Syrah 2007 (двоен), за купажа от мерло и малбек Contemplations, 2007, и за Question Mark 2007.

"Голямото предимство на тази изба е, че в нея има условия да правиш абсолютно всичко, което би направил в едно шато", казва Тиери Хаберер, като сочи към изчезващата в собствената си извивка галерия с цистерни на "Катаржина".

Всъщност "Катаржина" е една от най-интересните нови инвестиции в националното вино. След вложени 12 милиона евро, тя е открита преди две години - през 2007 г., по най-класически български начин - с хоро, свещеници и Първанов. Собственост е обаче на поляк - Кжищоф Трилински, известен повече като изпълнителен директор на регистрирания във Франция алкохолен гигант "Белведере". Но тази изба на южната граница на България не е пряко свързана с групата..

Първите лозя на винарната са засадени през 2003-2004 г. и сега са 3650 декара - каберне совиньон, мерло, каберне фран, сира, мавруд, темпранийо, малбек, пти вердо, шардоне, совиньон блан и вионие - върху неизползвани досега земи в ничията зона между България и Гърция.

В средата им е червената постройка на избата – просторна дегустационна зала с високи тавани и дръзки фрески, изобразяващи свързани с виното антични ритуали;безкрайна на вид галерия с цистерни (по-точно 135), хранилище с дъбови бъчви и бутилираща линия, из които Тиери Хаберер може да мине и със затворени очи. Подобно на повечето вдъхновени енолози, той се отнася към работата си като към игра с Лего – конструктор от вкусове и аромати, в който елементите са сортове, тероари и реколти. Трябва да се признае, че "Катаржина" е забележително стимулираща въображението – парцелите на лозята й са в разнородни тероари, сортовете са разнообразни, и всичко, което остава, е да седнеш на килима на пода и да играеш.

"Гроздето расте върху земи, които никога досега не са използвани, отглежда се почти без химикали и се бере на ръка", казва Тиери Хаберер и свива рамене, за да изрази обобщението си: какво повече от това може да иска един уайнмейкър. Освен приятели в играта. И в този момент, някак като в очаквана сцена, малко като Туидълди и Туидълдум, се появяват Иван и Свилен Кисьови. По-често наричани тук Близнаците, те са главните, постоянни енолози на "Катаржина" - онези, които правят ежедневно вината на избата. Хората, от които зависи "българският почерк", както обяснява Тиери Хаберер, "и хората са много специфични, те също са част от този тероар. И тази именно специфика е най-голямата ценност за България".

Желанието да се направи разпознаваемо българско вино далече не е преследвано само от "Катаржина". Избата обаче от тази година поема един от най-амбициозните сред по-новите опити в тази посока - "Черга". Тази марка беше създадена преди няколко години малко като "туристическо вино" - с име, дизайн и маркетинг, които като че целяха да подменят дървените пирографирани контейнерчета с розово масло като традиционен български сувенир. Първоначалното добро качество обаче не беше постоянно.

"Проблемът беше, че това вино се правеше с грозде, изкупувано от външни производители, и се оказа, че не можем да контролираме качеството му, казва Галина Нифору, маркетинг мениджър на "Белведере"-България. Затова от април тази година то премина към "Катаржина" и ще се прави вече от грозде от лозята на избата – с нов купаж и с пълен контрол на суровината."

Сега етикетът "Черга", който вече се наложи като българско вино, е оставен в ръцете на Иван и Свилен Кисьови и Тиери Хаберер да бъде изпълнен със съдържание – отличителен български тероар. "Целта е, когато се опита едно вино, да може веднага да се каже - това не е френско, не е испанско, не е аржентинско вино, а е българско вино!", казва корсиканецът.

Дали вината на"Катаржина" ще се наложат като изразяващи българския тероар предстои да видим. Във всеки случай само за две години много от етикетите на компанията трайно се наместиха по рафтовете на специализираните винени щандове. От Question Mark във високия клас до Mezzek White Soil в средния, те станаха част от новото лице на българското вино.