"Добре дошли  на летище "Хийтроу", температурата на въздуха е 31 градуса..." Някой от предната седалка сгъва вестник с челно заглавие "Лондон - по-горещ от Банкок". Нещо, което обогатява картината с аномалиите, привлича погледа ми: в пространствата между пистите растат ... домати. Да, точно така, малки, зелени, с колчета, изпънати като по конец. С други думи, летището разполага с овощни градини. 

През последните три-четири години хората от Лондон до Торонто трескаво превръщат всяко  пустеещо парче земя в обработваем  парцел. Покрай магистрали, между къщите, в болници, затвори, училища, по покриви, до административните сгради, в кралските паркове и дворци - известните като allotments места са навсякъде. Че най-голямото лондонско летище се е присъединило, вече не е чудно, след като това направиха и Мишел Обама и британската кралица. Жената на американския президент откри овощна градина в двора на Белия дом за пръв път след Елинор Рузвелт. А нейно величество Елизабет II  отдели място за отглеждане на зарзават в Бъкингамския дворец. 

Манията "отгледай си сам" (grow-your-own) е възродена с пълна сила и е новото, зелено и икономично хоби на средната класа: хората, които имат лукса на свободното време и силно развита чувствителност към средата си.

Парцелите са една феноменална, набираща все по-огромна  популярност и мащаб система на колективно отглеждане на цветя, плодове и зеленчуци нe на собствена, а на общинска земя. Срещу символично годишно заплащане хората получават правото да засаждат и да се грижат за каквото намерят за добре. 

Най-често бумът  на градинарстването се обяснява с  кризата. Собственик на стандартен парцел от 250 кв. м, чийто годишен наем е средно 30 паунда, спестява средно по 950 паунда на година. 

Друго обяснение  е тоталното настъпление на идеологията на биоземеделието. Няма съмнение и че тук има и достатъчно аргументи на здравия разум: да произвеждаш собствени плодове и зеленчуци означава и по-евтино, и по-полезно, и по-вкусно. Печели всеки - и човекът, и природата. Най-често задълженията спрямо наемодателя са свързани със забрана за палене на огън, заграждане с бодлива тел, отглеждане на животни (по споразумение може да има пчелини), нощно поливане. 

Hackney City Farm съществува от 30 години, намира се в квартала "Хакни", Източен Лондон. Освен доброволци, тук се предлагат часове по градинарство, често идват и корпоративни групи по системата pay-to-work. Карийн Кембъл е инструкторът. Завършила е специалност градински дизайн. 

"Рецесия и  традиция. Това са двете причини  за този небивал интерес. Не е за подценяване и осъзнаването колко важна е органичната храна, вече дори не става въпрос само за мода. Вярно е, че англичаните са известни с отношението си към градината, но нека си дадем сметка, че през 80-те и 90-те да работиш в allotment беше нещо, което се срещаше толкова рядко, при това предимно при възрастни хора. Така че това определено е феномен." 

Даниел Гордън е един от "учениците" на Карийн и е журналист в Би Би Си. "За пръв път дойдох тук, защото двегодишният ми син обича животните. Сега идвам, за да се науча на биоградинарство. Досега със сигурност знам, че най-трудни са ми доматите. Опитите в моята градина бяха пълен провал, сега амбицията ми е тук да е науча." 

Домати в Лондон?...

Да, глобално затопляне... В Англия вече отглеждаме маслини!...

Козимо преподава  италиански в Италианския културен институт в Лондон, и той също посещава часовете на Карийн. "В Италия имаме  такива градини, системата е подобна, но в нея се включват предимно възрастни  хора. В Англия най-впечатляващ за мен е не броят на хората, а възрастта им."

Седим в местния  ресторант, уютно и човешко място, в което очевидно всеки е занесъл  каквото може - маси, столове, картини. Врата отвежда към залата за грънчарство, където децата се учат да работят с глина. Менюто е от предимно италиански ястия, предлага се и вездесъщата английска крем супа, и разбира се, всичко е само с продукцията от фермата. "Аз съм се отказал да търся парцел, който да е близо до вкъщи. Не ми се записва в списъци и после да чакам години, тук също ми е добре."

Думата allotment се среща още по времето на Елизабет I. Така наричали парцелите, с които  компенсирали хората, чиито земи били отнети по една или друга причина. Но исторически корените на този феномен са в индустриалната революция, когато към градовете се изсипва огромно количество хора от провинцията. За тях било толкова неестествено да са далеч от градините си, че от общините започнали да им дават под наем земя за обработване. 

 Allotment Act от 1887 задължава местните  власти да осигуряват земя, ако  има търсене. До началото на  Първата световна война в ­цялата  страна има над 500 000 места -  покрай железопътни линии, ­канали  и газови станции. 

През Втората  световна се появява движението Dig for Victory. Целта му е да нахрани гладуващото следвоенно население на Лондон. В Бъкингамския дворец също започват да развиват вкус към "полезни градини", кралското семейство решава да насърчи хората сами да си отглеждат плодове и зеленчуци. Бумът продължава до началото на 50-те години. Кампанията се оказва невиждан успех. 

Западането й  настъпва след Втората световна война  и едва сега, преди няколко месеца, Бъкингамският дворец се зае да поднови  зеленчуковото си производство. С  разрешението на кралица Елизабет II, на площ от 10 кв. м растат екологично чисти домати, лук, праз, моркови и зелен фасул. Ако искате, дори може да ги разгледате - срещу 20 паунда. Сегашната градина обаче е съществено различна от някогашната. Зеленчуците, посадени през последните седмици, са от видове, които са застрашени от изчезване. 

Преди две години, в рамките на кампания за популяризиране на идеята, временна градинка се появи в сърцето на Лондон -  точно до колоните на Ковънт гардън. Същото се случи и с кралския парк "Сейнт Джеймс", с тази разлика, че не е временна. Мястото се намира точно срещу двора на Адмиралтейството. Оградено е с ограда. Всеки ден до 5 часа безплатно може да разгледате "тематичен" allotment - пресъздава градина, такава, каквато е била през Втората световна. Името му е Dig for Freedom. Там имате и голям шанс да срещнете уелския принц и спътницата му Камила, тъй като това е сред любимите места на двете кралски особи. 

Днес масово - пенсионери, студенти, имигранти, екоактивисти, гурмани, готвачи, биоманиаци, сноби или просто хора, които искат да оставят след себе си нещо красиво или вкусно - посвещават поне по няколко часа седмично на морковите и цвеклото си. 

"Нещата стигнаха дотам, че вече се появи и друг феномен  - guerilla gardeners", обяснява ми

Даниъл, докато си отскубва няколко стръка лук и марули за салатата вечерта, и продължава да разказва за партизаните, екотерористите или нощните градинари. Действията на тези хора произтичат от убеждението им, че е много по-разумно на всяко парче земя нещо да расте, отколкото да пустее. Дори когато не е твоя и не си поискал разрешение. Понякога нощно време се водят истински битки, с типичен партизански арсенал: ръчните гранати най-често представляват торби, или празни яйца, пълни с пръст и семена. Мятат се на територията, до която очевидно нямат достъп, с надеждата, че след време все някое семенце ще покълне. Нощните градинари се възприемат като нео-еко-бунтари. В етичните си кодекси твърдят, че са много по-добри от графитите - изострят вниманието към "зелените" проблеми и макар и без позволение, култивират свободните пространства на града.  

Най-големият проблем  засега си остават все по-големият брой желаещи и малкото места. В община Уондсуърт списъкът с  чакащите е над 1500 души за 607 парцела, средният период на чакане е 39 месеца. В Камден населението трябва да чака 40 години за място, в Айлингтън - 25. Затова и се търсят, а и намират, решения. 

След кампания на вестник "Ивнинг стандарт" Grow Your Own над 100 минипарцела ще се появят и в Челси и Кенсингтън. В Кенсингтън вече е взето решение за един неизползваем тенис корт. Където съвсем скоро, може да сме сигурни, ще пораснат от картофи до люти чушки.

The Square Mile, или Лондонското сити, финансовата столица на кралството, където се намират и едни от най-скъпите имоти в кралството, съвсем скоро ще се сдобие с временни петна с гигантски grow bags върху места за строежи. Това е единствената община в Лондон без собствен официален allotment, и точно затова Ситито спешно иска да осигури пространства за своите девет хиляди жители. Територията разполага с твърде малко подходящи за целта, но рецесията е оставила след себе си много закрити или замразени места за строежи. В момента се търсят тези, които със сигурност ще бъдат неизползваеми за период от 18 месеца до две години. Те няма да се засаждат, а ще използват подвижни чували, които във всеки момент могат да бъдат преместени.

И понеже нищо не е достатъчно грандиозно за Лондон, кметът Борис Джонсън започна и проекта Capital Growth: той си е поставил амбициозната задача до 2012, когато е олимпиадата в Лондон, да се отворят нови 2012 парцела в града. Добре, че Островът не се движи по еврейското летоброене. 5772 такива сигурно щяха да разширят Лондон до понтонни конструкции над Ламанша.