Всъщност историците и до днес спорят дали латинското locusta в текста на Библията означава скакалци, или плодовете на дървото (акриди), наричано с тяхното име. Трябва да се признае, че закуската с буболечки би додала малко плът към иначе стерилния литературен образ на Йоан Кръстител. Така или иначе ключовата дума, описваща първоизточника на съвременния пикник, е "простота".

Двайсет столетия по-късно храненето на открито е всичко друго, но не и просто. Превръщайки се в начин на живот, ритуалите на пикника през вековете са се усъвършенствали и развили до почти немислима сложност. Средновековни ловни пиршества, ренесансови банкети сред природата и викториански градински партита - теченията в изкуството да ядеш на открито са следвали тези във философията и изобразителното изкуство.

И ето че сега вкусът към тях се възражда - очаквано, по един постмодерен начин. Докато в Париж на 11 юни 8000 французи импровизираха вечеря на Шанз-Елизе, облечени в бяло, в Лайпциг също толкова голяма международна група участва в пикник в черно.

Феновете на скандалния преди години Wave Gotik Treffe, най-големия фестивал на готик музиката в света, се събраха на традиционния си неовикториански излет. Пъстри коси, вериги, татуировки загубиха значение, или пък блеснаха в нова светлина, удавени в дантели, кринолини и пера, шапки, ленти и чадърчета срещу слънце. Покойните придворни на покойната кралица Виктория вероятно не са виждали подобно футуристично зрелище и в най-смелите си сънища. И все пак то по някакъв начин сякаш беше извадено от миналото - носталгичен прочит на една отминала церемониалност, отчаяно търсене на двуполовия стил, загубен в ерата "унисекс".