Особено изобилие цари по пътя към Колизеума, тъй като те имат обичай да си купуват ядене на път към и от гладиаторските игри. Търговията с връщащите се обаче невинаги върви - понякога тълпата се оказва заситена с месо от африкански дивеч - лъвове, жирафи, убити на арените и незабавно сготвени и изядени.

2. Първо, второ, трето
Мезета и леки закуски, същинска част и вино - официалните вечери са доста протяжни и изобилни. Тържественото начало е с маслини, яйца, зелен лук, стриди, гъби и зеленчуци, щедро полети с леко ферментирала медовина с листа от роза, теменужка и пипер за аперитив. Същинската вечеря се състои от седем блюда, включително и десерта. Нищо ново обаче не се сервира, докато вече поднесеното не се изяде до последната троха. При такова натоварване за  храносмилателна система Клавдий печели лесна популярност с указа, с който разрешава изпускането на газове по време на вечери и празнични церемонии.  

3. И сънливец в мед
Гризачите, известни на български като сънливци, са важна част от римското меню - опечени, напоени в мед и оваляни в маково семе. Информация за тях достига от автора на "Сатирикон" Петроний, който описва доста цинично живота в Римската империя по времето на Нерон.   

4. Трима в ложето
Ако вечерята е вкъщи, тя протича в ложета - номер едно в дългия списък с набързо заимствани от елините навици (triclinium, римската зала за вечери, в буквален превод означава "с три ложета"). В Рим обаче подхождат по-практично и на една могат да се поместят трима души наведнъж. Почетният гост е отдясно на средното легло. А ако се вярва на слуховете от тази епоха, известният със строгите си нрави Катон Утически дал обет да вечеря седнал в знак на протест срещу политиката на Цезар.   

5. Културна програма  
Според Вергилий четенето на поезия помага за храносмилането, но мнението му не се ползва с голям успех сред съвременниците му, които си падат по по-шумните развлечения при липса на телевизор. Робините, свирещи на арфа и флейта, са начело на списъка с артистите, след тях са жонгльорите и акробатите. Всички до един са роби, но особено ценени, а наемането им е скъпо удоволствие за домакина. Списъкът с екстрите включва педикюр, сервиране с пеене, както и разрязване на месото на малки хапки.

6. Синтетично
Synthesis е името на леките туники, които служат като лигавници и обикновено се сменят с всяко ново ястие. Празничните дрехи остават все пак чисти, а прислугата да му мисли, когато се стигне до прането. Петроний описва как като гост на официална вечеря първо е измит и натъркан с масажни масла, а после облечен в специални дрехи за хранене, преди да го преведат в трапезарията.  

7. И се лее… сос
При хранене се взима от това, което е най-близо. Една лъжица е на разположение на всички, но невинаги. Специална кърпа покрива ложетата, за да ги спаси от петна. Предпазните мерки обаче често са безсмислени - яде се с ръце и всичко е обилно залято със сос. Пипер, карамфил, шафран, синап, оцет и вино са в списъка със задължителните съставки, както и пастата от риба и зехтин, с които се залива месото. Гарум е в челната десетка на най-популярните сосове, а за приготвянето му се организират състезания. В глинен съд се слагат рибешки вътрешности, добавят зехтин, оцет, сол, след което се оставя на слънце за поне 3 месеца, като се разклаща от време на време, а накрая се прецежда. Цената му е колкото на най-скъпия парфюм.   

8. In vino veritas
Дали античното вино е водело по-бързо до истината от днешното остава загадка, тъй като то няма нищо общо със съвременното. Като се имат предвид особеностите му - едва ли. Първо, има привкус на смола като съвременната гръцка рецина, и второ, задължително се прецежда, след което се добавя щедро вода в съотношение 3:1. Пиенето обикновено започва след приключването на същинската част от вечерята и задължително под зоркия и трезв поглед на magister bibendi - роб, който се занимава с правилното му разреждане.     

9. Тост! Тост! Тост!
Всъщност по онова време така се нарича малкото препечено парче хляб в чашата с вино, което може да остане да си плува вътре. Приложението му не е проява на кулинарна екстравагантност, а от практични съображения - препеченият хляб прави по-поносимо и най-долнопробното вино, придавайки му интересен, леко горчив нюанс и подменяйки отлежаването в дъбови барици.    

10. И скромно ежедневие
В някои периоди от историята на Империята строго се е съблюдавал Законът за ограничаване на разкоша, който особено е засягал разточителството в ежедневното хранене. Пировете са си останали, но до нас са достигнали сведения за почти спатанско ежедневие. Например император Август закусвал "с груб хляб, дребна рибка, влажно, ръчно пресовано сирене и зелени смокини", а Сенека дори само със сух хляб – хранене, след което "нямало защо да си мие ръцете."