Един добър начин да ги откриете в цялото им великолепие, е да се спуснете през октомври по течението на Чая - от Пампорово до Асеновград, установи Веселина Маринова. Добре е да предвидите достатъчно време за вкусни отбивки по пътя, а и за дълги разходки между солидните хранения.

Реката, наричана още Чепеларска и Асеновица, извира доста делнично зад хотел "Снежанка" в ски-курорта, но спускайки се надолу през централните Родопи прорязва драматично дефиле. В древността тя е гръбнакът на заселването на планината в тази част, като селищата по течението й са с променлива значимост през вековете. Днес те не са от особена големина, и това, което ги прави привлекателни, е тяхното спокойствие.

Есента по тези места е свежа и блага. През октомври сезонът на горските плодове е преминал и боровинките и дивите малини и ягоди са вече  във вид на бурканчета сладко. Затова пък настъпва добър сезон за гъбарите.

След Пампорово, Чая изтича от Маймун дере надолу към Проглед. Отбивката за това село е при разклона за Рожен. Привлечени от близостта на Пампорово предприемачи строят на баира преди първите къщи вилно селище.

В селото, плъзнало по един баир, цари известно архитектурно разностилие - половината от къщите са нови и леко неугледни, но някои от старите са добре реставрирани. Докато се разхождам между тях, попадам на баба и снаха, които ведро си бъбрят на слънце. Оказва се, че по-младата жена работи в кухнята на къща за гости "Вила Проглед". Двете явно обичат да говорят за храна, защото с готовност ме заливат с обяснения и бързо оправдават едно мое старо подозрение - че клинът (родопската баница) има много разновидности. В Проглед го правят по-тънък - с ориз, със сирене и яйца или зелен (с каквито листа имат). По-късно в Чепеларе опитвам по-дебел зелен клин с киселец и спанак. За този вид баница използват понякога скрипалец - ливадно растение, което расте само по тези места.

Не тръгвайте да си го берете сами, защото през октомври едва ли ще го намерите. И все пак да хванете хълмовете нагоре, извън селото, е добра идея - накъдето и да вървите, неизбежно ще стигнете до някой параклис, а оттук през гората са близо и Роженските поляни.

Малък град с голяма родопска кухня
Още преди да стигне пътя, Чая завива и оформя коритото си в посока към Чепеларе. На своите шест хиляди жители, доскоро сънливото планинско градче вече има 18 хотела и поне още толкова къщи за гости. В него се намира и единственият на Балканите, а може би и отвъд, музей на скиорството - любопитна колекция реликви в сградата на читалището в центъра.

През лятото започнаха строежа на новия лифт "Мечи чал" - четириседалков Pomagalski и обещанията са, че още този сезон ще работи. Мястото е добро за ски, когато има сняг, понеже голямата писта, дълга 3150 м, е една от най-разнообразните и интересни у нас. Пък и ски центърът се разширява с още писти и съоръжения.
Най-високият град у нас (1100 м) вече има и доста ресторанти, някои от които предлагат добра родопска кухня, например ресторант "Чепеларе", семплото заведение "Сафари", "Пепелановския конак" или неочаквано до читалището (в което е и Музеят на ските) - едно обикновено бистро, в което освен с пържена цаца изненадват с доста добре сготвена местна кухня. Заведенията на доста от семейните хотели също са на добро ниво и най-важното - в много от тях за закуска приготвят родопски специалитети - катми с домашно сладко или клин.
На такава вкусна закуска не успяваме да устоим в "Мартин". Ирин Пашалиев и жена му Юлия - и двамата дългогодишни шампиони по ски, управляват този семеен хотел вече 13 години.
В кухнята майката на Ирин, баба Мера, и Юлия, подпомогнати от още две жени - леля Лидка и Нушка, забъркват неща, за които дори не сме чували. Едно от тях е смидал - тук го раздават за 40 дни на новородените деца вместо погача. Омесват хлебни трохи в нощви заедно със стафиди, олио и захар, и ги раздават като хрупкава ритуална храна.
А също и люто. Така се казва напитката от всевъзможни местни сушени плодове: киселици, шипки, дренки, джанки. Заливат ги с вода в каца от хвойна и ги оставят да си пуснат известно време цвета и вкуса. Отгоре в кацата навиват повет (здраво паразитно растение), който леко пресича отварата. Лютото става резливо и леко кисело - свежа напитка, пълна с витамини.
Баба Мера, която е от близкото село Богутево, от малка обича трахана и я приготвя вълшебно. Ястието е като гъста супа, станала на крем от варене. Съставките са натрошена царевица и шарен местен сух фасул, към които накрая се добавя прясно мляко. Зимната трахана я овкусяват с кокали или с месо. Чудна ставала, казват, и с пастърма.
Родопчани се оплакват, че няма добро царевично брашно за качамак. Истинският се правел от по-едро смляно и по-жълто брашно, което от четири-пет години вече липсва. Иначе качамакът е голяма вкуснотия - с масло и сирене или с пръжки.
Един истински деликатес сред родопските ястия е сярникът - колкото с вкуса, толкова и с изключителната трудност да ти се случи да го ядеш. Това е баница, направена с първото мляко на кравата, след като се отели. В ресторанти не се среща, но може да се пробва само в домовете на местните хора - стига да улучите момента.

Високопланински шаран?!
Чая между Чепеларе и Хвойна е любимо място на въдичарите. Освен пъстърва, черна мряна и кефал, в реката от време на време се хваща някой и друг шаран. Да, шаран. Не е за вярване, но е факт. Преди 1989 г. първият секретар на БКП в Смолян си наумява на всяка цена да развъжда шарани в рибарниците под Чепеларе. Мнозина го увещават, че тази риба си пада по блатните води и няма да вирее добре тук. Секретарят, обаче, проявява твърдоглавие и историята става свидетел на един от редките случаи, в които това довежда до нещо добро: създаването на горнопланинския шаран.
Заселената в Чая блатна риба не само успява да оцелее, но и се развъжда доста добре, подобрявайки при това вкуса си. Когато през 1990-те рибарниците фалират, шараните са пуснати в реката, където продължават да си живеят добре и до днес - дребни, бързи, но с много по-чист аромат и лишено от тлъстини месо.
Шаранът на главния секретар може да се пробва само в частни домове, обаче. По ресторантите надолу по течението, които като цяло са все по-туристически, може да се яде само развъжданата в рибарниците американска дъгова пъстърва.
Северно от Чепеларе, в местността Сините ханчета, пътят се отделя за затънтеното Забърдо (Чукуркьой - село в дол), разраснало се по двата бряга на Забърдска река. В селото има дори училище, то работи за 13 деца. Любимият местен спорт е въртенето на дървената  въртележка (наричана тук "виенско колело") - и крещенето - от страх и радост - с пълно гърло.
В селото, както и в целия район, по къщите на хората може да се хапнат дебеличките родопски палачинки. Традиционно тестото им се замесва с бърканица - обезмасленото мляко, което остава след отделяне на маслото при биенето му в дървена борилка. Остатъкът леко се вкисва и точно с него правят марудниците. Такова е името на катмите в някои от родопските села. С бърканица или кисело мляко се замесва тестото и за тенюрките, подобни на рехави содени питки, изпечени на сач. А тенинките се пекат направо върху печката, коричката им е хрупкава и приличат на хляб. Не е лесно човек да се оправи с лексиката, но родопските села предлагат достатъчно стимули да се потрудиш над въпроса.
Над Забърдо са останките от тракийската крепост Заград, а на 4 км от селото е уникалният природен феномен Чудните мостове - под големия мост тече рекичката Еркюприя, която, след като се влее в Дълбок дол, също стига до Чая.

На притока Орешица
Където Орешица се влива в Чая, в долината между Радюва планина и Чернатица, е разпиляно село Хвойна. Само там и в близките села Орехово и Малево правят рогатник. Ще го срещнете в менюто на "Синия хан" на пътя преди Хвойна. В рогатника няма нищо дяволско - напротив, божествен е.
Кръстен е на четирите рогца, които се надигат, щом се изпече добре. Подобен е на тикълника, наречен така заради тиклата, върху която се пече - от разточено тесто, пълнено с картофи, сирене и лук, сгънато като плик за писмо.
Ако човек се отбие до Орехово без предварителна уговорка, може да хапне в механата на "Толевата" къща, но само в събота и неделя. В екокъща "Рая" на Любен и Стефка Маданкови, домакинята е измислила за гостите си модификации на местни рецепти - например, висяща, или прилепска баница. Хитрината й е в начина на печене - тавата не се намазва, така че баницата здраво се залепва при печене, после се обръща и увисва за малко, за да стане по-дебела и пухкава. И пататникът на Стефка Маданкова е по-особен: дебел, изпечен в тава на няколко пласта, с предварително сварени картофи. Точно в другата крайност е чепеларският пататник - тънък, от стъргани сурови картофи омесени със сирене (може с чубрица вместо джоден) и изпържен до хрупкаво в добре нагорещено масло.
Изобщо, престоят в Орехово, където има десет къщи за чужденци, е съпроводен от пълна програма: от неизбежно преяждане, до местния традиционен начин за храносмилане - право хоро. Освен това от тук започват няколко планински маршрута: до хижа Персенк и оттам до връх голям Персенк (втори по височина, 2091 м, в Родопите след голям Пелерик); през хижата до Чудните мостове; или пак до Скални мостове, но през местността Кабата. Недалеч, почти по билото, минава римският път през планината, и то в най-добре съхранената му част.

Селото на четирите потока
Косово, разклонът за което е на 4-5 км преди Нареченски бани, е селото с най-запазени архитектура и облик. Името му май произхожда от "косо", а не от песните на косовете, които го огласят. Къщите са на четири много стръмни рида, разделени от малки рекички - самостоятелният им път свършва в по-голямата Леденица, пак приток на Чая. В селото безразборно се редуват къщи с полурухнали покриви от тикли и други, искрящи с белите си реставрирани стени и подредени зидове. Местните косовци днес са точно 11 и имат селска кръчма, наречена фриволно "Безгрижен живот", в която дори готвят по някоя и друга манджа.
Църквата е строена през 1851 г от майстор Уста Хаджи Георги Станчовски - българинът, който е автор на постройката на великолепния пловдивски етнографски музей - къщата на Коюмджиоглу, и на Димитър Георгиади. Личният му дом е бил в Косово - Хаджийската къща, изградена от него две години след храма на селото.
Баба Дана, която е почти съвременничка на Уста Хаджи Георги Станчовски - сега е на 92, всеки божи ден изкатерва над 40-те стъпала на църквата, за да бие камбаната. Що се отнася до Хаджийската къща, тя е автентично реставрирана и превърната в луксозна гостоприемница, а плевнята й - във вкусна механа, от група роднини и приятели. Отскоро са готови още две "Косовски къщи", които работят като хотели - Елиновата и Гавазовата.
Хаджийската механа работи постоянно и е известна с добрия пататник и лек домашен сладкиш, а и с домашно маринованите гъби. Въобще гъбите са аткракция в Косово. Семейството, което управлява "Косовски къщи" - Христо и Светлана Ралеви (те са и съсобственици тук) са заклети опитни гъбари, които познават и берат над 50 вида. В менюто на механата не се предлагат пресни гъби, но има ли ги, ги предлагат изпържени в масло.
"Към 20 септември излизат първите брезовки", разказва Христо, "после почват есенните масловки и рижиките. След това се показват припънките. А в късна есен излизат други хубави гъби: виолетки, лимонки, съждивки, кехлибарена гъба."
Според него, ако се наберат различни сортове гъби, е най-добре те да се мариноват заедно - така ароматът и вкусът им се допълват и облагородяват взаимно. Някои гъби са добри за пълнеж, например жълтата рогачка, която е хрупкава, но няма мирис. За сметка на други, като кладницата или есенната миризливка, които са с прекалено наситен аромат. При смесване, те се допълват.

Градът на долното течение
Стъпил и в Родопите, и в Тракия, Асеновград, или Станимака до 1934 г., е град със своеобразна култура. Тук всичко е по много: църквите в района - 33 без да броим четирите манастира, параклисите - над 200; етносите - българи, турци, гърци, евреи, арменци; религиозните ритуали и шествия; порасналите в широкото корито на река Чая дървета; магазините за булчински рокли и сватбени аксесоари - над 70. А напоследък - и заведенията.
На източния бряг на Чая има няколко удобни кафе-барове от гръцки тип, с гледка към Асеновата крепост, а в бирхале Central, също на крайбрежната улица, можете да хапнете и прясна риба. От другата страна на реката, около старото читалище "Паисий Хилендарски", има два-три приятни ресторанта в подновени възрожденски къщи.
Един от тях е "Стари времена" - учудващо за сезона, там предлагат сармички с кисело зеле. Всъщност сармите, с големина колкото малка хапка, са може би най-емблематичното ястие на Асеновград. Тук ги наричат станимашки сарми, а нагоре в част от Родопите са известни като апраци. Ако в Чепеларе ги правят с листа от цвекло, тук наблягат на лозовите. Само да не се объркате - листата са от памид, а не от мавруд!
Вероятно заради етническия миш-маш, в традиционната кухня на Асеновград се пазят уникални ястия като хардало (телешко варено с нахут) или сланутък (говеждо с нахут) и се приготвят десерти като балсуджук, бяло сладко, рачел и сладкиш с петмез.
С две думи, ако искате да направите пълноценен гурме-тур из Родопите, ще трябва да предвидите много ходене (или право хоро) между храненията. Иначе рискувате към края й да сте загубили апетит, и напълно незаслужено да пренебрегнете финала.

Ресторанти по поречието на Чая, които ви препоръчваме: Пампорово: Механа Бялата къща, Пампорово, 03021/ 8550 Механа Чанове, Пампорово, 03021/ 82 12 Родопски специалитети, 03021/ Чепеларе Хотел-ресторант "Мартин", 03051/ 2194 Хотел-ресторант "Савов", 03051/ 2036, 0888 577 883 Пепелановския конак, 0887 630 267 Механа "Костовски хан", 03051/ 3063; 0898720764 Ресторант "Чепеларе", 03051/ 3491 Асеновград Хотел-ресторант "Стари времена",ул."Кирил и Mетодий" 16, 0878686876 Ресторант "Атриум", ул. "6-ти Януари" 23, по пътя за Чепеларе, 0877 474700 Хотел-ресторант "Двата бряста", кв. Горни Воден, 0331 34379, 0898 515035 По пътя и близките села "Богутево", село Богутево, 03051 3713, 0887 898724 "Синия хан", село Хвойна (преди селото по течението на Чая), 03053/ 21 44; 089/ 672 52 05 "Черните дяволи", село Малево тепавицата, 089/780 97 47, 088/832 85 73 "Хаджийската къща", село Косово, 0334 2333, 0888 150352