Заради векове неравностоен културен и политически обмен около "ориенталец" в Европа са се изградили трайни и несправедливи стереотипи за хората от Близкия изток (виж десетки примери в "Ориентализмът" на Едуард Саид: лениви, похотливи, коварни). Вярната част от клишетата е по-приятна – загадъчни, драматични, любители на изтънчените аромати и вкусове. Затова тук вадим сергията с интересни сладкиши, за да почетем взаимното опознаване през радостите на небцето. Турция е тази, през която Ориентът прелива към нас и със съсед като нея Балканите се оказват в пряко родство и с арабския свят, и с Кавказ; ареалът на бозата се припокрива с този на баклавата, баницата, халвата... Затова започваме с нея и – по часовниковата стрелка – минаваме през всичките й комшии, за да опитаме по някой местен десерт.




1. Турция: салеп

Нещо подходящо за сезона: топла напитка, която действа отлично при кашлица. Салепът се вари от стрити на прах орхидеени луковици и мляко, подправя се с канела и освен белезникаво бял цвят и далечно сладникав вкус има свойството да се отразява добре и на раздразнителни стомаси. Някога са го продавали и по улиците на Пловдив, сега най-близките места, където можете да го опитате, са Солун и Истанбул.

2. Грузия: чурчхела

Чурчхелата е подобна на познатия в България пестил от сливи, но се прави от нанизани на конец орехови ядки, които се тункват (виж последната спирка в това пътешествие, България) в сгъстен с брашно изварен и подсладен гроздов сок. Едновременно вкусно и забавно за ядене.




3. Армения: анушабур

За разлика от съседната грузинска кухня, казват, арменската е пристрастена към бавните, сложни приготовления на основните блюда. Не и на десертите обаче: коледният специалитет анушабур (буквално "сладка супа") е вариация на познатото ни варено жито – с ядки, сушени плодове, розова вода и стафиди, накиснати в някой от славните арменски коняци.




4. Азербайджан: гърмабадам

Бакинските курабии безспорно са най-типичното, което можем да споменем, но ние си избираме нещо по-така и в името, и в приготовлението: гърмабадам. Съставките на тази бяла халва с буреносно име с аптекарска точност фигурират в сайта на азербайджанското министерство на културата: "84 г оризово брашно, 675 г пудра захар, 285 г лешници, 35 г белтък, 1 г лимонена киселина, 2 г кориандрови семена".




5. Иран: газ

Дори такава важна дума като "хубав" на български език е дошла от персийски (заедно с перде, чешма, бакшиш, и поне още 10 000). Най-хубавата нуга е персийската, а най-известна от всички е исфаханската ("Исфахан е половината свят", гласи стара римувана поговорка на фарси). Нарича се газ и се прави с яйчен белтък, розова вода, шамфъстък и мъзга от храст, който се среща главно там. Божествена е с чая.




6. Ирак: клейча

До неотдавна Багдад пазеше спомена за някогашния град на мъдрия халиф Харун ар Рашид от арабските приказки – средище на разкош, култура и чудеса – и не беше опасното място, което знаем от новините. По BBC един багдадски пекар разправяше, че колкото по-травмирано живеели иракчани през последните години, толкова повече баклава ядели. А щом баклавата е станала по-търсена, какво да кажем за клейча, традиционните сладки с аромат на кардамон и пълнеж от фурми, оформени в специални калъпи с красиви рисунки...




7. Сирия: ема

"Ние видяхме току-що в Дамаск един гостилничар, който така приготвя наровите зърна, че тяхната миризма разтваря сърцето на човека..." се казва в "Приказка за везирите Нур ед Дин и Шемс ед Дин" от "Хиляда и една нощ", където умението да приготвя захаросан нар на единия от героите обръща интригата... Най-доброто място в Дамаск да си напълните очите и ноздрите е пазарът "Ал Хамидие", а най-прочутата сладоледаджийница на пазара – "Бакдах". Ема е името на сладолед от мляко, розова вода, захар и мастикс, който се продава щедро поръсен с шамфъстък.




8. Кипър: халуми

След като опитате задължителния лукум от град Йероскипу, минете на халуми, местното сирене от смес от козе и овче мляко. Десертната му употреба е свежо, с резенчета изстудена диня.




9. Гърция: лукумадес

На панорамата ни липсва така обичаният навсякъде из региона мед, така че от многото прекрасни гръцки сладкиши избираме познатите и другаде, но под други имена и форми лукумадес: бухнали тестени топчета, които се пържат до златисто и се поливат с меден сироп – семпло, вкусно и калорично сродяване с изброените дотук страни.




10. България: загадка

В края на разходката от Турция до България (от която иначе всичко ни е познато), за да внесем нотка на ориенталска тайнственост, оставихме решението на една лингвистична загадка. Ако сте от хората, които в детството си са смятали "карамел му" за нещо, свързано с мучащи крави (докато името всъщност идва от caramel mou, "мек карамел" на френски), сигурно сте недоумявали и пред "тунквана" вафла. Е, тункването (от нем. tunken, топвам), е просто потапянето на сухата част от десерта в шоколад, фондан и подобни. Сладка баня.