Четвъртък малко преди обед. Затваряте очи, слънцето леко стопля клепачите ви. Отваряте ги - наоколо е зелено. Октомври е, но есента не бърза. Като в снимка, всичко е спокойно, няма никакви шумове. Дори кучето, сгушило се в корените на ябълковото дърво, няма от какво да се събуди. След малко ще настъпи време за глътка вино. И в духа на деня, това ще стане бавно, както трябва да се пие вино, на малки глътки, с желание да се усетят всичките му настроения.

Виното е от енотеката на хотел "Природа" в курортната зона на Долна баня. Може да е бяло, розе или червено. То няма име и това, с което ще го отличите и запомните, е неговата естественост - в него няма дори от разрешения от закона консервант - серен двуокис. Защото, както казва собственикът Георги Мичев, "виното е резултат от естествеността. То не е нищо друго освен трайно състояние на гроздето във времето".

Според него изразът правя вино не е коректен, защото то се получава и се случва. За него виното е потребност и отношението на човека към напитката трябва да е естествена, "без никакви принуди и изкуствено".

Георги Мичев се занимава с винопроизводство сравнително отдавна - започва през осемдесетте години.

Но той не е обикновен винар. Или по-точно не е винар от нашето време. Концепцията му да съчетае производството на небрандирано, натурално вино, с това на местни хранителни продукти и да ги продава и използва единствено в малкото си имение около хотел "Природа", малко напомня старите австрийски heurigen - заведения, които са имали правото да продават само собствено произведени храни и вино и обикновено са разполагали с имение и стопанство, което да ги обслужва.

Идеята може да препраща към миналото на Австрия, но човек се надява, тя да е и бъдещето в България. Хотел "Природа", с който Георги Мичев материализира идеите си, има сигурно най-оживената в България хотелска група във Фейсбук (hotel-priroda).

Разположен в семпло ремонтирана соц база, "Природа" е на около 70 км от София и дотам се стига за около час. Едната от причините Георги Мичев да го избере е отличното му разположение за отглеждане на лозя - намира се на 803 метра надморска височина, на 6 километра по права линия от връх Мусала, на 2 километра от извора на река Марица. "Природата е безупречна", определя Георги Мичев с бавния си и ясен говор. Често използва думата винарстване, като казва, че "климатът в региона позволява вината да надграждат своята естественост и да стават усъвършенствани".

Вината в енотеката са бутилирани, нямат търговска марка, държат се на различните приспособени за това рафтове, разделени по реколти. До енотеката се стига по малко стълбище. Няма специален мирис, който да ви посрещне. Стриктно подредени големи дъбови бъчви са едно от първите неща, които ще видите. Встрани е лабораторията. "която е много добре оборудвана, така че грижата за виното да е качествена". Енотеката е доста богата, има бели, червени и розе, обикновени и естествено пенливи вина. Сега стремежът е, според Георги Мичев, вината да станат още по-плодови и изборът да се допълни и с десертни вина.

Въпреки че производството на "Природа" е така лишено от маркетингови усилия, има достатъчно много клиенти, които резервират за свои компании и приятели цели бъчви.

Все пак основната част от виното се изпива в самия хотел. Неговите 40 стаи с гледки към планината или към открития плувен басейн рядко се запълват напълно дори през уикендите, но "Природа" има посветени последователи, които идват редовно, за да седят под ябълковите, дюлеви и крушови дървета и да се опитват да се наситят на естествените удоволствия, предлагани от хотела.

Една от идеите на Георги Мичев е да въведе винена терапия. "Това може да стане в широк спектър от процедури, дори и за лечение на дихателни и кожни проблеми." Освен това в енотеката често се организират дегустации - "развиваме и просветна дейност", отбелязва Мичев. Той смята, че това също може да се развие и в момента екипът му разработва съвместно с Малтийски университет курсове за усъвършенстване на сомелиери. "Да се конфигурира култура, познание и най-вече здраве, защото, знаеш, това е най-важното", казва Мичев.

Хотел "Природа" може и да се превърне някой ден в подобие на санаториума от "Вълшебната планина", но засега усилията по-скоро са към виното да се добавят още плътски удоволствия във вид на произвеждани на място сирена и кашкавал.

Вече е следобед, леко омаяни от виното, ябълките вече са нарязани (и полуизядени). Една дюля украсява масата. Пресният ябълков сок също е наполовина изпит. Слънцето все така пече топло и идва на ред на някоя друга бутилка. Виното се пие бавно и е сладко - не като вкус, а като усещане. Препоръчват ви мерло от реколта 2004 г., бутилирано през 2007 г.

Градината продължава да е спокойна. Мичев говори за виното също така - някак влюбено, но и достатъчно отдалечено, за да е реално преценено.

"Само семплостта на обстановката на това място не ти улеснява сравнението с местата, които си посещавал досега. Необикновената простота на удоволствието от това място. Вината се пият само тук и не могат да се намерят на друго място", описва Катрин, която попада в "Природа" случайно през един летен почивен ден.

Четвъртък привечер, сенките на няколко празни винени бутилки стоят кротко на масата. Няма останали ябълки, но мирише на дюля. Слънцето се е скрило, вие може да се оттеглите в ресторанта или да отскочите до избата. Прекара ли сте един есенен винен ден сред природата на хотел "Природа".