Кафето: всеки ден го пием, но рядко си даваме сметка, че това е една от най-сложните и противоречиви напитки.

В началото е чисто мъжка привилегия, но след като изминало дълъг път, се превърнало в неизменен аксесоар на женско бъбрене. Тръгнало е от Ориента, където и до ден днешен е посръбвано със сложна ритуалност и правила, а днес окончателно е завладяло ежедневието на Запада. Помещавало се е в порцелан, керамика, стъкло, джезве, а днес се излива в тъжните пластмаса и мукава. В крайна сметка и в двата свята то е извоювало и опазило своя собствена територия - кафенето.

Но най-изумителното е, че и на изток, и на запад то е създало свои ритуали - и през тях най-ясно прозират различията между Ориента и Оксидента, които съществуват и до днес.

През 1555 трима сирийски търговци пристигнали в Турция. Носели със себе си кафе... Историята подозрително напомня тази за тримата влъхви, вероятно защото това, което донесли, се възприело като безценен дар, който нарекли "млякото на играчи на шах и мислители". За кратко време то станало неизменна част от бита, придружена при това със сложни церемонии. В султанския дворец имало 40 души, които отговаряли за приготвянето и сервирането му. Жените в харема предварително дълго време били обучавани в церемониала.

То е ситно смляно, прилича на черна пудра, към която често се прибавя кардамон. Захарта винаги се слага при варенето, затова при кафето ала турка няма лъжичка. Понякога се оставят няколко цели зърна да плуват в димящата черна течност - а тя задължително трябва да дими. Този, който изпие кафе без дим, казват, ще изгуби лицето си завинаги После чашата се обръща и по нея започва вездесъщият ритуал на гледането.

И тъкмо тук се крие очарованието на кафето на Изтока: въпреки че се превръща в светска напитка, тя запазва религиозното си звучене и си остава затворена преди всичко в мъжкия свят. В чашата кафе на Ориента има мистика, глътката е съзерцание и размисъл за вечността.

Ориентът медитира над чашата кафе, той я поглъща, когато падне здрач, в очакване на нощта.
Тъкмо обратното се случило на запад.

Може да си представим, че историята е следната: една сутрин Европа се събудила, и вместо типичната средновековна закуска от бира и херинга, взела в ръце чаша кафе и се замислила за своето настояще и бъдеще. Дошло изтрезвяването, просветлението, и по-точно - Просвещението. Изведнъж всичко се избистрило и очертало съвременното модерно поведение и практики: политиката, класовите взаимоотношения, журналистиката, самото понятие за "обществено мнение". Просто един факт: застрахователният бизнес се появява именно в кафенето на "Лойд". Кафето се оказало напитката на века на разума, великото изтрезвително.

В кафенетата се появили нови форми на социалност, ново и непознато до момента "публично пространство". Йохан Пецл, виенски сатирик от ХVІІІ век, написал: "В кафенетата учат, играят, бърборят, спят, търгуват, политиканстват, играят шах и ухажват момичета. Плетат интриги, заговорничат, организират увеселителни балове, четат вестници и списания..."

На Запад кафенето се зародило като мъжка, буржоазна и толерантна институция. В лондонските кафенета заедно можели да седят на една маса аристократът, търговецът и занаятчията. В любимото кафене на Самюъл Пийпс, който, благодарение на своите дневници ни е разкрил много за бита и ежедневието на Лондон през ХVІІ век, се събирали републикански настроени политици и станало повод през 1675 кралят да забрани кафенетата. Но кралската дума си останала във въздуха, а на земята кафенетата се рояли все повече и повече. Във Франция всяка питиепродавница - от селската кръчма до луксозното парижко "Грандкафе", започнала да се нарича кафене.

В кафенетата по това време се изнасяли философски и научни лекции. Нека си представим, че точно след една такава лекция последвали разгорещени спорове, от които се избистрили някои от великите трактати на Нютън.

Идва ред и на артистичните кафенета, чийто образец е парижкото кафене "Прокоп", основано през 1689 от флорентинеца Прокопо Култели срещу театър "Комеди франсез". В квартала Сен Жермен дьо Пре се намирали "Флора" и "Двете маймуни", където се събирали Сартр, Жулиет Греко и Борис Виан. Пак в Париж, вече през ХІХ век се появили кафенетата с вариететни представления, между тях "Фоли Бержер" и "Мулен руж".

Очарованието на кафенето е, че навсякъде по света то представлява различна вселена. От Япония до Швеция - независимо дали гледаш в пространството, четеш вестник, или бъбриш - става дума за различно изживяване. Разбира се, на първо място да отскочим в Италия. Където и да е. На юг, на север, в кафене в Милано или бензиностанция някъде около Бари. То винаги ще е еспресо. Винаги ще е двата пръста течност, които ще те удари в петите и ще те накара да разбереш смисъла на думата кафе. Пие се винаги набързо - със сигурност това е най-краткият и елегантен ритуал на трите глътки, макар и да е препоръчително да са две. Следват секунди на откровение между чашата и пиещия, в които нищо останало на вселената няма значение. После - шумно иззвънтяване на чашата в чинийката. Всичко трае не повече от минута. Но каква

В Америка бавното изтичане на кафето през филтъра в каната, бълбукането на помпата, от която изтича кафето, е звукът, обединил американците от поколението от 40-те и 60-те години. В същите тези десетилетия се появяват култови кафенета - свърталища на бунтари, поети и битници с плочи в ръка.

Всички тези прераждания все още съществуват и продължават. Дали в здрача на ориенталската нощ или в утрото на градската цивилизация на Европа.