По-внимателно вглеждане във вината обаче бързо разкрива напредването на времето. Тоскана е място, което олицетворява цялата винена Италия - с плетеницата от апелации, сортове, ревниво пазене на традициите, но и със своето войнствено новаторство. От винена гледна точка това е място на контрасти.

В Тоскана основно се говори за санджовезе и превъплъщенията му под формата на поне 14 клона. Приема се, че санджовезе гросо, пруньоло джентиле и санджовезе ди ламоле дават най-качествените вина.

Всъщност въпреки вековните си винарски традиции и твърдения, че даден клон е разпространен в определени райони, Италия има доста скорошен опит с работата си с точните сортове и клонова селекция. Доста от собствениците не са наясно какви клонове имат в лозята си.

Тази ситуация обаче не е константа, понеже бедната почва в големи части от Тоскана ги принуждава да презасаждат лозята си на период от 30-40 години, т.е. собствениците с правилната нагласа могат да внесат позитивни промени по отношение на качеството още на лозето.


Санджовезе съвсем не е гроздето на традиционалистите

Доста от indicazione geografica tipica вината (най-общо тези, които поради използването на нетрадиционни сортове и/или методи на винификация остават извън DOC и DOCG апелациите) имат състав, основно базиран на санджовезе. Такива са и някои от супертосканците. Не че законово са задължени с определен процент.

Въпреки огромната популярност на вина-класики, базирани на френски сортове, като Sassicaia и Ornellaia, през последните години се наблюдава едно противоречиво явление. Колкото повече масовите производители, следвайки потока на "сигурната" пазарна мода, настойчиво добавят поне по един супертосканец със състав 100% каберне совиньон, мерло или дори сира, толкова повече винените критици и консуматори изпитват затруднения да абсорбират международния характер на вината им.

Така Тоскана в момента преминава през един кръговрат обратно към традицията, но прочетена по съвременен начин - правилна клонова селекция, по-кратко време на мацерация и ферментация, по-добра хигиена в избата, добри френски барици и умерено участие на дъб в крайния характер на виното.

От другите местни червени сортове никой не играе такава решаваща роля за определяне на крайния характер на виното. Санджовезе може да се купажира с канайоло, колорино, чиледжоло, мамоло или малвазия нера, които смекчават танините, киселините и придават пикантност на виното. Може да попаднете на вариации, в които влизат и аликант буше, мерло и каберне, но това е чарът и проклятието на Тоскана - типично по италиански всеки производител смята, че от неговата "рецепта" по-добра няма. В усилията да се подобри качеството,

формулата за доброто кианти остава в тефтерите.

Съдържанието на част бяло грозде - требиано или малвазия (практика, с която силно се злоупотребява), вече е в историята. Или в портфолията на малко на брой производители, които го предлагат с думите "а това е един много традиционен стил".

Производителите, предпочитащи все пак да работят с международни сортове, избират най-вече каберне совиньон, мерло, сира и пти вердо. Въпреки че фигурират в асортимента на производители от цяла Тоскана, най-голямо съсредоточие на такива има по крайбрежието.

Новаторството на Tenuta San Guido и Antinori в тази област е ранен маркетингов пример, който бързо след това се разпространява из Тоскана. Но разчупването на традиционната формула на кианти датира от по-рано. Международните сортове навлизат в малките апелации по крайбрежието още в началото на ХХ век, когато много местни мъже търсят работа във Франция. Завръщащи се с нов опит и познания, те наводняват миниатюрните Монтекарло, Вал ди Корниа, Колине Лукези и много други със сира, каберне совиньон, совиньон блан, пино блан и русан.

Личи си, че вината са направени с вещина и страст, а въпреки работата с международни сортове, не им липсва собствен облик. За сериозното отношение към крайното качество говори и желанието на тези малки производители да се доказват навън - например Fattoria La Torre спечели златен медал от Syrah du Monde 2008 със своето Esse 2004.

Но въпреки успехите на новите производители, най-големите легенди все още са свързани с доказаните, известните имена. А това са Кианти, Брунело ди Монталчино, Вино Нобиле ди Монтепулчано, Вернача ди Сан Джиминяно, както и Болгери.

Кианти-Класико и Руфина - не ги бъркайте с масовото евтино кианти в капковидна бутилка, което дава облика на Тоскана като винената фабрика на Италия. Класико и Руфина са признати за районите на Кианти, от които идват най-забележимите вина. Класико вината носят като бандерол знака на местния консорциум - черния петел.

Кианти Класико е доста обширен район, затова е неизбежно да се натъкнем на производители, които живеят в ерата на барон Рикасоли, направил редица лозаро-винарски нововъведения и е създал "рецептата" за Кианти Класико и през 1874.

Съчетанието от високи киселини и танини, характерно за санджовезе като сорт, прави вината неатрактивни като млади, но най-добрите могат да отлежат с години, омеквайки и развивайки характер на кожа, мускус и тютюн. Тези вина показват истинските си достойнства с подходяща храна. Тосканската кухня изповядва философията, че никакъв хранителен продукт не трябва да се пилее, така че можете да заложите на каквото имате подръка и смятате, че би подхождало към червено вино. Все пак, местни кулинарни класики като стек фиорентина, гъста супа от нахут с розмарин или pappardelle al cinghiale (паста със сос от глиган) карат вината на Тоскана наистина да блестят.

Но тук е и домът на много качествени производители, чиито вина могат да се мерят със считаното за далеч по-ексклузивно Брунело ди Монталчино. В случая на Кианти Руфина надморската височина спомага за много бавното зреене и елегантност на вината. Съчетанието от високи киселини и танини, характерно за санджовезе като сорт, ги прави неатрактивни като млади, но вина от сериозните производители могат да отлежат с години, омеквайки и развивайки характер на кожа, мускус и тютюн. Производители като Castello di Ama, Castello di Volpaia, Fattoria Selvapiana са много добри, а IGT вината Flaccianello della Pieve от Fontodi, Fontalloro от Fèlsina, I Sodi di San Niccolò от Castellare di Castellina са също сериозни вина.

Брунело ди Монталчино - безспорно тосканските вина, радващи се на най-високи пазарни цени. Всъщност вината от Монталчино се радват на скорошна слава. Подобно на маркезе Инчиза делла Рокетта в Болгери и барон Рикасоли в Кианти Класико и тук са били необходими пионери, които да изведат вината на световната сцена. В случая това е Клементе Санти.

С какво Брунело ди Монталчино е по-добро от останалите вина на Тоскана?

Днес отговорът на този въпрос не е еднозначен. Силната конкуренция в самата Тоскана и в широкия смисъл на винения свят принуди много от производителите в региона да гледат сериозно на качеството. Но преди да добие премиум имиджа си, Монталчино се издигна благодарение на благоприятния микроклимат, който съчетава топли и сухи лета, естествена защита от летните бури и морско влияние.

Най-добрите лозя разчитат допълнително и на камениста почва, която спомага за задържането и бавното отдаване на топлината. Още от самото начало ексклузивното участие на са санджовезе гросо (тук наричано брунело) допринася за изграждането на характерен облик. Скорошните скандали около апелацията обаче показват, че нещата невинаги следват легендата. Със или без участието на международни сортове, дегустацията на тези сериозни, ангажиращи вина може да се превърне в незабравимо преживяване. Производители като Conti Costanti, Gianfranco Soldera, Cerbaiona, Tenute Silvio Nardi, Il Poggione влагат много усилия, за да оправдаят премиум цените на вината си, не без участието на търсени винени консултанти.

С качествата и уникалността си се отличават и Карминяно DOCG, който е елегантно съчетание между санджовезе и каберне совиньон; Морелино ди Скансано DOCG, който предлага един плодово-експлозивен стил на санджовезе и Вино Нобиле ди Монтепулчано DOCG, което въпреки ароматния нос, подобен на Кианти Класико, е с по-плътно тяло.

В сравнително бедната откъм бели вина Тоскана, Вернача ди Сан Джиминяно е ако не най-полираното, то със сигурност виното с характер.

Ако верначата дълго време е била сорт без особени достойнства, то през последните 10-15 години активните и енергични производители от апелацията правят всичко възможно това да се промени. Основно се работи върху клоновата селекция и определянето на идентичността на сорта чрез сензорен профил. Смелостта на местното consorzio стига дотам, че се организират официални дегустации вернача срещу шабли (2008), а през 2009 противникът на ринга ще бъде бял ермитаж. Верначата на производители като Casale Falchini, Teruzzi & Puthod и Il Palagio съчетава чистота на аромата с характерната за сорта пикантна горчивина. Другите разпространени в Тоскана бели - требиано и малвазия, са гръбнака на винсантото, което се прави от изсушени гроздове, чийто сок след пресоване се пълни и запечатва в малки дъбови бъчви. Там той ферментира бавно, в продължение на години.

Болгери - вина като Tignanello, Sassicaia, Ornellaia, Lupicaia са вече класика, но зад тях има още много други. Това, което прави най-силно впечатление при среща лице в лице с тях, е силната им индивидуалност и енергията им да творят вино, което да изразява техния личен характер, а не законовите предписания. Вината на Colle Massari остават траен отпечатък с елегантността, чистотата и деликатната винарска намеса. Други интересни вина идват от Giorgio Meletti Cavallari, Serni Fulvio Luigi, Castello di Bolgheri, Cacia al Piano, Michele Satta, Tenuta Argentiera (част от винарните на Антинори).

Изброените производители представляват една за съжаление много малка част от вината на Тоскана. Тук са големи производители като Antinori, Frescobaldi и Ruffino, но техните вина, колкото и типични или добре направени, се радват на дистрибуция в голяма част от страната ни и често пъти са първите италиански вина, които много от нас опитват. Има още много, много неща за разказване за Тоскана - за био- и биодинамичните производители, за скритите съкровища като силно ароматното десертното червено Алеатико - специалитетът на остров Елба. Но Тоскана е една малка Италия - един път не е достатъчен!

Текстът е подготвен с подкрепата на  Regione Toscana и FIJEV.