Какво правят всички тези хора тук, пита ме приятелка, на която показвам фотографии с върволици от чакащи жени. Чакат за прасад.

Прасад означава благословен дар. Много често - храна, дадена с благословия.
Такава храна се яде, дори когато човек не е гладен или не му се яде точно това. Защото прасад е повече от храна. Прасад никога не се отказва.

Индия е страна на прасада. Храната се дава, раздава и подарява като знак на благодарност. В ашрамите, духовните центрове на Индия, всяка храна е прасад, защото е готвена с мисъл за бога, благословена е от гуру или духовния баща на ашрама. В ашрама, в който попадам няколко пъти в централна Индия, за храната не се плаща. Сам решаваш какво дарение да оставиш срещу това, че всеки ден получаваш питателна прясна храна. В ашрама тя не е като в индийски ресторант - ястията са различни.  Кечари (леща и ориз, сготвени заедно, е една от основните), всякакви видове дал и бял ориз, чапати (индийски питки, печени на жар), зеленчуци, картофи, сготвени с малко куркума, шафран и тулси (индийски босилек). Прясна вода на обяд и вечеря, чай черен с мляко, джинджифил и карамфил на закуска. Никакво кафе. Парченца сладка индийска халва за десерт понякога
.
Пикантните вкусове са намалени, разнообразието не е голямо, но всичко е сготвено под специалното наблюдение на аюрведичен готвач, със строго съблюдаване на правилата за чистота и свежест на продуктите, на огън с дърва, ръчно и с участието на много хора. Количеството винаги е огромно. Храната според правилата на аюрведичното хранене трябва винаги да е прясна и току-що сготвена. Всеки, който дойде в ашрама, трябва да бъде нахранен. По време на големите празници ашрамите се пълнят с хора, които идват само за прасад. Понякога на ден минават по десет хиляди души. Трябва да стигне за всеки един от тях. Освен готвена храна те получават и продукти - предимно торби с ориз и леща.

Храната в ашрама трябва освен това да е лека, лесно смилаема и да помага за духовното израстване и медитация. Хора, които се занимават активно с медитативни практики, обикновено имат нужда от много по-малко, но много по-качествена храна.

Затова готвачът е една от най-важните фигури в ашрама - храната е символът, посланието, прекият път от бога до човека, от духовните учители до последователите. Да поемеш такава храна, прасад, означава да поемеш знание, което някой ден ще даде плодове вътре в теб.  Храненето е свещенодействие. Храната е училище. През нея приемаш знаците, историята, любовта на големите учители.

Затова прасад никога не се отказва. Поне в Индия. Още пазя в себе си пакетчета захар на кристали, раздавани като десерт, които не успях да изям тогава, но продължавам да държа, без да имам куража да изхвърля.

Не случайно ашрамите са любима дестинация на западните пътешественици. Тук може да се яде най-вкусната храна в Индия, чистотата е несравнима с градовете и улиците, препълнени с улични търговци на всевъзможни неща, които някой неуморимо предлага през деня.