Този материал е част от зимния брой на списание "Баккус", който може да поръчате ТУК с доставка до избран от вас адрес или да го откриете в търговската мрежа заедно с Капитал, а от средата на януари в Elephant Bookstore, Wonderland Desserts & Cocktails, Chilli Hills Farm, Grape Central, La Cave du Moulin, SeeWines, Zoya, Фантастико, бензиностанции ЕКО и ЛУКОЙЛ и др.

Оказва се, че не е достатъчно да боготвориш планината. Не е достатъчно, че забягваш натам във всеки свободен уикенд с тайфата ти катерачи съмишленици. Да кажеш, че познаваш планината, минава през това да си дадеш сметка за богатството на вкусовете, които могат да се намерят в хижите на Витоша. Обяснението за витаещото във въздуха невежество за менютата на хижите вероятно поне донякъде се корени в очакването, че те са просто заслони и че тук към чиниите има единствено изисквания да бъдат големи, топли, калорични порции.

Вече не е така. Или поне не навсякъде.
Макар и бобът винаги да е вкусен и бирата да е пивка, особено след дълъг преход, нека ви запозная с онези хижи на Витоша, чието меню се отличава с вкуснотии. Препоръката е лична и не е обвързана рекламно с местата, но останах приятно зарадвана, че сред хижарите има отявлени почитатели на "Бакхус".

Хижа "Септември"

Тук са категорично най-вкусните кюфтета. Пламен, хижарят, ги прави собственоръчно, сам си мели каймата (смес) и месото е истински вкусно, без да бъде мазно. Това го пише човек, който свинско дори не иска да помирише - освен ако не са кюфтетата в хижа "Септември". Десертите "Ябълков сняг" и бисквитената торта са в пъти по-добри и вкусни от средностатистическата сладкарница в града, в която парче торта е минимум 7,90 лв. Ябълковият сняг е с растителна сметана, карамелизирани ябълки и канела. Бисквитената торта я правят с кисело мляко и домашно сладко от горски плодове.




Как да стигнем до хижата:
Септември е разположена в местност "Балабана", до която се стига лесно с градски транспорт и с кола. Изходен пункт са "Златните мостове", както и "Княжево". Има пътека, а на нея и указателна табела. И все пак точно тази хижа се намира малко по-встрани от главните туристически маршрути, което ѝ придава особено очарование.

Хижа "Червената шапчица"

Тук се подвизават страхотни червени пържени картофи с подправки - микс "Червената шапчица". Хижарят каза, че така е заварил рецептата, записана в книгата от предишните хижари, а в общи линии миксът се състои от пушен пипер, червен пипер, сол и малко къри "за разкош". Специалното на картофите е, че са възможно най-тънко изпечени и стават съвършено хрупкави. Първия път питахме дали има със сирене, защото обикновено това е добавката, която прави обикновения пържен картоф по-така на вкус. Тогава ни казаха, че след като ги опитаме, ще забравим, че искаме сирене - така и стана.




Освен традиционния билков чай тук може да пиете и коктейли с Tatratea, което на фона на иглолистната гора, заобикаляща хижата, е същинска идилия.

Как да стигнем до хижата:
"Червената шапчица" се намира в местност Златните мостове, като до нея няма директен път с кола и трябва да вървите през особено приятна и прохладна гора, за да стигнете до нея. Накрая ще се озовете насред красива поляна, на която е разположена хижата - за радост в нея няма да ви чака големият страшен вълк, а само вкусни неща за ядене и уютна атмосфера.

Хижа "Балканити"

Освен традиционния боб, спаначена супа и мусака тук ще срещнете и няколко вида наденица - последният път ние опитахме чешката и сръбската. Виждали сме и типичните бели германски. Надениците се сервират с гарнитури, които, честно казано, търпят да бъдат по-задоволителни като размер. Разядка "Баба Петя" е, общо взето, баба гануш и им се беше получила много добре. Киселите краставички са домашни, а десертът е медено-кокосов сладкиш, като почти винаги има и мус със сезонни плодове. На тръгване видяхме къкрещо върху печката греяно вино, ухаеше страхотно, но освен очевидните портокали и канела хижарят издаде единствено, че му слага и коняк. Останалите съставки са тайна.





Как да стигнем до хижата:
"Балканити" се намира в местност "Бели бряг", а изходен пункт са "Златните мостове". Дотам стигате с колата или с автобус 63, след което тръгвате пеша, ще вървите около 10 - 15 минути, докато стигнете до табелата за хижата. Залезите от "Балканити" са особено красиви заради високата надморска височина и гледката, която се разкрива от хижата.

Хижа "Камен дел"

До хижа "Камен дел" няма директен път с кола, трябва да повървите. Това прави последващия обяд още по-вкусен, особено когато температурите позволяват да седнете на някоя от външните маси с гледка към София. Тук фаворитите в менюто са леща със сушени домати и боб с манатарки - ето, на това се казва гурме обедно меню с добра гледка, и то на съвсем скромни цени. В тази хижа за първи път пробвах и шкембе с кладница - нещо, което преобърна иначе отрицателната ми нагласа към този вид чорба.



Как да стигнем до хижата: "Камен дел" се намира в местност "Пожара". До хижата се стига по немаркирани туристически маршрути от три точки, до които може да се придвижите с автомобил - хижа "Момина скала", "Бай Кръстьо" и квартал Бояна. Намира се в подножието на връх Камен дел, а хижата е сред най-предпочитаните за посещение с панорамна гледка към цяла София.

Заслон "Кикиш"

"Тук всеки продукт се носи на гръб", това ми казва Данита Заричинова, един от най-сериозните посетители на заслон, до който така и не успях да стигна навреме за броя, но пък на Данита ѝ имам пълно доверие, що се отнася до хижите и храната в тях. Тя споделя следното: "Действително до там не може да се стигне с превозно средство, единствено пеша. Носената на гръб кайма - както прави самият хижар - прави кюфтетата в пъти по-вкусни. Винаги има разнообразие от поне 4 вида супи, крем карамел, палачинки с домашно сладко и за по-пивко преглъщане - греяно вино. А най-хубавото е, че не се употребяват никакви пластмасови съдове и прибори".

Как да стигнем дотам: От Златните мостове (последна спирка с автобус 63) е на 1 час 30 мин. през хижа "Момина скала", а от хижа "Камен дел" е на 20 мин. Има 2 пътеки, тръгващи от паркинга над Драгалевски манастир. Тук е хубаво да обърнем внимание, че заслонът дълго време пустее, докато през 2016 младият Васил Лазаров я взима под наем от Българския туристически съюз и се захваща да я стегне, за да ѝ даде нов живот. Помагат му както приятели, така и много непознати доброволци.

Важно уточнение - съветът ми е да се обаждате по телефона преди да тръгвате за хижите, за да се уверите, че действително работят в дадения момент.