Пълния текст четете в летния брой на списание "Бакхус", което може да поръчате ТУК с доставка до избран от вас адрес, или да го откриете в търговската мрежа в Elephant Bookstore, Chilli Hills Farm, Grape Central, Imperial Gastrohub, Wine and Co, La Cave du Moulin, Biomag, Фантастико, бензиностанции ЕКО и ЛУКОЙЛ и др.

В едно писмо великият Оноре дьо Балзак, чиято съпруга била украинка, описва родната й страна така: "Земен рай, в който преброих 77 вида хляб." С гигантските си площи пшеница във времената на Съветския съюз Украйна е наричана "Кошницата ни хляб" и в днешни времена продължава да е житницата на Европа. Както вече се разбира - и на света. До такава степен, че без нейната пшеница заплахата за глад в някои части на планетата придобива все по-ясни очертания.

И проблемът не е само в блокирания достъп до пазари по море от руснаците, но и в минираните житни поля, и в унищожени складове. Украйна води битка и за собствения си хляб. И сякаш това заедно с трагедията на войната и борбата за оцеляване им беше малко на украинците, та да им се наложи да влязат в още една битка. Вярно, на ниво символика, но не по-малко ожесточена. В голяма степен тази битка се свързва с 36-годишния Йевген Клопотенко - победителят в украинския MasterChef от 2015 г. Изключително популярен е с книгите си, с телевизионното си предаване "Одисея", в което разказва кулинарни истории за украински писатели, композитори и актьори, и с инициативата си да промени храната в училищата, която, оказва се, е по съветски инструкции, спуснати през 1975 г.

През 2020 г. Клопотенко започна серия от предавания в YouTube. Темата: борш. Форматът: разказ как се готви в различните краища на страната. Със сигурност пътуването и готвенето на място е най-популярният кулинарен ТВ формат. Само че в случая става дума за предаване с много по-дълбок символно-политически смисъл от чисто образователния. И той се крие в един туит от 2019 г.

"Боршът е едно от най-известните ни и любими ястия." Твърдението щеше да е повече от невинно, ако не беше изпратено от акаунта на руското външно министерство. В Украйна краткото изречение беше възприето като следващата руска кражба и присвояване и като пореден удар, не по-слаб от този в Крим. Отговорът не закъсня: успоредно с поредицата за борша в YouTube на Клопотенко започна и национална кампания за признаването на ястието от ЮНЕСКО като украинско нематериално културно наследство. На 6 октомври 2020 г. Министерството на културата в Украйна гласува началото на процедура боршът да стане тяхната кандидатура в учреждението на ООН. Основният аргумент е, че боршът е национален кулинарен символ и идентификатор. "За нас е важно след края на войната Украйна да е запазила културния си контекст непокътнат."



Какво представлява тази кандидатура, що е борш? Тук отговорите може да са безкрайни. Със сигурност боршът е гъста, богата, дотолкова наситена супа, че да прилича на яхния. От там насетне идват вариациите: бульонът може да е зеленчуков, месен, рибен или гъбен - поотделно или в комбинация. Месото може да е и свинско или телешко, но също и патица, и гъска, и овнешко, и шаран, сардини, наденица или дивеч. Боршът може да е горещ, може да е и студен. Може да е червен, бял и зелен. Картофите, зелето, лукът, морковите, доматите и чушките присъстват почти винаги, но се срещат и добавки от ябълки, сливи, кайсии или череши. А в САЩ, едва ли е изненадващо, към борша слагат кетчуп.

И все пак, казват украинците, какъвто и ще да е, от Америка до Камчатка, боршът е украински. Със сладост, която идва от цвеклото, киселината, която носи сметаната, и с щедрата шепа копър и магданоз. Какво казва историята по въпроса?

Останалата част от материала ще прочетете в "На три морета", а тук ще завършим с хубавата новина, че на 1 юли 2022 боршът бе обявен за част от украинската кухня и стана защитен обект на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. Войната може и да не е все още спечелена, но тази битка е.