Шеф Давид Скоко е от онези иначе успешни хора, които не проявяват излишна претенциозност към това, което правят - той готви, защото така може най-точно да съхрани традициите и вкуса на родната си Хърватия, а чужденецът - да ги опознае.
Балканският кулинарен свят се радва на все по-интензивно внимание, а на 19 септември шеф Скоко влиза в ролята на домакин на Гордън Рамзи в кулинарното му предаване по National Geographic "Гордън Рамзи: Кулинарният изследовател", което този път го отвежда в живописна Истрия. В момента тече трети сезон на поредицата на британския готвач, който обикаля предизвикателни терени по цял свят в преследване на кулинарно съвършенство и изследване на различни култури чрез храната им. Давид Скоко се срещна с Рамзи в рамките на епизода, посветен на крайбрежията на Хърватия, като съвместните им приключения минават през риболов на рядка сепия и завършват с премерване на силите със Скоко.

Бакхус разговаря с шеф Давид Скоко часове преди премиерата на епизода, в който двамата с Гордън Рамзи обменят опит, състезават се и готвят "като на стероиди".

Шеф Скоко, повод за срещата ни с вас е новият сезон на "Гордън Рамзи: Кулинарният изследовател", в което публиката опознава нови култури през неговия поглед, но какво беше преживяването за вас?
Знаете ли, няма да забравя как шеф Рамзи ме предупреди, че в края на епизода, когато трябва да се съревноваваме в приготвянето на храна, то това ще представлява само забавление. Не беше! И двамата сме страшно състезателни, беше оспорвана надпревара, естествено, беше и доста забавна. Имахме на разположение 2 часа, сготвихме всичко за 1 час и 15 минути. Ако говорим за впечатления от него, Гордън Рамзи е страхотен, а това, което виждате като поведение пред камера, е същото и без нея - той е директен и откровен. Ако нещо не му хареса, ще си каже. Със сигурност го впечатлихме с нашия спокоен подход към живота, тук сме на една вълна с природата и тъкмо тази непринуденост го грабна. Предполагам това е и сред причините да не искам да напускам родното си място.

Тъкмо това си мисля: постоянно обикаляте по света, запознавате се с различни видове кухня, с хора от цял свят, кое ви връща у дома?
Да, през последните 20 г. пътувам много и то по най-хубавия възможен повод - храната. Срещам се с професионалисти, които ми дават тласък да развивам себе си, да надграждам собствените си умения. През годините съм си дал сметка, че най-дълбоко впечатление ми правят готвачи, които използват продукти, характерни за района, в който се намират. Те залагат на семплия и вкусен начин, по който да предадат кулинарните традиции на дома, а не на някакво голямо шоу. Това искам да правя и аз, затова съм тук. За мен е важно да бъда вкъщи и да поднасям на масата това, което лично съм уловил в морето. Нашият семеен ресторант не се е променил кой знае колко, откакто съществува вече над 20 г. Не възнамеряваме да вдигаме цените, да разширяваме пространството или да отваряме второ място.

Това, за което говорите, се вписва във вече изтощения от употреба израз "от фермата до масата", който при вас е единственият начин да опишете храната си - е, с лекото уточнение, че е от морето, а не от фермата. Но за мнозина това си остава просто маркетинг подход, с който да обосноват по-високите цени.
Всички говорят за това, защото звучи добре, да. Но истината е, че все още далеч по-разпространено е влиянието на американския бургер, на азиатския фюжън, и т.н. Малък е процентът на местата, които действително залагат на меню, приготвено от изцяло регионални продукти, по възможно най-устойчив начин. За съжаление сте права, че твърде често се злоупотребява с концепцията, накрая тя се оказва просто една фасада. И все пак, наблюдавам, че действително все повече готвачи се обръщат назад към собствените си корени и кулинарни навици.