Разгледайте цялата галерия със снимки от "Бакхус Вино Ден: Едоардо Миролио" тук.

След като за първото слънчево майско издание на Бакхус Вино Ден се отправихме на юг до Вила Мелник, за второто отидохме на изток към района на Нова Загора. Значително по-голяма по мащаб, Винарска изба Едоардо Миролио е един от водещите производители на естествено пенливо вино в България, а семейство Миролио има дълговековна история във винопроизводството, която започва през далечната 1467 г. в района на италианския град Алба, Пиемонте и основаването на избата Tenuta Carretta. Нашата група тръгна от различни точки на страната, но сборният пункт беше избата в с. Еленово, за да прекараме Бакхус Вино Ден в един от най-колоритните комплекси, пригодени за винен туризъм в България. Избата по много начини ни напомня за Италия - през интериора с автентичните мебели и картини, гостоприемството на сомелиера и наш верен гид - Любомир Недев, до фокуса и гордостта в местните сортове и тероар.

Едоардо Миролио

Винарска изба Едоардо Миролио отваря врати през 2002 г., първата реколта е през 2005 г., а от 2006 г. се правят и естествено пенливи вина, което е една и от основните цели за създаването на избата. Сградата е разположена в централната част на лозовия масив, покриващ склона на хълма Свети Илия, който като вълни се спуска към село Еленово. Тероарът в тази част на Горнотракийската низина е от ключово значение за успеха на избата - доброто обветряне, благоприятните разлики в амплитудите между деня и вечерта, както и разнообразието от почви, дават отлични предпоставки за направата на качествени вина. Това е и една от причините за решението избата да се концентрира върху пенливите вина в стила на Северна Франция. Днес листата на Едоардо Миролио наброява близо 30 вина, а отскоро основен фокус се поставя върху българските сортове, включително мавруд, рубин и буке нуво. Голяма роля за това играят и промените в климата, които за 20-те години, откакто избата работи, са повишили осезаемо температурите в региона. Това има и своите позитиви - според технолозите трудоемките български сортове сега могат да покажат пълния си потенциал. Те допълнително подсилват местния характер на сортовете чрез използването на български дъбови бъчви.

Избата

Годишният капацитет на избата е 1 милион литра, на 220 хектара се отглеждат 15 сорта грозде, а част от продукцията се продава на други изби. Сградата е вкопана в хълма и използва естествената денивелация, което позволява на винения поток да се движи чрез силата на гравитацията. Така се запазва по-високо качеството на винения сок и процесите са по-енергоефективни. За тихите вина се използват български съдове и машини, но за пенливите се доверяват на специална френска машина, която пресова гроздето под специфичен ъгъл. Всички съдове за първична ферментация имат строг температурен контрол. За вторична ферментация се използва български, френски и американски дъб, а общо бъчвите наброяват 400. Те се намират в три специално отделени прохладни помещения на най-долния етаж. Докато се разхождаме, нашият гид ни споделя, че за избата е важно виното да не престоява прекалено дълго в бъчвата, за да не се загуби естественият аромат на сорта.
Влизайки във второто помещение, намираме и докараните от Италия боти (от итал. botte) - впечатляващи огромни 1000-литрови бъчви, които не се изпичат при направата им и се използват за отлежаването на по-пивки, плодови и сочни червени вина. За разлика от бъчвите ботите могат да издържат и до 100 години, без да се сменят.



Пенливите вина

Може би най-интересната част от обиколката е последната зала и фоайето пред нея, които са отредени за пенливите вина. Всеки един етап от направата им има своите специфики. За първичната ферментация може да се използва винен сок от няколко реколти, което е традиционна френска техника, но истински добрите пенливи вина имат означена реколта и дата на дегоржман (процесът на премахване на дрождите след вторичната ферментация) - практика, която от Едоардо Миролио вече прилагат за изключителните години.

В третата зала протича вторичната ферментация в бутилка - минимум 2 години при постоянна температура от 12 градуса. Тук дрождите придават вкус и аромат на виното, създава се въглеродният диоксид, а дългият престой позволява той по-добре да се смеси с виното. След това бутилките се подреждат на pupitre - специални стойки, които позволяват на бутилката да се завърти на всякакъв ъгъл - от хоризонтална до вертикална позиция, за да се съберат всички утайки в гърлото на шишето. Този процес се нарича remuage, извършва се на ръка всеки ден по два пъти. В тази фаза, виното е готово да отлежава - колкото повече, толкова по-добре. Когато е готово, гърлото на бутилката се поставя във ваничка, която достига точно до нивото на дрождите. За 10 минути при -30 градуса те се замразяват и с машина се извършва дегоржман. Добавя се и експедиционният ликьор (подсилено вино, което балансира киселинността във виното) и се слага коркова тапа. Всичко това се случва за части от секундата, за да се намалят максимално загубите. Количеството захар в експедиционния ликьор определя и вида на виното: в Едоардо Миролио правят класически бял брут ( 80% пино ноар и 20% шардоне), брут розе (100% пино ноар), блан де блан (100% шардоне) и брут Zero (80% пино ноар и 20% шардоне без добавена захар), а от тази година и Bio Traminer Extra Dry (100% Органичен траминер).

Важен урок, който Любо ни научи, е, че пенливите вина не са предвидени да могат да отлежават с корковата тапа. Те могат да отлежават много дълго време, когато са в контакт с дрождените утайки (sur lie), но това не важи за отлежаването в домашни условия. Тоест според възможностите ни най-добре е да купуваме колкото се може по-стари пенливи вина, но датата на дегоржман да е възможно най-късна.



Вината

За краткото време, което бяхме там, имахме възможността да опитаме впечатляващите 14 вина. За обяд започнахме с 4, продължихме с 6 по време на дегустацията и завършихме с допълнителни 4 за вечеря. Вкусихме Edoardo Mirglio Brut Blanc de Noir, Chardonnay EM, Mavrud EM, Moscato d’Asti на Tenuta Carretta, Edoardo Miroglio Brut Rose, Muscat Ottonel 2016 EM, Bio Rose Bouquet & Mavrud, Cabernet Franc Elenovo 2013, Rubin Elenovo 2012, Tenuta Carretta Barolo Cannubi 2010, Chardonnay Elenovo 2015, EM Pinot Noir Reserve, Mavrud Elenovo 2013 и орехов ликьор ЕМ. Доказателство за това колко ни харесаха вината бяха 16-те кашона, които групата добави към багажа на следващия ден.



Храната

Отправна точка през целия ни престой беше ресторантът на избата Soli Invicto - било то за закуска, обяд, вечеря или за кафе, което пихме на терасата с панорамни гледки към лозята наоколо. Екипът на ресторанта бяха подготвили превъзходни четиристепенни обяд и вечеря, изцяло с местни продукти и сезонни зеленчуци и плодове, а ястията бяха специално подбрани, за да си подхождат с вината на избата. Специалитет на ресторанта е патешкото месо, което в нашия случай беше поднесено с прекрасен портокалово-винен сос.



Почивката

Винарска избата Едоардо Миролио предлага достатъчно много удобства, с които превърнахме деня ни в цяло приключение. Гостите ни силно оцениха панорамния инфинити басейн с гледки към лозята и цялата долина, а терасата на последния етаж е идеално място за събиране на тен или за пиене на чаша пенливо вино вечер под звездното небе. Отделихме сутринта за разходки из лозята в компанията на довереното куче-пазач, правейки планове кога отново да се върнем.

Тази статия е част от последния брой на списание "Бакхус", подробности за който можете да видите ТУК.