При стотиците инвестиции в технологично модерни винени проекти, концентрирани изключително върху качество и лимитирано производство, които се случиха в България и на Балканите в последните 10-15 години, може би е малко изненадващо, че вино точно на стария македонски мастодонт Тиквеш - Bela Voda и Barovo, са единствените балкански вина, оценени с над 90 точки от винения гуру Робърт Паркър. Но нека не се подвеждаме -

Тиквеш може все още да носи външните белези на гигантски промишлен винпром от соцвреме, но погледът отвътре разкрива друга картина: модерен мениджмънт, находчиво разделение на микро и макро винификации в основната изба и изграждане на по-малки тероарни проекти и брандове, умно диверсифициране на богатото портфолио и щедри инвестиции.

Като прибавим към това и 130-годишен опит, хиляди хектари лозя на десетки различни тероари в един изключително благодатен за винопрозводство район и разнообразие от интересни и качествени местни сортове, започваме да разбираме успеха на Тиквеш. Има какво да научим от голямата изба на малка Македония.

Тиквеш се намира в Кавадарци, западно от долината на река Вардар, в района Тиквешията, където е съсредоточена основната част на македонското винопроизводство - гледките с лозя, разположени по хълмистите терени, са сякаш безкрайни.



Това, което знаехме преди да посетим винарна Тиквеш, е че тя е резултат от мечтата на търговеца Пане Велков да си има изба в Кавадарци. Създава я в далечната 1885 г. върху 1 200 кв.м и днес неговата мечта е на респектиращите 132 години.

Друга важна година е 1912, когато Тиквеш започва сътрудничество с гръцката Метакса и получава лиценз за производство на напитки с името й. Две години по-късно обаче идва филоксерата, която унищожава местните насаждения с жилавка, станушина, мустеник, пловдина, но избата оцелява. След години на възход, през 1946 г, Тиквеш е национализирана и минава в държавни ръце. Напълно в духа на времето се превръща в гигантски агрокомбинат, бълващ огромни количества вино и ракия. През 70-те, това е най-голямата винарна в Югоизточна Европа, като произвежда между 50 и 60 милиона литра годишно или близо 20% от цялото производство на социалистическа Югославия.



По-малко знаехме обаче за новата глава в историята на избата, която започва през 2003 г., когато е придобита от голямата македонска инвестиционна компания "М6 Инвестмънт".

Тогава започват и по-сериозните инвестиции в избата, които досега надхвърлят 35 млн.евро. Петнадесет години по-късно по всичко личи, че целта е била чувствителна промяна на фокуса от количеството към качеството. И тя е успешна.

И днес Тиквеш е най-голямата изба на Балканите с производство от близо 20 млн.литра годишно, но зад фасадата на гигантски промишлен комплекс се крие строго разделение на производството. В Тиквеш има макровинификация - непретенциозното трапезно вино е голяма част от продукцията на избата, но също и микровинификации - по-къси серии качествени вина - като едносортовите Special Selection и тероарни вина - като Bela Voda и Barovo, които са като изби в избата. Макар и да се случват под един и същ покрив, двете производства са отделени и физически, и технологично и се управляват от различни екипи.



Така посоката, в която върви Тиквеш, както и инвестициите с дългосрочен ефект, я налагат като иновативен бранд, и въпреки огромния й мащаб - като гъвкава и адаптивна структура, с политика на внимателна диверсификация, която преследва качество на местните сортове.

За разлика от соцвремената, когато държавата е водела грешната политика на масово и ударно преминаване към международни сортове за сметка на местните с идеята, че с тях избата ще е конкурентна на пазара, сега мениджмънтът на Тиквеш прави точно обратното - развива приоритетно местните сортове.

Чуждите потребители не искат каберне и мерло от Македония, те търсят нещо уникално, а то е вранец, тамяника, станушина, кратошия, гренаш блан - или белан, както го наричат тук, категорични са в Тиквеш.

Доказателство, че тази философия е правилна, е фактът, че Тиквеш има утвърдени пазари из цял свят.

Показателни за новата линия на развитие на избата са новите проекти, които са знакови и за новия стил "Тиквеш". Когато М6 придобива избата, основната цел на новите собственици е да имат свои лозови насаждения със сто процента контрол върху тях. Първо купуват масивите в Барово, после в Демир капия, и последната инвестиция е в Лепово.



Първите бутилки "Лепово" се появяват през 2014-та. Това става след като Тиквеш оценяват потенциала на тероара и лозята на фалиралата винарна Фонко и я купуват.

Теренът е разположен в котловина, която разкрива гледки към няколко планини - Кожух, Каймакчалан, Плачковица, Плетва. По-голямо влияние има континенталният, северен климат, но той е в комбинация със средиземноморския от юг. Резултатът е сух въздух, сух климат, и много вятър, което значи и здраво грозде.

Този регион много напомня на Тоскана - има много ридове, надморската височина започва от 150 метра, и стига до 650 - 700 метра. Около нас са 15 хектара, като 8 от тях са с над 30-годишни лозя с вранец. Останалите са шардоне, каберне совиньон, мерло, пино ноар, и все по-популярна напоследък сира. Винарната има капацитет за 300 000 литра, но съвсем умишлено работи доста под него.



Плановете са постепенно тук да се изнесе производството и на знаковите за Тиквеш вина "Бела Вода", но най-важното - "Лепово" да се развива като ексклузивен бранд. Към тази цел е ориентиран и маркетингът на бранда. Логото на избата, напомнящо йероглиф с кръг и вълнообразна линия, изобразява слънцето и луната, вятърът и хълмовете.

Това, което предстои, е разработването на проекта "Барово".

Лозята Барово са най-високо разположените в Македония - на около 700-метра надморска височина по склоновете на Кожух планина. Признание за качествата на тероара и двата сорта - кратошия и вранец, са 93-те точки, присъдени на Барово 2012 от Робърт Паркър.

Мястото е само на седем километра от магистралата от Белград към Гърция и екипът смята, че това стратегическо местоположение крие много туристически потенциал. Така че скоро там ще се появи изба с хотел и ресторант.

Тиквешията е главният винен регион на Македония, а Тиквеш - най-големият собственик на лозя в страната. Тъй като не е органичена от лимитиращата площите с лозя регулация на ЕС, избата продължава да инвестира и развива нови и нови насаждения, като често продава грозде и на други изби. Дори само това гарантира финансов успех на една винарна. Но Тиквеш си е поставила по-високи цели, които преследва - изключителни вина, които да формират лицето и името на македонското винопроизводство. А пътят на премерен риск и експеримент не е затворен.