Роберто Пеца, носител на звезда Michelin и властелин на рибата в Сардиния, завърта последната шарена лампичка на "караваната" си и потреперва – берлинският влажен студ хапе. Мобилната му кухня* е малка, кокетна и паркирана сред няколко други на Потсдамер Плац, в епицентъра на филмовия фестивал Берлинале. Ден преди пристигането на звездите от екрана (Мерил Стрийп, Джордж Клуни, Клайв Оуен), кулинарните знаменитости вече са запретнали ръкави за откриването на "Street Food Market". Това е малък празник на мобилната храна, който съпътства фестивала. Конкуренцията между караваните се усеща плътно в носа – за надмощие се борят оранжево-наситеният аромат на индийски подправки, силният ъпъркът на планинско сирене в сос за шпецле (Spätzle), споменът за лято, разказан от пушено и гриловано месо на барбекю и екзалтичната нотка на прясно смляно кафе. Дори най-заклетият, изнемогващ от бързане киноман, спира смаян пред такъв коктейл от аромати и се оставя да бъде прелъстен – прожекциите могат да почакат. Киното слиза от пиедестала си, за да даде път на изкушението.

Докато се запознавам с магиите на Роберто Пеца - тънка сардинска питка-палачинка с паста от бакла и картофено-дюлев сос, армия от телевизионни камери завзема всяка педя пространство и започва да търси "бежанеца" с досадна настойчивост. Италианският шеф, оказва се, не е пристигнал изцяло със свой екип, а е настоял да наеме и обучи допълнително двама сирийски бежанци. Сиди, малкото селище, където е приютен ресторантът му S’Apposentu, според Пеца винаги е било място, където хиляди години наред различни култури са живели рамо до рамо, създавайки едновременно не само собствена идентичност, но и общи традиции. Затова от няколко години насам Пеца активно обучава африкански бежанци в готварското си изкуството, като гради върху техни традиционни рецепти. Разбира се, добавя собствен щрих към ястията от Гана или Нигерия и ги шлифова до блясък, но това е неизбежно условие в опита да достигнеш номинация за кулинарен "Оскар" и на ревера ти да блесне поне още една звезда. Същината обаче остава успешният му път към двупосочна интеграция, който илюстрира и мотото на тазгодишната кулинарна секция на Берлинале – Make Food, not War.  



Междувременно телевизиите намират "бежанеца", снимат го и се оттеглят стремглаво към следващата гореща точка в новинарския си план. Пред караваната остават потреперващият от сивия берлински вятър Пеца и няколко прелъстени от "уличната" му храна киномани, които се преборват с няколко вида онлайн-речници и офлайн-жестикулация, докато намерят превода на "дюля" на английски и с възхита си поискат още от соса с нея.

-----

* Може би най-близкият превод на Food Truck. Повече за това в материала на Росица Илиева