"Избрах да правя вино, защото то изисква честност и почтеност - есенция, която най-много ценя и в досегашната си професия, при все, че, уви, често липсва. Но трябваше да избирам - или професионален съдия, или професионален винар. Избрах виното и виното ме избра" - казва Кирил Николов. Той е наказателен съдия, който сега напуска системата, за да стане професионален винопроизводител.

Винената страст на пловдивския съдия започва през 2000 година в семейното мазе с един 150-литров бидон и купешко грозде. "Бидонът беше употребяван и струваше 15 лева, в него създадох 70 литра собствено вино. Бях щастлив!" - спомня си своята винена проходилка съдия Николов. Отначало логиката му е чисто икономическа – "домашното ми вино е по-евтино от виното в магазина". Започва с вярата, че като вложи качествено грозде ще пие истинско вино. В добавка към виното получава и емоциите от покупката на гроздето, ронкането, мачкането,  миризмите в мазето, празненствата, когато виното стане за пиене. С годините интересът на Кирил Николов нараства: самоограмотяване, курсове, семинари, лекции, дегустации. "Запознах се с големи винени познавачи. Подадоха ми ръка и ме поведоха по трудния път към познанието на виното. И така - бавно-бавно - израснах до идеята да започна да правя вино като професионален винар, а не като домашен майстор. Поисках да произвеждам вино не за себе си, а за пазара. Това е основната икономическа причина да си тръгна от съда" - казва Кирил Николов.

 Береш, мачкаш, чакаш

Или фундаменталният триумвират, на който стъпва всеки домашен винар днес, е добре осъзнато винено минало на Кирил Николов. "Наясно съм, че само с грозде и бидон можех да достигна най-много до възхищението на съседа ми по мазе, но не и до професионални успехи", казва той. Днес Кирил Николов и приятели имат професионални стоманени съдове за винифициране на около 20 тона вино годишно /около 30 000 бутилки- б.а./, които са основата на малката винарска изба в Перущица. "Със заплатата на съдия не мога да генерирам средства, за да стартирам сам този бизнес, затова го правя с приятели-бизнесмени, които също като мен са увлечени във виното. За тях винопроизводството е преди всичко страст, а не основен бизнес. Истинската ни търговска дейност тепърва предстои, защото не е почтено да правя нещо, което е в разрез със съдийската етика", обяснява Кирил Николов. Той очаква, че 2016-а ще бъде година на изпитания за него, защото за първи път ще получи оценката на пазара за собствените му вина. И откровено споделя, че правенето на вино е нещо съвсем различно от продаването на вино. "Продаването на добро вино е изключително трудно. Правенето и търговията с вино внасят елемент на шик в бизнеса на един работещ бизнесмен, но не и сериозни печалби. Затова ще разчитам не само на приходите от винения ни бизнес, но и от работа като адвокат. За 16-годишния ми стаж като съдия наложих юридическия си бранд по напълно индивидуален начин и разчитам, че като адвокат това име ще ми осигури необходимата работа, която да носи основните ми приходи. Така ще мога да поддържам винената идея без да се налага да работя за "бърза печалба". Надявам се това все още хоби един ден да бъде мой основен бизнес, но не го виждам по-рано от десетина години напред" - разказва плановете си Кирил Николов.

 Гроздето - от Перущица

Винарната на Кирил Николов ще разчита, както и досега, на грозде от района на Перущица. Тук лозарите се занимават от поколения с производство на грозде. "Търся и намирам добро грозде от стопани, на които имам доверие", казва Кирил Николов. Неговата цел е да произвежда в началото масово, но качествено вино и да го продава основно като младо на достъпна цена – "това е възможно, доколкото в тази стратегия не се налагат скъпи инвестиции за съхранение и стареене на виното". Сигурен е, че не след дълго ще дойде времето да опита с висококачествени тероарни вина от високия ценови клас. Ще разчита на контактите си и препоръки за суровина в лозарския свят, сам ще следи процеса на лозето и ще определя на място, ред по ред, кое грозде ще купува и кога да се обере, дори това да го оскъпи значително. "Качеството на гродето е първият и основен фактор за доброто вино. Както се казва – хубава боб-чорба се прави с хубав боб", смее се съдията.

Бялото вино на Кирил Николов е купаж от сортовете алиготе и семийон – опитах го, хареса ми. Розето му също е купажно, а и нестандартно - рубин и памид. Червените вина са едносортови – мерло, каберне совиньон, рубин. Младият професионален винар твърди, че понастоящем в масовия клас вина повече се търсят бели и розета пред червени вина. И го обяснява така: у дома всеки може да си направи прилично червено вино за бърза консумация. Обаче бяло вино и розе в домашни условия е абсолютно невъзможно. "Вижте виното, което продават домашните майстори на пътя покрай Родопската яка – те са поколенчески винари, но белите им вина са с кафяв цвят. Това "бяло вино" не може да бъде обгрижено с акушерската грижа, която е нужна за производството му, затова винаги се окислява. Бялото вино се гледа като бебе в кувьоз. Домашният винар нито знае как се прави това, нито има съоръжения, нито търпение за този процес – той бърза да продаде стоката си до Коледа", казва Кирил Николов.

 И все пак, защо вино

"Виното и изкуството може и да не са синоними, но са си много близки по заряда на случайността на творческия ефект – както и да се стараеш, крайният резултат често е различен от идеята ти за него. Аз съм завършил художествена гимназия, дипломирал съм се с живопис през 1989 година. Освен, че съдийствам, занимавам се с литература и пиша много – активен съм в един литературен и един новинарски сайт. Планински спасител съм в ПСС. Обичам и да готвя. Във фейсбук занимавам аудиторията със своите кулинарни сатири. Понякога готвя в едно артистично ресторантче, собственост на известния български писател Александър Секулов. Основното, което ме грабна във виното е именно творческият елемент в правенето му и на следващо място шокиращият паралел между виното и човешкия живот във всяко едно измерение. Но това е много дълга тема. Искрено обичам виното и се надявам самото то да се остави да бъде обичано от мен."