Отново на път. Ех, тази Гърция. Близо е. Има море, октоподи и (вече не между другото) хубаво вино. Дори и рицината отбелязва значителен напредък, както ни убеди нагледно и "навкусно" Йоргос от изба Кехрис.

Има обаче различни подходи към Гърция. Някои просто се записват за поредния ол-инклузив-пакет, пристигат на място, което може да е навсякъде по света, хапват на блок-маса, топват се в кристалното море и хайде обратно. Други пристигат с кола от София, обикалят Тасос, Халкидики, Кавала, преспиват в някое спретнато хотелче и вечерят в местна таверна с кана прилична рицина и гръцка салата. Авантюристите пък търсят автентичните усещания и вкусове. А те са в изобилие в Гърция (и авантюристите и вкусовете). И не става въпрос за октопода, нито за рeцината, а за висококачествени локални вина, произведени в спретнати винарни (ктими), които са стилистично различни: от домашно-рустикални до модерно-иновативни. И едните и другите обаче имат какво да покажат по отношение на виното.

Тръгваме от София, като по пътя в българската част може да се направи и спирка в "Меди Вали", "Орбелус", "Вила Мелник", "Орбелия" или друга изба в региона. Както се казва на винен език, за да се направим една прострелка (от немското Pegelwein: описание за първото вино, което отпиваме, изходната точка, за да настроим небцето си за престояща дълга дегустация), да включим съзнанието си на винена вълна и да продължим.

От ципуро към био-вино

В регион Македония в Гърция има какво да се опита. Наред с познатите на българския винен ентусиаст изби "Лазаридис", "Бутари" и "Кир Яни", които са едни от пионерите във винифицирането на местното червено ксиномавро, в района има и други скрити съкровищници. Една от тях е малко след Серес, в село Осса, спретнато хълмисто местенце с една единствена изба.

В ктима Бабацимoпулос (очевидни са турските корени на фамилията) цари безвремие и се усеща природата. Кацнала на един хълм, извън селото винарната е семеен проект, в който мирише на история. В старата изба има реликви още от времето, когато семейството е битувало в Турция и е произвеждало раки от собствени 200 хектара лозя. И пренасяйки се в Гърция, пак е правило същото, но тук под формата на узо и ципуро. И така до 1970 г, когато е поставен старта и на винопроизводството.

Сега, няколко поколения по-късно, тук продължават да правят ципуро – едно от най-добрите в Гърция, твърди Крис Бабацимопулос, синът на собственика, който изцяло се е посветил на запазване на традицията по отношение на стил и подход към напитките. Всичко в избата е органично, без химична намеса, в много рустикален стил, доближаващ се до нашите представи за домашно мелнишко. Младата еноложка, Малама, естествена, непринудена и скромна млада дама, която освен солидно образование от Атинския университет носи в себе си и онова вродено качество да усеща хубавото вино, ни развежда из избата, пише стойности на захарност и киселинност по стари кутии, за да обясни нагледно и компенсира скромния си английски и се усмихва. Всичко в избата е приятно. И гледката, и вината.

На 26 хектара собствени лозя семейство Бабацимoпулос отглежда родената в региона малагузия, малвазия, родитис, както и шардоне и уни блан. В червената гама опитваме каберне совиньон, мерло, сира и местното ксиномавро, което се винифицира и като розе, и като червено вино. Дегустираме не от бутилки, а виното се налива директно от ферментационните съдове. Не са останали стари реколти във винарната, освен купажа Kyros, мерло и сира, от 2006 г., за който Малама казва със светнали очи: "Това е най-доброто вино във винарната" и прегръща бутилката. И няма как, след като е правено с любов и, както Крис добавя - "в унисон с природата".

Скоро вината на Бабацимoпулос ще се предлагат и в построения в съседство ресторант, който за жалост още не работи. Разговорът ни протича на ветровитата тераса, от която съзерцаваме гледката към езерата и хълмовете наоколо и мълчим. Накрая Малама начертава с химикал на лист хартия как да стигнем до магазина в Солун, в който все още може да намерим бутилирана малагузия от 2014 и ни изпраща, както едно време бабите ни, махайки, усмихвайки се и изчаквайки напълно да се слеем с хоризонта...

Рицина-Reloaded

Продължаваме към Солун. Само на 8 километра от амалгамния конгломерат, в Калохори, се намира изба "Кехрис", която се слави с епохалните си опити да съживи рицината. Виното се прави в индустриалната част на градчето, в  постройка в модерен бизнес-стил, към която се строи нова сграда. Тук, независимо от иновативния външнен вид, се е писало и продължава да се пише история и да се създават винени шедьоври.



Сградата отвътре е елегана, с автентична изба, прекрасна дегустационна зала и спретнати офиси, в които работят 18 души. Всичко тук се произвежда от локални технолози и тече постоянен контрол на качеството. Наред с рицината, която е символът на Кехрис от 7 ха собствени и още 63 ха други лозя, пръснати из цяла Гърция, се произвежда и цяла винена палитра: мускат от Александрия, родитис, совиньон блан, асиртико, както и червените ксиномавро, мерло и каберне совиньон.

Но все пак Кехрис е царството на модерната рицина. Забравете това, което знаете за единственото ни известно до преди години гръцко вино. Подходете към рицината на Кехрис с нови очи и небце. Със сигурност ще се изненадате. Шишарковият привкус тук е само елегантна нотка, която ни приютява мислено в гора след дъжд. Смолата не се използва за прикриване на грешки във виното, както преди време, не заглушава, а само ориентира небцето ни и акцентира върху сорта.



Експериментите на собственика на винарната Кир Стелиос Кехрис започват след дипломирането му във Франция. Посвещаването на страстта в живота му – рицината, определено е довело до интересни резултати. Наред с класическата рицина от родитис в традиционна тумбеста бутилка, се произвежда асиртико-рицина "The tear of the pine" и още по-налудничавото, но определено сполучливо розе-рицина от местният сорт, сходен с небиоло: ксиномавро.  Последното пасва перфектно на "доматопиперия" или гръцкия вариант на лютеницата. Предизвикателно, невероятно, но факт.  Гърция създава нови тенденции в дегустацията и предизвиква сомелиерската гилдия да обнови стандартния си катлог от вкусове.

Геровасилиу и неговата рожба-малагузията

На още 30 километра от Солун, в посока Халкидики, на хълма до родното селище на Евангелиос Геровасилиу, Епаноми, се случват чудеса.  В една винарна, която спокойноможе да се намира в Шампан или Напа Вали – модерна и каризматична – са приютени изба, ресторант, дегустационна зала, ботаническа градина и музей на виното с една от най-големите световни колекции от 2.600 тирбушона, лична страст на собственика.



Евангелос Геровасилиу е човек-легенда. Учил в Бордо и участвал активно в успешното развитие на други две локални винарни – "Порто Карас" и "Библиа Хора" – Геровасилиу решава да възроди семейната традиция и през 1981 г. се заема с възраждането на семейната ктима в Епаноми. Той, съпругата му и трите му деца, две от които се образоват за енолози във Франция и Гърция, прегръщат неговата страст с любов и се отдават на работата си в избата.

И не само това: те създават и представят виното, съпровождайки винолюбителя в неговото вкусово пътешествие с  желание и неподправено гостоприемство. Нищо тук, въпреки, че изглежда като скъп винен обект в Напа вали, не е направено с маркетингова интенция. Всичко е плод на скромността, страстта и любовта към виното на Геровасилиу.

След дълъг престой във Франция, където паралелно вероятно започва да колекционира по 10 тирбушона на ден, съдейки по изложените екземпляри, той се завръща на родното си място, за да напише историята на един загиващ локален сорт. Именно на него Гърция дължи съживяването на малагузия. Едно прекрасно бяло вино, ухаещо на пъпеш и жасмин, което несъмнено има шансове да се превърне в парадния сорт на Гърция, отнемайки тази позиция от високотокиселинното и минерално асиртико.
Геровасилиу се фокусира върху сорта, без да разпилява излишни ресурси и ефектът е налице. Днес тук се произвежда най-ароматната и атрактивна малагузия в цяла Гърция. Геровасилиу е създал уникалния тероар за малагузията.



Все пак, ако посетите избата, непременно се насладете и на "Евангело", вълшебна сира, която е следствие от емоционалната свързаност на собственика с Франция. От там вероятно идва и посвещението на детайла, неподправеността в поведението и хедонистичното отношение към живота и виното. Всичко е плод на усилен труд, обмислена стратегия и не на последно място - скромността на Евангелио. Без да парадира и да се натрапва, той създава вина от убеждение. И точно тази автентичност и непринуденост се цени от винолюбителите, съдейки по доволните лица на гостите във винарната, сред които е и самият Кир Геровасилиу, съпругата му и трите му деца. Те обгрижват с уважение всеки един и се стараят да осигурят уют и хармония, в които насладата от малагузията може да се изживее по неповторим начин.

Има още много какво да се види около и в Солун. Виното тук изживява своя ренесанс. Това се усеща и на пристанището в града, където през този ноемврийски уикенд тече традиционният винен фестивал, на който се представят всички винарни от Гърция. И е пълно с хора.

Ето и наколко полезни линка:
- Много добър ориентир за винени туристи, тръгнали към Гърция предлага страницата:
http://www.newwinesofgreece.com/en/map_of_wines/index.html
- Друга интересна находка е: http://www.macedonian-heritage.gr/Wine/WineHistory.html
- Бабацимопулос е толкова традиционен, че дори няма собствена страница, но тук може да се прочете повече за избата: http://www.eurovillages.info/article_view.php?artid=216&catid=186&langid=1&langid_menu=1
- Ктима Кехрис: http://www.kechri.gr/history.html
- Ктима Геровасилиу: http://www.gerovassiliou.gr/