Birch Coffee се намира на 27-а улица, близо до Медисън авеню. Типично хипстърско кафене с тухлени стени, тъмно дърво, "едисонови" крушки, книги по рафтовете. И само няколко лаптопа. Wi-fi има след 5 часа следобед в работните дни.
С черно-бели букви на дъска е изписано: "Седни до някой непознат, избери си картичка, сложи я на масата и започвай да общуваш."
Картичките дават "сламки" за начало на разговора. Например: "Кажи ми коя е книгата, която ще промени живота ми", или "Кажи ми, кой трябва да напише саундтрака на живота ти и защо"
Далеч не всички клиенти са доволни. Особено онези, на които изобщо не им е до непознати и говорене преди първата доза кофеин за деня. Затова и отзивите в Yelp и Foursquare са толкова противоречиви.
И все пак, знакът който се дава от собствениците на кафенето е ясен – разговорът, общуването наживо трябва да бъде възродено. Нали това е социалната функция на кафенетата от пампти века.
Но кафенето е илюстрация на това, как, обратно на логиката, по-малко интернет води до повече продажби.
От Лос Анджелис до Бруклин, много кафенета вече ограничават часовете на свободен достъп, или местата, на които можеш да седнеш с лаптоп. Така искат да предотвратят превръщането на кафенетата си в офиси – или т.нар. кофиси.
В Бърлингът, Вермонт, собственичката на August First Bakery and Café Джоди Уолън вече е забранила лаптопите. Когато отваря и е имало неограничен интернет, клиентите седяли по цял ден. Но, обяснява тя за NPR, за повечето кафенета печалбата идва от храната, не от кафетата. "Когато забраних компютрите, хората започнаха да купуват повече", казва Уолън..
Със сигурност картичките в Birch Coffee не са за всеки. Не всеки се интересува кой е саундтракът на живота ви. И все пак, почивката от екраните, от време на време, в името на живия човешкия контакт, никак не е лоша идея.