Сивата купчинка е с хотелски етикети с надпис "Не безпокой. Спя разхубавяващ сън." Жълтата: "Моля, обезпокой ме! Имам голяма нужда от внимание!"  От плота, върху който се намират, и двете се отразяват в изпъкналите огледала, окачени като очите на разногледо чудовище над рецепцията. В едно от тях се чете наобратно големият надпис от предното стъкло: The Student Hotel.

Под него по тротоара на Оостзеедейк непрекъснато минават хора. Повечето от тях отварят вратата и влизат. Някои подминават рецепцията, като кимват на Катлейн и се насочват към приглушения лаундж с червения мозък, жълтите пощенски кутии, библиотеката, масата за тенис или асансьорите към стаите си. Други завиват на другата страна и влизат в The Kitchen, хвърлят чантите си на някое от разнородните канапета или столове, и се запътват към плота, на който се поръчва храна. Връщат се към масата си с черен кръгъл предмет в ръка – местната електронна система, която с примигване те информира, че поръчката ти е изпълнена и те очаква при касата. Салонът е доста пълен, но почти никой не обръща внимание на околните, защото всички очи са насочени към екраните – на телефони, таблети, компютри - и светят с отразена светлина.

Едната от причините за това е, че... или това е една от причините, че... още никой не познава никого.  В момента, 5 септември, The Student Hotel e предимно студентско общежитие.

Допреди седмица той е бил зает от флашпакъри - предимно хора, които го използват на хотелски начала. Повечето от тях се сменят почти всеки ден, и никой да не познава никого е обичайно. Но от началото на учебната година - периода на студентското общежитие, би трябвало да е различно. Само че материализирането на общността – ключов елемент в идеята на хотела – предстои. Дори гостите на The Student Hotel да нямат нищо друго общо помежду си, те най-малкото делят склонността да дадат повече пари за комфорт и стил от това, което до скоро се смяташе за стандартен студентски живот в Европа.

Флашпакърите съществуват вече от няколко години. Преди тях хостелите бяха градски аналог на туристическите спални по планините, обикновено с изтрит линолеум или цимент, очукани многоетажни кревати, оскъдно спално бельо и общи, почти чисти бани. От известно време обаче сред този тип хотели за евтин туризъм започнаха да се появяват по-луксозни образци. Хармонични цветове, по-прилични мебели, опция за спални с бани, оформлението им тук и там започна да става от дизайнери. В началото дизайнерските хостели бяха по един-два в Рим, Барселона, Париж или Лондон. Големият им успех обаче доведе до бързата им експанзия и с времето те започнаха да стават по-скоро норма. Тази есен за пръв път обаче новият вид туризъм, или по-скоро хората, които го упражняват, получиха име – като оръфаният етикет backpacker, синоним на турист-битник, беше лъснат на flashpacker, от flashy - бляскав.  Думата се оказа симпатично точна, защото тези пътуващи, подобно на бакпакърите, като цяло нямат против да спят в общи спални, да делят кухни или тоалетни. Те обаче държат да им е красиво и чисто и по възможност да има концепция, за което са склонни да плащат малко по-високите цени на оформените от дизайнери хостели.

Точно в тази ниша стои с единия си крак The Student Hotel – съвсем не стара, но развиваща се с главоломна скорост верига. Тя е създадена от шотландската семейна компания City Living, която е в бизнеса от 30 години и след сложеното в Единбург начало през 1982 разраства бизнеса си в над 20 европейски града. The Student Hotel изобщо е ново поколение хотели. По идея на 37-годишния Чарли МакГрегър първият от тях се появява в Лиеж, в белгийска Валония, през 2009 г. (Той все още работи само като общежитие). Следва го хотелът в Ротердам, Холандия, през 2012. Само година по-късно първият вече е в процес на ъпгрейд, а вторият е удвоил стаите си до 500 заради големия интерес. А на 1 септември отвори и най-новият, и най-голям - в Амстердам, със 707 стаи.

Концепцията е толкова успешна, че наемането става така, както в България и други европейски страни хората записват децата си в яслите или училищата - хотелът обявява дата и час, на които започва да прави онлайн резервации, и тогава... "сайтът замръзна, изобщо нямаше достъп до резервационната система, и когато петнайсет минути по-късно се оправи, се оказа, че всички единични стаи са заети. Бяха останали само по-скъпите студиа и трябваше да наема едно от тях," казва Диляна Чоролеева. Тя е една от няколкото български студентки в Thе Student Hotel - Ротердам (българската студентска общност в града е четвъртата по големина!), и е изключително доволна от шанса си. Това не е първото студентско общежитие, в което живее - използвала е стая в такова в Бирмингам, през първия семестър на следването си за бакалавър, и също в Испания. Тя не си спомня жилището си от началния си период в Англия с добро.

• 1
• 2