Понякога човек се натъква на познатите букви съвсем внезапно, в някое градче или село, изписани там като че случайно, безразборно, без връзка с каквото и да било. Рекламата, нарисувана със синя боя на стената на някоя къща – така, че да се вижда от главната улица, обикновено е избеляла, деним. Често и надписът не се чете: "Заповядайте [във] Виши, курорта [на здра]вето"?

Нито тези белези на повехнала популярност, нито спокойният, рустикален пейзаж на Оверн подготвят за елегантното, ослепително излишество на този исторически френски курорт – любимата спа дестинация на парижани от преди столетие, когато жени с воалетки и мъже с двуредни костюми са се тълпели пред операта, бъбрили са под дантелената козирка на казиното, или, облечени в бяло, са забивали тенис в парка край реката Алие.

Във Виши от 1937 г., "столицата на минералните извори", както гласи реклама в пресата от тогава, аристокрацията приижда да демонстрира своя статут и да се наслади на идващите с него привилегии. Освен да пие от скъпоценните извори, да се кисне във водите им и да се маже с лечебна кал, тя спортува: голф, поло, плуване, конна езда, фехтовка, отстрелване на гълъби. Посещава театрални и оперни представления, концерти, води разточителен светски живот в кафенетата и ресторантите, настанява се в луксозни хотели и пилее парите си в казиното.

Освен това Виши от онова време е град на музиката – тук концертите почти не спират, много от тях – изнасяни от музиканти от френските колонии, особено африканските.

Към началото на Втората световна война курортът е едно от най-развитите места във Франция извън Париж. Районът е първият, в който се прокарва електричество, свързан е с бърз влак със столицата, има изключителна за времето си телефонна линия и хотелите са толкова много, че когато правителството на маршал Петен търси къде да се пренесе, за да изпълнява функциите си в странното си споразумение с Хитлер, Виши се оказва единственото място с достатъчно развита хотелска база, за да го приеме. 30 000 чиновници се преселват в града, като го превземат от местните жители. Те са последвани и от редица чуждестранни посолства.

Така започва тъмният период в историята на това място. Макар и не много продължителен, той е достатъчно болезнен за града и до днес, още повече защото остава неговата втора, мрачна икона. Обратната страна на неговото бел епок лице. Обстоятелство, от което местните днес предимно се дразнят. "Изключително е досадно и трябва вече да се спре с това!", почти изкрещя един жител на Виши този август по националната френска телевизия за постоянните препратки към режима на маршал Петен, когато стана дума за курорта. Миналото на града обаче е свързано доста натрапчиво с онзи период, който все още е наричан популярно "Вишистка Франция". Най-потърпевш сред архитектурните символи е операта, където през 1940 г. парламентът гласува с 569 срещу 80 гласа разпускането на Третата република и установяването на власт на режим, подчинен на фашисткото германско правителство. Оттогава тя е обречена да бъде наполовина символ на френския добър вкус и наполовина - на онзи трагичен период на политическа безпомощност, насилие и лицемерен пуризъм.

Така или иначе, днес курортът старателно е изличил всички възможни физически препратки към онова време на територията си, с изключение на една каменна скулптура в памет на 75-те хиляди евреи, депортирани от страната по време на управлението на режима. Улици, паркове, площади, хотели носят лековати имена, затвърждаващи предпочитаната слава на място за безделен разкош в здравословни условия.

Павилиони, галерии, ротонди, фонтани, алеи, каскади, бяло, синьо, стъкло, влакче, което развозва туристи през парковете и търговски улици, по които блестят витрините на бутици. Виши в момента е в едно странно състояние, едновременно с висящи във въздуха чувство на пропиляно щастие, на отминал разкош, и усещане, че още нищо не е загубено и красивото време може да се повтори отново. Hotel Le Parc, където някога се е бил настанил кабинетът на Петен, проблясва от едната страна на парка, от другата страна отразява слънцето с бликове реката. Фонтаните, скрити между туфите зеленина в езерата, шумят, окосената трева мирише и по улиците се разхождат наследниците на някогашните посетители от парижката аристокрация – възрастни хора с кученца и нужда от лечение, и къпещи се в разкоша на Les Celestines източноевропейски новобогаташи. Отстрелването на гълъби е подменено от водни спортове по Алие, от първенства по скрабъл и игри с карти, автомобилни надпревари, и днес градът има 18 голф-игрища.

Интересният факт за Виши е, че извън злощастния политически епизод животът тук вече сто и шейсет години е доминиран от един мощен бизнес. Изворите и свързаните с тях курортни, лечебни и разкрасяващи дейности се въртят около една фирма.

През 1853 г. Наполеон Трети предоставя правото за използване на минералните извори на компанията Lebobe, Callou et Cie. Тя скоро сменя името си на Compagnie Fermiѓre de l’Établissement Thermal de Vichy, но семейство Калу остава собственик за повече от век. В последните десетилетия частната фирма, държаща лиценза, преминава от ръка на ръка, включително между многонационални корпорации като "Перие"/"Нестле". Последната е принудена от Европейския съюз по силата на антимонополното законодателство да се откаже от изворите. Тя ги продава на Castel, а от 2005 г. главният акционер е Жером Филипо. Но както и да се променят собствеността и името на фирмата, тя винаги остава единствена и доминира икономиката на града. Лицензът, даден от държавата, е за използването на 11 от общо 15 извора във Виши, включително на най-популярния и единствения бутилиран Vichy Célestins.

---

Над и около тези извори, повечето от които днес са безплатно достъпни само с лекарско предписание, компанията управлява и четири мащабни хотела, включително петзвездния Vichy Spa Hôtel les Célestins. Естествено тя е в позицията на най-голям работодател във Виши.

Другият бизнес, който се развива успоредно вече много десетилетия и международно е най-емблематичният за града, е на козметичната линия VICHY – от 1955 г. собственост на L’Oreal. Основана в началото на 30-те по идея на дребния индустриалец с визия Жорж Герeн, и тя не е напълно независима от Compagnie Fermière – в създаването й е въвлечен тогавашният директор на фирмата Др. Халер.

Въртенето на цял един град практически около една компания обяснява защо буквите по избелелите надписи из френските села така приковават погледа – семплият, изчистен и солиден шрифт, а и специфичният син цвят, познати от световно разпространената козметика, са същите, които се появяват на всичко "Виши" – от рекламите на курорта до ромбоидните, подобряващи дъха и храносмилането бонбонки, продавани като вечен сувенир.

А премахването на стомашните проблеми е само едно от чудесата, които водите на минералните извори във Виши правят. Всъщност именно те са в основата на красивата история, с която този курорт се продава вече две столетия. Изглежда, че Юлий Цезар е този, който пръв открива лечебните води. Той минава през района след тежка битка през 52 г. и според легендата конете на армията му, които почти се строполяват при изворите от изтощение, са чудодейно съживени, едва ли не трансформирани в пегаси от силно минералната вода. За това как точно се е развила историята има само догадки, но археологическите находки в района потвърждават последвалата активна употреба на изворите с множеството натрошени специални бокали за минерална вода.

Франция не наследява автоматично римската склонност към хедонистични кални бани и в нейните рамки Виши започва да се раздвижва едва от XVII век нататък, като монарсите започват да го посещават рутинно. Това продължава чак до Наполеон Трети. Горе-долу по времето, когато той се намесва, Френската академия по медицина официално признава лечебните свойства на изворите и годините между 1890 и 1939 са най-силните за курорта. В един момент посетителите достигат до 130 000 на година.

След Втората световна война ключовото събитие за града е разрешението на правителството хидротерапията да се финансира от социалното здравно осигуряване. Това означава, че не само хора с пари за пръскане из луксозни хотели, но болни от всякакви категории, и най-вече възрастни хора, започват да търкат подметки по елегантните алеи на града.

Тази промяна бележи голям прилив на les curistes, както те са наричани тук. Но това вече не са все хора от богата френска аристокрация и сигурно затова Виши започва постепенно да губи блясък. В един момент в края на миналия век градът влиза в сериозна криза и тя води до странни решения - днес безплатният достъп до изворната вода е ограничен до историческия извор, където хората си наливат в бутилки. Някога отвореният за всички "воден театър" – въздушният павилион, в който бликат няколко от ключовите извори на града, включително Les Celestines, e преграден на две. В едната му половина les curistes влизат безплатно, но с талон от лекуващия лекар. В другата може да попадне всеки, но чешмите с водите от различни извори не са в нейните очертания. Водата се дава при поискване, в малки чашки, от две девойки, а на празния бар, зад който те са застанали, стоят надпис, окуражаващ дарителството, и съд в помощ на онези, които се поддадат.

Едва сега, през последните месеци на 2013 г., Франция започва да говори за съживяване на своя някогашен любим курорт. Световният ръст на спа индустрията започва да затопля и замръзналите кости на старичкия Виши и той предлага своите "лекове срещу 50 болести" във все по-луксозни условия.

Това, което прави водите на града особено важни, е тяхната висока минералност. Според официално публикуваните данни те идват от 3000 метра под земята, където се нагряват в контакта с магмата и се обогатяват с въглероден двуокис – процес, който им отнема 10 000 години. Те излизат по естествен път в средата на вулканичен район, в газирано състояние, подобно на тези от българския извор в Михалково – общо взето, голяма рядкост сред минералните води по света. Особеният им минерален състав ги прави леко солени и с изключение на Les Celestins - една от друга по-силно вонящи, като първенството се пада на почти непоносимата Source de’l Hopital.

Терапевтичните им свойства имат днес добре подплатено научно обяснение и Compagnie de Vichy цитира скорошно проучване, според което редовното им пиене води до 18% повишаване на хидратацията на кожата. Органичният силикон в тях подобрява кръвообращението и намалява целулита, бикарбонатните соди помагат срещу киселини и други стомашни проблеми, литият, който се включва в състава на много психотропни лекарства, намалява променливостта в настроенията и стреса, минералите омекотяват и обтягат кожата и т.н. Съвременният маркетинг, разбира се, отива и по-далече от това и в комбинация с хидротерапията спа центровете на Виши предлагат програми за отслабване, детокс, преодоляване на хронична умора, лош сън, отстраняване на всевъзможни артритни болки и дори "поддържане на вашата независимост" – от поясненията става ясно, че идеята е възрастни хора да поддържат добре мускулите си чрез плуване в минералните басейни, за да не попаднат в ситуация на безпомощност.

Дали всичко това ще балансира les curistes във Виши с наплива на по-младо и шик общество, още не е ясно, но голямото предимство на града е запазеният му празничен, лъскав дух – изворите, но и чудесните ар нуво и ар деко, парковете, реката. За разлика от българските места с подобна съдба, най-яркият пример от които е Банкя, френският спа център пази добрата част от миналото си. Френската Спяща красавица сред курортите не се е превърнала в 200-годишна старица, а продължава да сияе с дантелените си беседки, пясъчни алеи, зелени паркове. Сигурно затова ренесансът изглежда не само възможен, но и като че почти неизбежен. Само на крачка, само на глътка разстояние.