През целия септември тече инициативата "Гастрономически пътеводител" - МЕТРО България и МЕТРО Академия обединяват усилия с ресторантьори из цялата страна (над 60 участващи обекта), които не само запазват богатството на българската кулинарна история, но и я представят по нов и изискан начин с помощта на автентичните родни продукти. На фокус са розовият домат, краставици сорт Гергана, млечни продукти, еленски бут и свински врат с марка METRO Chef. По покана и съвместно с МЕТРО певицата Ния Петрова, позната в социалните ни мрежи с тейкоувърите, кръстени #ЧревоугодноМиЕНия, прекара два дни във Велико Търново, а посети и едно от софийските заведения, за да види отблизо предложенията там.

Част I
Част II
След пътуването ни до Велико Търново вече сме обратно в София и имаме среща с шеф Виктор Ангелов. Правя важно уточнение, защото е малко объркващо, но явно на това име му върви в кухнята: става дума не за познатия ни от телевизията шеф Виктор Ангелов, а за един по-млад негов колега със същото име. Готвачът ни посреща в новия си ресторант, Addicted by Chef Angelov, който също е "млад" - отворен е едва от пролетта. В някакъв смисъл, разсъждавам си на ум, тук съвсем разбираемо се долавя младежка енергия. Има едно желание и ентусиазъм на екипа да се докаже. Да покаже своите идеи и виждания за храната и гостоприемството.



Посреща ни с лятната си салата с мус от сирене, който правят от краве сиренето на METRO Chef и крутони от същото. Тази салата се поддържа и в обикновеното меню, но през месец септември и в рамките на "Гастрономически пътеводител" шеф Ангелов я изменя и я деконструира. Разказах му и за пътуването си в Търново, където бяхме в началото на месеца и опитахме менютата на четири участващи в инициативата ресторанта. Заговорихме се за това

как се използват българските продукти в модерната кухня,

която обикновено залита в посока на по-екзотичните суровини. Ако не сте сигурни какво имам предвид, веднага давам пример със салатата по-горе: мнозина от нас вероятно са забелязали, че в заведенията все по-често доматите се предлагат с бурата, а не с българско сирене - то се смята за едва ли не твърде обикновено (и съответно ресторантите не могат да сложат такава надценка, каквато при италианския му събрат). Питам го и дали е трудно да внедрим нашите продукти в менюта, които търсят да се отличат с по-интересни и непознати предложения.



Действително и неговото наблюдение е, че младите хора не са свикнали с тези продукти. Не познават вкуса на домашното мляко или сирене, онзи специфичен аромат даже по-скоро ги отблъсква.
В същото време той използва това сирене точно заради характерния вкус, който ни връща на село. И както Ангелов каза, "този продукт ме възражда и ми действа по приятен и хубав начин, няма нищо общо с масовите".

Споделя, че наистина среща трудности да внедри истински традиционни суровини, особено млечни, в менюто си. Например,

когато сам прави киселото мляко, има коментари "много е кисело",

"усеща се друг аромат", което за хора, израсли в града, е нормално, но все пак той продължава с опитите за превъзпитание.

Тук поставяме пауза в разговора, защото шеф Ангелов ни оставя, за да приготви и останалата част от менюто: глазиран телешки език с манатарки и пушена горчица. Тя беше невероятно фина и никак не се усещаше натрапчивият вкус, който понякога може да има.




След това идва времето за филе от лаврак с лимоново ризото, провансалски сос (с много билки, типични за южния френски регион) и червен хайвер.

А накрая хапнахме, вече с последни сили, пресовано телешко с кафяв ориз, манатарки и трюфел сос. Месото е готвено на бавен огън, опушено на Josper и обработено на много ниска температура, което го прави изключително крехко. Уредът е нещо между скара и фурна, като е важно да добавя, че храните, приготвени на него, запазват най-голямо количество хранителни вещества.



Отделихме три дни от иначе 30-дневната инициатива "Гастрономически пътеводител" през целия септември, за да опознаем менютата, за които се бяха постарали 5 ресторанта. И след всичките тези чинии пред мен се замислям, добре, имат ли общо всъщност? Нещо, което да обединява кръчма във Велико Търново и "засукан" ресторант в сърцето на София? Изводът, до който стигам, е, че май наистина сме позабравили да използваме продуктите, които имаме на една ръка разстояние, но пък все пак се срещат хора, които искат да променят това.
Искат да възродят вкусовете, с които ние може и да не сме израснали, но пък нашите родители поне са. Това, което си мислех, докато обикалях ресторантите, е елементарно. Предвидимо дори. Но така или иначе го оставям тук, та да ни напомня на всички ни: не трябва да търсим тези вкусове само в един месец от годината, а във всеки един.

Инициативата "Гастрономически пътеводител" на МЕТРО България продължава до 30 септември в над 60 ресторанта в 29 населени места из цялата страна. Заведенията предлагат специални ястия, в които главните герои са няколко автентични български продукта. Вижте участниците, посетете поне едно от заведенията и сканирайте QR кода на всяка маса, за да участвате в томболата с награди. Повече информация: ТУК.