Тук се редуват спретнати градчета, тюркоазени заливи и ниски лозя, катерещите се буквално по хълмистите тераси, ту нагоре, ту надолу. Всички те са уютно сгушени между планинските масиви на Източните Пиринеи и последната ивица на френското Средиземноморското крайбрежие преди границата с Испания. Намираме се в региона Лангедок-Русийон, който произвежда една трета от вината във Франция.

За база избрахме цветното пристанище Порт Вондр. Крайморска пешеходна пътека от 2 километра го дели от най-известното бижу на региона: градът-пощенска картичка Колюр. Тази дива и скалиста част от Средиземноморския бряг е известна с интересното име Кот Вермей (Côte Vermeille), или в буквален превод светещото Червено крайбрежие. Името е вдъхновено от ярките червеникави нюанси, характерни за региона, особено тези на скалистите чукари, почвата и пейзажите по време на изгрев и залез слънце. Те са били вдъхновение на много известни художници, като Матис и Дюран, които са пионери на фовизма точно в Колюр.

А сега тръгваме на разходка по този невероятно живописен и гурме маршрут: Колюр - Порт Вондр - Банюлс (Collioure - Port-Vendres - Banyuls).Вондр-Банюлс (Collioure-PortVendres-Banuyls).

Вино и риболов - двата стълба на Кот Вермей

Риболовът и винарството са двата главни местни поминъка от столетия. Колюр някога е бил столицата на рибните консерви - най-вече аншоа. Днес в града има няколко малки фабрики, но те работят с риба, уловена в далечни води, защото запасите в региона вече не са толкова големи. Лозята, обаче, продължават да виреят добре и растат засадени на склонове и тераси с изглед към морето върху сиви камбрийски шисти, характерни за тероара.



Огромното количество слънчева светлина, шистовите почви и постоянните охлаждащи ветрове (като трамонтане от Пиринеите) създават идеални условия за узряване на грозде с много свежест. Но средният добив е малък, механизацията в лозята е невъзможна и затова всичко все още се прави на ръка. Днес Гренаш е най-широко разпространен в региона Лангедок-Русийон, а в Кот Вермей той е 85% от лозята. Другите типични сортове в региона са Каринян, Сензо, Сира и Мурведър.

"Vins doux naturels" - подсилените вина на Банюлс

Едно от най-интересните и екзотични производства в региона е това на вината "vins doux naturels" - т.нар. подсилени вина. Процесът им на производство се различава от стандартните вина:

• Гроздовата мъст ферментира три дни.
• След това се добавя гроздов алкохол, който спира ферментацията и запазва естествената сладост на гроздето.
• Крайният резултат е вино с алкохолен градус 15-16% и богати, карамелизирани вкусове.

Най-емблематичното подсилено вино тук е Banyuls, което отлежава по уникален метод. 50-литрови стъклени дамаджани се оставят на открито в продължение на минимум три години, изложени на слънцето и външните температурни промени. Това води до естествена оксидация и развива аромати на сушени плодове (смокини, стафиди) и ядки (бадеми, орехи).





Червеното крайбрежие (Кот Вермей) е особено известно с две вина AOP (Appellation d'Origine Protégée) - Banyuls и Banyuls Grand Cru, които получават статут още през 1962 г. Освен това, регионът произвежда две защитени наименования за произход (ЗНП) - Banyuls и Collioure, и едно IGP - Côte Vermeille.

Вкусна спирка

Имахме късмета да сме разхождаме точно през средата на септември, когато се береше и пресоваше гроздето. В градчето Банюлс буквано прескачахме рекички от водата със сок от грозде, излизаща от местните винопроизводители. А във винения бар "9 Câves" (да, името наистина e 9 изби) предлагат умопомрачаващо меню от малки тип тапас ястия с вина от малки местни производители, избрани от собствениците, двойка холандци, избягали на това топло и вкусно място. Не само вината, но и декора бе страхотен. Ние бяхме няколко пъти, защото във Франция ако не си в или пред ресторанта до 13:30 на обяд може и да те върнат гладен, но тук - не!





А ако се чудите къде се губехме сутрините (пък и следобедите) - всеки ден имахме прекрасни срещи с различни морски обитатели. Ежедневно, по време на гмуркане, откривах по един или два октопода, които се разхождаха около техните подводни хралупи. Разнообразието и броя на рибите тук е най-голямото, което съм виждала в Средиземно море. Все пак се гмуркахме с шнорхел или около, или в самия морския природен резерват Cerbère-Banyuls, първият изцяло морски резерват във Франция, създаден през 1974 година.



Но да продължим с виното...



Посетихме крайбрежната винарна и лозята на известния производител Cazes - Domaine des Clos de Paulilles. Беше голяма експедиция да успеем да запазим маса в техния ресторант, почти до плажа. След 3 опита онлайн, успяхме и се насладихме на чудесна кухня с рибни и месни деликатеси, под типичните за региона Средиземноморски борове. Местната кухня в тази област ни допадна много, защото комбинира прекрасно морски продукти и други продукти от региона. Каталонското влияние (от миналото и от близостта с Испания) се усеща не само в кухнята, но също така и в архитектурата и характера на местните. До средата на 17-ти век региона Русийон е бил част от испанската Каталония. Дори днес, освен френски, се говори и каталонски език.