Наскоро в един от именитите столични ресторанти поисках чаша вода от чешмата. Да, чета менюто, виждам, че предлагате избор от бутилирани световноизвестни марки вода. Аз обаче искам чешмяна, благодаря. Отговориха ми любезно, че не са сигурни, че имат правото да ми сервират такава. След кратка проверка на масата ни се озова кана студена и бистра вода от чешмата.
Нашият екип винаги силно е насърчавал заведенията, в които на гостите им се сервира безплатна чешмяна вода. Затова и искрено се зарадвахме, когато научихме за инициативата на "Софийска вода", част от Веолия - "Вода без опаковка". Тя дава безплатен стикер на всеки ресторант, който избира да бъде част от добрия пример и да предоставя избор на своите клиенти, тези, които не държат да пият бутилирана вода с 400-500% надценка.
На въпросите ни за инициативата отговаря Екатерина Маринчева от екипа на "Софийска вода", част от Веолия, разработил проекта, заедно със Zero Waste Sofia и StolichnaH20.
-
Екатерина Маринчева, специалист "Външни комуникации" към "Софийска вода", част от Веолия
Разкажете ни за "Вода без опаковка", как стигнахте до идеята, какво ви провокира да действате?
Може би ви е правило впечатление, че в съседните държави, когато поръчате кафе, сервитьорът носи и поне една малка чаша чешмяна вода освен ако изрично не посочите, че искате друга. На някои места с храната получаваме и цяла кана. Чашата чешмяна вода е част от ресторантьорските практики на много градове - Виена, Лондон, Рим, Неапол, Париж, Солун, Истанбул. В някои от тях качеството на водата отстъпва на тази в София. Следователно проблемът е по-скоро комуникационен и културен.
Целта на кампанията "Вода без опаковка" е да повиши информираността за водата в града ни, да улесни комуникацията между търговските обекти и клиентите им и не на последно място - поне с малко да намали употребата на пластмаса в ежедневието ни.
От една страна стикерът носи достоверна информация за качеството на водата в София, а от друга - гарантира, че сервитьорът няма да погледне странно клиент, който поиска чаша чешмяна вода към кафето. Наши партньори от самото начало са и Stolichna H20, които разработиха дигитална карта, на която освен да добавим локация на най-близката обществена чешма, можем да регистрираме и заведение, което предлага чешмяна вода. От нея разбрахме, че тези обекти в София не са никак малко, но не знаем колко от клиентите им го знаят. Срок няма, кампанията е вечна! Стикери имаме в изобилие и ги даваме както на ресторанти, така и на пространства за споделена работа, магазини и обекти, които искат да предлагат чешмяна вода на своите клиенти.
Изследване, проведено от Zero Waste Sofia през 2019 г. в 17 населени места в България, макар непредставително, доказва следните комуникационни дефицити: 89.3% от анкетираните заявяват, че не разполагат с достатъчно информация за качеството на водата; 86.9% заявяват, че в заведения не поръчват вода от чешмата; 50.5% от тях посочват, че се притесняват относно качеството на водата, която ще получат, 22.7% се срамуват да поръчат вода от чешмата. |
Колко от заведенията, с които се свързахте, проявиха интерес и желание да се включат в инициативата. Тези, които не желаят - споделят ли какво ги спира?
До този момент кампанията е изключително успешна. С радост установяваме, че с буквално няколко поста в социалните ни мрежи, десетки заведения се свързаха с нас още същата седмица. Друго интересно наблюдение, противно на предварителните ни очаквания е, че ни търсят заведения (и офиси, и магазини) от всички части на София, а не само от идеалния център. Тази тенденция ни радва и показва, че посланието за вода без опаковка и водата като човешко право надхвърля границите на "хипстърска София". Получихме и градивна критика - някои от заведенията не искат да поставят стикера на вратата си заради неговия дизайн. В него обаче търсехме най-вече функционалност (QR код с информация за качеството на водата) и недвусмислено послание.
Как изглежда пътят на водата, която потича от кранчето вкъщи?
Звучи невероятно, но водата от язовирите "Искър" и "Бели Искър" стига до нашите домове за няколко часа, въпреки дългия път, който изминава. В София имаме късмет, че основните водоизточници са от Рила планина и водата, която постъпва в пречиствателните станции (сурова вода), е с добри начални характеристики. След язовирите, по огромни довеждащи съоръжения, водата стига до една от 4-те пречиствателни станции за София-град. Най-голяма част от питейната вода се пречиства в станция "Бистрица". След изхода от станцията, водата потича към районните резервоари, следва разпределителната водопроводна мрежа и накрая влиза в сградите. Въпреки че водопроводната система е напълно затворена, "Софийска вода", част от Веолия, взима проби за анализ на водата на всеки етап от пътя. Резултатите от тези изследвания са публични и се обновяват регулярно*, а и показват, че софийската вода отговаря напълно и дори надхвърля държавните нормативни изисквания за качество на питейната вода по Наредба 9.
Защо сме по-склонни да се доверим на бутилирана в пластмаса вода, за която се твърди, че идва от еди-кой-си планински извор, вместо на чешмяната вода?
Възприятията с времето се променят. Преди няколко десетилетия - например, когато нашите родители са били деца, на пазар се е ходило с торба за многократна употреба, тип "мрежа". Впоследствие найлоновите торбички стават общодостъпни и е въпрос на престиж да пазаруваш с такива. От няколко години виждаме обратната тенденция - завръщането към по-дълготрайни материали за многократна употреба. Дори онези "мрежи за пазар" от класическите български стари филми се превърнаха в моден аксесоар на големите марки. Можем да направим сходен паралел с водата. По времето на "мрежите за пазар" и кашкавалът в хартия да влезеш в заведение и да поискаш чаша вода е било съвсем нормално.
А какво се обърква впоследствие?
Поради социално-културни промени, бутилираната вода, а впоследствие и различните й марки, измества чешмяната. Отскоро обаче се наблюдава завръщането към концепцията не само за вода, но и за храна без опаковка. Нашата инициатива нямаше да се радва на толкова голям и естествен интерес преди 5 или 10 години. Като обобщение - нито едната вода, нито другата е лоша - въпрос на избор, предпочитания и вкус, разбира се. Задачата на кампанията е да предостави достоверна информация за водата в София, да допринесе поне малко за намаляването на тоновете отпадъчна пластмаса и да "удари рамо" на заведенията, които мислят в крак с времето и вече са поели по този път.
Много хора твърдят, че се доверяват на чешмяната вода, но не и на тръбите, по които тя тече. Достатъчно чисти ли са те и какво е добре да знаем по темата?
Обществената ВиК мрежа е плетеница от водопроводи от различни години. Поддръжката, рехабилитацията и подмяната им са част от задълженията на "Софийска вода"**. Уличните водопроводи оказват влияние върху качеството на водата, единствено когато тя се застои в тях и е в покой. Тези водопроводи захранват много сгради, заведения и имоти, в които има голямо потребление. По-различно е с водата в жилищните сгради. Там вътрешно-сградната инсталация един път е вертикална и позволява застояване на водата в тръбите в часове, в които потреблението в сградата е малко. Това застояване позволява тя да контактува по-дълго с тръбите, които след 10-тата година вече е възможно да са ръждясали отвътре, ако са железни. Вътрешно-сградната инсталация е собственост на жителите в сградата и често цялостната й подмяна представлява организационен проблем. В същото време не малко клиенти се оплакват, че сутрин водата не е бистра. В някои домове се наблюдава дори разлика между водата в банята и тази в кухнята - в завимост от състоянието на тръбите в сградата. В повечето случаи след кратко източване, водата възвръща обичайния си вид***.
Колко точно мислите, че сте ядосали големите компании за бутилирана вода?
Чешмяната вода в София, а и в който и да е град, няма да измести бутилираната. Не е и това целта ни. "Вода без опаковка" е инициатива, която няма да доведе до търговски загуби или печалби за един или друг вид вода. Така че се надяваме да не сме ядосали никого. Дотук "Софийска вода", част от Веолия, е раздала стикери на заведения, които вече са избрали да предлагат и чешмяна вода освен бутилирана. Разбира се, ще се радваме на картата на града да се появят и нови такива, но засега кампанията по-скоро подкрепя вече съществуващата мрежа от обекти. Идеята тук е да напомним, че в София имаме късмет да пием вода с отлични качества, че не е срамно да поискаш чаша вода в заведение, както няма да е срамно да поискаш в Париж, и разбира се - да спестим една бутилка на природата, когато е възможно.
Смятате ли, че е възможно изцяло да се превъзпитат предпочитанията на българина и той да започне да избира по-малко престижната, но по-екологично чиста опция за питейна вода?
Задачата на нашата компания е да бъде винаги максимално отворена към своите потребители и да работи в посока създаване на доверие у жителите на града, защото водата всъщност е тяхна.
По повод превъзпитанието се сещам за интересен факт. Всички сме свидетели на бързите темпове, с които София се разраства - нови квартали, огромни блокове, извънградски комплекси. На този фон водата, която черпим от язовирите, е по-малко. Макар жителите да се умножават, потреблението на вода в града спада. Това е резултат от две неща - намаляването на загубите по мрежата, която е наша отговорност, но от друга - все по-осъзнатото и отговорно използване на водните ресурси от страна на потребителите. Излиза че все по-малко хора остават чешмата да тече, докато си мият зъбите, все по-малко собственици поливат градините си с питейна вода и все по-активна е гражданската съвест при откриване и съобщаването за авария. Именно тази гражданска осъзнатост помага на кампании като "Вода без опаковка" да бъдат успешни.
*Само за 2021 г. акредитираната лабораторията на "Софийска вода" е взела над 9000 проби от целия път на водата до крайния клиент, върху които е направила над 150 000 анализа.
**Поддръжката, рехабилитацията и подмяната на водопроводите са част от задълженията на "Софийска вода". Това е и най-голямото перо от инвестициите на "Софийска вода". За регулаторния период 2022 - 2026 г. общо дружеството планира да инвестира 218 млн. лева. 75% от тази сума е предвидена за доставяне и отвеждане на вода. В километри - за периода 2017-2021 г. "Софийска вода", част от Веолия, положи нови и рехабилитира стари водопроводи с обща дължина над 172 км.
***При каквито и да е съмнения за качеството на водата, всеки потребител може да поиска нейното тестване от акредитираната лаборатория на "Софийска вода".