Никога не съм се приемал за Краля на романтиката, даже напротив. Имам 21 провалени сериозни връзки и един неуспешен брак като доказателство. Въпреки това (или може би точно заради това) съм сценарист и част от работата ми е да си представям живот, какъвто не живея. По-долу ще откриете три евентуални посоки, в които може да поеме вашият Свети Валентин, както и специален бонус – моята лична прогноза за собственото ми посрещане на празника. Това не са съвети, нито предложения, а просто хипотетични сценарии.
Ако си провалите 14-ти февруари заради мен, не нося отговорност. Ако пък без да искам пък ви дам някоя добра идея и полетите от щастие в небето, носени на крилете на любовта, чувствайте се длъжни да кръстите Тео поне едно от бъдещите си деца.

РОМАНТИЧНО ХАПВАНЕ

Казват, че любовта минава през стомаха и общо взето са прави.

Крис Рок има велико прозрение по темата: "Връзките не са чак толкова сложно нещо. Става въпрос за чукане и ядене. Ако не обичаш да се чукаш с някого и не обичаш да ядеш с него, значи няма причина да сте заедно." И естествено, с напредване на времето заедно, има все повече храна и все по-малко секс. Между другото, за да ви остане време за секс на Свети Валентин е много важно да изберете само едно извънкреватно занимание за вечерта. Комбинирате ли кино с вечеря с по едно след това, гаранция ще ви се доспи или по-лошо - ще имате време да осъзнаете колко точно не сте един за друг. Затова, ако и двамата сте фуудита и за вас това, какво има в чинията, е по-важно от това в чашата или в колоните, значи ресторант е правилната посока.

Опитът показва, че романтиката е като малко, наплашено зайче – за да дойде при вас ситуацията трябва да е спокойна, а шумът по съседните маси, сведен до минимум. Това директно задрасква дебело всички модерни заведения, но ако не сте си направили резервация за там преди Коледа, те така или иначе вече не са опция. Играта ви е да изберете някое симпатично местенце, което да отговаря на вашия вкус, но също така носи и известна доза тръпка. Примерно скъп екзотичен ресторант, покрай който сте минавали сто пъти, но никога не сте се престрашили да влезете. Ако не може да ви хрумне такъв - горе в менюто има секция "Места". Понякога романтичното място не е най-лускозното.
Веднъж съм имал страхотен Свети Валентин в най-изпърделия китайски ресторант в София – храната беше страхотна, а Made In Ilianci интериорът и безумният k-pop микс само направиха вечерта още по-забавна, защото имаше на какво да се подиграваме. Ако пък всички ресторанти на света са пълни до пръсване, може просто да останете вкъщи и да си викнете суши. Кой знае защо сушито винаги минава за романтична вечеря.

РОМАНТИЧНО КИНЦЕ



Проблемът с романтичната вечеря е, че трябва да си говорите. Много да си говорите. Ако сте на втора среща, това е вълнуващо. На третата година заедно, разговорите придобиват един леко битов характер, което е диаметралната противоположност на романтиката.

Киното е една чудесна опция, но помнете - само с хапване набързо, без сядане никъде. Ако искате да правите секс, разбира се.

За съжаление кино програмата в глобалния свят, в който живеем, е подвластна на световния масов консуматорски вкус, така че опциите ви за романтичен филм не са много. На 14-ти любовните заглавия по мултиплексите са точно две: "La La Land" и "Петдесет нюанса по-тъмно". Нека не се лъжем - и двете са греда.
При първото рискувате да влезете в спор колко велик или колко прехвален е филмът или пък да гледате как човекът до вас реди крокодилски сълзи по някоя несбъдната любов, останала назад във времето.
При набеденото за скандално заглавие най-вероятно просто ще загубите 118 минути от живота си и десетки хиляди мозъчни клетки. "Петдесет нюанса сиво" за мен лично е най-лошият филм в историята на киното. Има други много по-тъпи от него, факт, но те не са направили 571 милиона долара, нито пък им снимат продължения.

Дават и "Лебедово езеро 3D" на Матю Борн в Арена, но балетът като правило не върви с пуканки, пък и не е точно за всеки вкус. Винаги е опция да гледате "Lego филмът: Батман", "Заразно зло: Финалът" или пък "Великата стена" – гарантирано неромантични филми са, но поне ще се забавлявате и ще проверите дали имате еднакви guilty pleasures.
На всяка цена избягвайте "Трите хикса: Отново в играта" – Вин Дизел действа на любовния пожар, както въглеродния диоксид на реалния. Иначе в G-8 дават "Café Society" – не е най-добрият филм на Уди Алън, но е десет класи над всичко изредено дотук.

РОМАНТИЧНO ПИЙВАНЕ

Алкохолът е живото доказателство, че любовта минава през стомаха. В разумни количества, защото иначе процесът се обръща.

Затова романтичното пийване е един страхотен план за празника – общо взето най-доброто от вечерята и киното слято в едно преживяване.
Пак трябва да си говорите, но след един определен момент (или по точно коктейл) вече няма значение какво точно си казвате. За съжаление на повечето барове в София им се налага да печелят от количество, затова са таргетирани към долни пропадняци като мен и близките ми приятели. Там романтика не вирее. За сметка на това пък има страхотни джиджани местенца с богати на коктейли менюта, където можете да подложите рецепторите си на нови и неочаквани вкусове.
Важен момент е, че ако не отидете в заведението с пълен рисърч на менюто и предварителна селекция от няколко коктейла, рискувате да влезете във "Фаза Ъ". Това е състоянието, когато след десет минутно прелистване на менюто, можете да кажете на сервитьорката само: "Ъъъ..".
Също така при коктейлите има едно животоспасяващо правило – ако звучи тъпо, значи е гадно. Освен, ако не искате да си поръчате йегер с майонеза, за да може да кажете: "Тва е отвратително – пробвай го!". Btw, последното е истински "коктейл", който се казва The Smokers Cough и се сервира на шотове.
И като стана дума, вечер със сядане за по коктейл-два, много рязко може да придобие драстичен обрат към по-лошо. Така че, когато усетите прилив на настроение – вдигнете ръка за сметката, не за текили. Ако искате да правите секс, разбира се.

АНТИРОМАНТИЧЕН ПРОТЕСТ

Един от големите проблеми на съвременното общество е, че хората очакват да бъдат щастливи, особено на няколко фиксирани в годината празници като Свети Валентин, например. Това са пълни глупости.

Първо, пълно щастие не съществува и второ – за да се случи една истински незабравима романтична вечер са намесени толкова много фактори от Вселенския енергиен поток, че да имаш късмета това да се стане точно на 14-ти февруари е все едно да спечелиш шестица от тотото с първия пуснат фиш в живота си.
За щастие цялата истерия покрай Денят на влюбените в България не е достигнала нивото, на което се бие барабана за празника в развитите консуматорски общества, но все пак напрежение има, и то дава отражение върху всяка връзка.
Не случайно престъпленията срещу жени скачат драстично в този период на годината – целият стрес да си изкараме романтично на всяка цена буквално избива бушоните на по-крехките мъжки мозъци. Затова може съвсем пичовски и напълно демократично да заемете позиция "FUCK VALENTINES DAY" и да третирате 14-ти февруари като един обикновен тъп вторник, какъвто всъщност е.

Дали ще гледате сериали с пица в ръка или ще се метнете на Shame Party, това вече е въпрос на личен избор и предпочитания при всяка двойка. Само да отбележа – това че отсвирвате романтиката, не значи че подаръците и букета са аут. Все пак излезнали сме от пещерите преди 10 000 години, нека се държим така, че това да си личи.