Осмият епизод на телевизионната поредица Anthony Bourdain: Parts Unknown е сниман в Ханой. Бурдейн е в стихията си и обикаля града с мотор в търсене на нови миризми. Опитва уличната храна, говори със стари приятели докато пие ледена бира, отива да плува, среща се с хората от рибарско селище. И малко преди края в епизода се появява, просто ей така, президентът Барак Обама. Направил е малко отклонение от държавното си посещение във Виетнам, за да се срещне с Бурдейн. Двамата се виждат в ресторант Bún Cha Huong Lien, известен с купите си bun cha – свинско печено с нудли. Седнали са на пластмасови столчета на неонова светилна, и си бъбрят. Обама казва, че обича да се храни навън, защото е заобиколен от хора. Само че, когато излязат с Мишел, най-често довършват вечерята си в някое от затворените сепарета в дъното на ресторанта.
Спомня си за крайпътните ресторанти в Индонезия, където е живял няколко години като дете. Бурдейн го пита допустим ли е кетчупът в хот-дога. "Не", отговаря Обама, и става много сериозен. "Нека го кажа така: недопустим е след като навършиш осем години".

Фрагментът от епизода ни го припомня Ребека Флинт Маркс в последния септемврийски брой на списание "Ню Йоркър". Защо? Защото, според нея, той е поредното доказателство за интересуващите се от кулинария наблюдатели на Белия дом за нещо, което знаят отдавна: това е президент, който знае какво обича да яде, и има забележителни познания за храната и всички свързани с нея теми, особено на фона на предшествениците си.

Докато Бил Клинтън, преди да стане предимно веган, беше известен с енчиладите и чийзбургерите, Джордж Буш-младши – със сандвичите със запечено сирене от супермаркета, а Джордж Буш-старши забрани броколите на Еър Форс 1, Обама се оказа почитател на най-модните ресторанти. Обама е първият президент, пуснал занятчийска бира с адрес "Пенсилвайния авеню" 1600 - White House Honey Ale. Той изпрати 150 кафе машини Chemex в офисите на същия адрес, "давайки сигнал, че хипстърските кафеварки с филтри са стигнали най-високите ешелони на властта", казва Маркс. Той наистина може и да не отброява седемте си бадема за преди лягане, както бяха писали в Times (и после отрекоха), но няма и съмнение, че хранителната му култура се отличава с рядката комбинация от дисциплина и непрекъснато обогатяване на добрия вкус.

Окакто през 2007 г. Обама направи грешката да произнесе думата "рукола", критиците на президента разтълкуваха специалното отношение към храната като сигурен знак за елитарността му. Но днес, в последните месеци на мандата му, трябва да се признае, че Обама не може да бъде обвиняван, че е просто едно непоносимо "фуди": заедно с Мишел направиха повече от всяка друга президентска двойка за проблемите, които мъчат американската система на хранене.

Когато Обама беше избран през 2008 г. американците узряваха за въпроси като от къде идва храната и как е отгледана. Книги като "Дилемата на всеядния" на Майкъл Полан изостриха обществената чувствителност към корпоративната хранителна индустрия и далеч неапетитните й практики. По това време започват и кулинарните предавания на Food Network, тръгват и сериите на Антъни Бурдейн "No Reservations", припомня Ребека Флинт Маркс, които превръщат храната в телевизионен спектакъл. След като беше избран, известният ресторантьор, готвач и авторка Алис Уотърс написа писмо до новия президент, в което му предложи да избере готвач за Белия дом.
Въпреки че не се възползва от предложението на Уотърс, Обама не закъсня да даде сигнал, че с храната, нещата няма да продължават постарому. Три месеца след като стана Първа дама, Мишел Обама откри био зеленчукова градина в Белия дом. Сам Кас, тогава заместник готвач, коментира, че тя не е просто символ на здравословното хранене. Тя е и начин да се провери как обществото ще реагира на един разговор на тема храна.