Еленският бут, реселешкият воден лук, куртовският розов домат, странджанският чай, и месото от източнобалканска свиня бяха представени на фермерския пазар на площад "Люксембург" в Брюксел на 6 септември. Всички тези продукти очакват да получат защитени географски означения. Какво означава това? Защо е важно да знаем за тази процедура и да следим развитието й?

Ясно е, че освен гаранция за постоянно високо качество, която неминуемо привлича повече потребители и пазари, географските означения са и бариера за фалшифицирането на защитените продукти. Но има и друго: всяка порция храна и чаша питие имат своята история. Дали тя ще е безлична и сходна с тази на милиони други порции и чаши зависи от това дали тя е резултат на интензивното производство. Но ако парче сирене е създадено в семейна мандра, в която работи поредното поколение, то вече не е само таблица с хранителни стойности, в него вече е натрупано огромно знание, а връзката му с мястото, където е направено, е неразривна. И това веднага си личи от вкуса. Именно този вкус, знания и родова памет се нуждаят от защита и съхраняване.

В страните от Европейския съюз това става чрез механизма на географските означения, и те са две: защитено наименование за проиход /ЗНП/, и защитено географско указание /ЗГУ/. Законодателството предвижда още едно означение – храна с традиционно специфичен характер, ХТСХ, но за тези продукти не се изисква да са произведени на определено място. Затова панагюрската луканка, например, която носи логото на ХТСХ, може да се прави в която и да е част на страната.
За разлика от ХТСХ, двете географски означения ЗНП и ЗГУ стриктно отчитат връзката на продукта с мястото му на произодство. Докато за продуктите със ЗГУ е позволено някои от етапите на производство или пък произходът на първичната суровина да са от други места, защитеното наименование за произход означава, че целият процес - от добиването на суровините до опаковането, трябва да е в определения географски район. След изпълняване на всички указания и признаването на географските означения, продуктите могат да носят съответните лога на опаковките си.

В момента в България защитени наименования за произход имат само вина, произведени в 52 района, повечето влезли ан гро в регистъра на ЕС през 2007. Два са продуктите със защитено географско указание – горнооряховският суджук и българското розово масло. Заедно с тях трябва да се отбележат и двете озадачаващо обширни ЗГУ за вино – Дунавска равнина и Тракийска низина. Така България се оказва на осмо място в ЕС по брой на продукти с географски означения, но само един от тях е хранителен, и един е земеделски.
Миналата година евродепутатът Момчил Неков обяви началото на кампанията "Да защитим българския вкус". Slow Food в България се присъедини като неин партньор, и заедно установиха 30 продукта, които отговарят на критериите за географски означения.

Процесът на определяне на географските означения най-обшо протича през национална и европейска фаза. Документацията за България се придвижва от дирекция "Директни плащания и пазарна подкрепа" към МЗХ, но трябва да се подаде заявление и в Патентното ведомство, защото европейската процедура изисква първо продуктът да е защитен на национално ниво. Обикновено времето от подаване на заявление в българското министерство до окончателното решение е около две години. Една от целите на кампанията на Момчил Неков и Slow Food в България е до края на годината да има поне 5 подадени заявления, така че резултат може да очакваме през 2018 г.

В момента кампанията на Неков и Slow Food в България е във втория си етап, в който производителите на продуктите, които ще кандидатстват за географски означения, с помощта на работния екип ще разработят и внесат заявленията за кандидатстване.