Ако видите един ретро "Ситроен - дьо шво" да вдига прахоляк из лозята на село Брестовица край Пловдив да знаете, че усмихнатият човек зад волана е Ги. Ги Лабери - чистокръвен французин от Бордо, който вярва, че може да докара в това толкова винарско село 200 000 туристи през 2019 година. А логиката му е желязна. "Пловдив ще привлече два милиона туристи като културна столица на Европа и 10 на сто от тях ще дойдат тук, запалени от идеята за винен туризъм" , казва той. И работи за това. През тази година, например, ще докара 15 чартърни самолета с французи, на които ще предложи половин или цял ден разходка в лозята и избите на "винената столица на България" - село Брестовица.

Какво може да доведе един човек от Бордо в никому неизвестното село Брестовица?
- Виното, разбира се. В Бордо се занимавах с управление на лозя. Това е специфичен начин на работа в Бордо - лозарите дават за управление активите си на външни фирми, които извършват всички лозарски дейности. Освен това се занимавах се с търговия на едро на вино и изнасях за страните от Източна Европа. Доставях вина от Бордо за големите френски супермаркети от Русия до Турция. В Румъния и България дойдох през 2008 година с европейските фондове като консултант. Но България ми хареса и останах.

Изглежда по-лесно да намериш винени ентусиасти от България, които да отидат в Бордо. Но да намерите винени ентусиасти от Бордо, които искат да дойдат тук, за да дегустират наши вина ми изглежда подвиг. Как ще го постигнете?
- Не става дума за подвизи, а просто яхам гребена на вълната на търсене на нови винени дестинации в Европа. Западнякът търси да "открие" нови непознати вина и вкусове. Къде? Край Средиземноморието? Не става, заради геополитически проблеми. Гърция, Италия, Испания и Португалия? Не, те вече са нещо познато. Туристите като че ли изчерпиха възможностите за винени открития в Европа. И ето - България! Съвременните френски туристи са се променили - сега искат дестинации, в които да преживеят емоции. Искат по-близък контакт с хората от България, а не само да се обръщат по гръб и по корем на плажа. Започват да се увеличават младите френски туристи, които със средствата на новите технологии сами си купуват самолетни билети, сами си запазват хотелите и търсят на място агенции, които биха им предложили различни преживявания и емоции по време на годишната ваканция. Когато попиташ французи, белгийци, немци, холандци, англичани за България и за виното, най-голямата част от туристите знаят, че страната произвежда вино. Само че на България й липсва винената идентичност. Моята цел е да създам такава идентичност, която ще даде винени емоции на туристите. България има своя емблематичен сорт мавруд, с който да гради лицето на винената си идентичност. Идентичността не са винарските изби. Идентичността е свързана с красотата на лозовите масиви, които са като пощенска картичка. И селцата, в които човек има желание да спре и да се срещне с лозари и винари, с които да поговори. И с хубавото време всичко се случва добре. Ето това е идентичността на България.

Какво толкова специално ще открият западноевропейските ценители на виното в Брестовица?
- В селото, заедно с кмета Любен Радев, развиваме различни проекти. Първият е да открием дом на виното в една стара къща, където ще направим за туристите кратък разказ за пътя на гроздето до бутилката. В това няма нищо оригинално, но ще акцентираме на българския перфекционизъм при правенето на вино. И, разбира се, дегустация на вино от мавруд. На първия етаж е Музей на виното, а на втория - интерактивни презентации на виното. Това ще даде културна идентичност на Брестовица. Сега работим с петте винарски изби на Брестовица. Трите са семейни изби, едната е на инвеститор , а петата е кооперативна. И всяка си произвежда вино по своя собствена философия и стратегия. Семейните изби са "Бендида", "Вила винифера" и "Бонини" - те са с различна идентичност и правят различни вина със средствата, с които разполагат.
За французите най-разбираема и затрогваща ще бъде историята на Бендида. Дъщерята на семейството е завършила енология в България и е ходила на специализации в чужбина, върнала се в избата и работи само с автохтонни сортове мавруд и рубин. Недалече от Бендида е семейната "Вила Винифера", която също работи с мавруд и от него създава бяло, розе и червено вино. И това е също интересна история. В "Бонини" съпругата на винаря е "инвестирала" себе си в избата и предава емоцията на семейния бизнес. Туристът не се интересува от технологиите, а иска емоция - ето защо "Бонини" ще му хареса. В Тодоров можем да покажем съвременни технологии, а накрая е кооперативната изба - колхозът от 500 членове-кооператори, които имат само 150 хектара лозя. Туристите си казват, че всеки влиза в кооперацията с малки парчета лозя. Интересното е, че през 1930 година френски инженери са построили кооперитваната изба, разказваме за национализацията и денационализацията на избата. Тези истории правят Брестовица столица на виното.

Мавруд ли е любимото ви вино?
- Да, обожавам мавруда и откакто идвам в България от 2008 година го откривам отново и отново. Другият сорт грозде, който се съчетава добре с мавруда е рубин. Той също е интересен. В поречието на Струма са сортовете широка мелнишка лоза и мелник 55 - също за червени вина. Това ще са сортовете, които ще дадат идентичност на българското вино.

Нека отворим мислено една бутилка с любимия ви мавруд. Колко точки максимално ще му присъдите?
- Мавруд от реколта 2009 или 2010 година бих оценил с 91 до 93 точки по Паркър. Разбира се, има различни клонове на сорта мавруд, които са с различни качества.

За какъв тип ценители на виното ще произвеждаме висококачествения мавруд?
- На "Конкур мондиал де вен дьо Брюсел" имах възможност да вечерям с 50 души от членовете на журито. За тях този въпрос също беше важен. Бяха посетили изби, произвеждащи вино по последни технологии. Познаваха виното от големите супермаркети в Европа. Но го познаваха като добро евтино вино. За тези членове на журито и журналисти нямаше съотвествие между ценовото позициониране на експортния пазар и това, което откриха тук като качество. Така че големият въпрос е къде искат да се позиционират тези винарски изби. Беше впечатляващо наистина, че всички журналисти, пишещи за вино бяха на едно и също мнение: българска идентичност около конкретен сорт грозде. И всеки да работи за най-високо качество, което може да постигне. Заключение: светът трябва да научи за нов продукт с нов вкус от Стара Европа.