"Здрасти, как си?" – лежерно се запознава момичето, дошло на нашата маса с колегата ми Жоро и подава чашата си за наздраве. Малко по-късно към нас прииждат и приятелките й. После го заговарят и други. Часът е два посреднощ, намираме се в препълнено заведение в Баня Лука, денят е четвъртък, но явно в този град никой не се пази за петъка. В ъгъла забива местна банда, а на моя мил другар лека загубил обичайната си срамежливост вече разменя фейсбуци, имаме оферта за посещение на танго фестивал на следващия ден, а самият той се рее като перце, обляно в светлина, нейде из Рая. "Боже, боже, само виж тази отдясно колко е красива! Кукличка!", изпъшква по някое време той, а после мъдро допълва: "Е, само заради това, си заслужава човек да живее тук!"
Под "това" следва да се разбира легендата, с която ни запознават още с пристигането ни в града, а именно, че на всеки седем жени тук се пада по един единствен мъж. И, въпреки че официалните данни се разминават с тази представа, никой не дава шанс на статистиката. Тя обаче категорично твърди, че в Баня Лука 51% от населението е под 40-годишна възраст. Това наистина ни устройва. Както може би и голяма част от тези 70 000 туристи, които посещават мястото годишно.

Баня Лука е официалната столица на република Сръбска. За дългото си съществуване градът е видял турско господство, австро-унгарска окупация, световна война и дори земетресение през 1969 г., което го срива из основи. Въпреки опитите за възраждане, част от архитектурните му и исторически обекти впоследствие отново са разрушени от военни действия. През 1993 г. сръбските армии унищожават цели 16 джамии. Понастоящем, една от най-големите забележителности в града е старинната крепостна стена от XVI в. – красива и до днес, идеално място за разходки и разбира се, също горда собственичка на любовна история.

"Легендата за Сафикада" е една от най-известните тук. Паметната плоча на красивата банялучка девойка е разположена под крепостта, а историята й се разказва на всеки, дошъл за пръв път в Баня Лука. За да се знае, че след вярата в Господ или в всемилостивия Аллах най-великото нещо на този свят е любовта! Подскочило сърцето на Сафикада още в първия миг, в който видяла красивия австро-унгарец, охраняващ крепостта Кастел. Те бързо се врекли във вярност, но малко по-късно войникът загива. Разбирайки, че единственият мъж, когото е обичала е напуснал този свят, според някои в бъдещата си сватбена рокля, а според други без нея, Сафикада се хвърлила пред дулата на пушките с думите: "Ще съм ти вярна до гроб..." Днес на мястото на нейната смърт младите, влюбените, разлюбените и изобщо всички с по-романтично отношение към любовта, ходят да палят свещи с надеждата, че Купидон ще бъде по-благосклонен към техните сърца.
Ако подобни истории обаче, не могат да ви развълнуват, може да посетите Музея на република Сръбска. Там от десeтилетия насам се пазят древни експонати, но най-голямо впечатление прави етажът, посветен на концентрационния лагер "Ясеновац" от Втората световна война. За любителите на настоящето е Музеят на съвременното изкуство, където в момента може да видите дори парченце от Луната.

Рафтинг и звезди

Но атрактивната част от офертите тепърва започва. Градът се счита за един от най-зелените в Босна и Херцеговина, около теб отвскякъде надничат планински върхове, а най-големият бисер за гостите са развлеченията, които река Върбас предлага. Ако сте от по-мързеливите, за вас ще е разходката с каяк. Обучени младежи, издокарани в бански, ще ви разходят по протежението на реката и вие вероятно ще направите няколко десетки снимки, защото наистина е красиво. Това, което задължително трябва да се пробва обаче, е нощният рафтинг, услуга, която не се предлага на други места из Европа.



Началото е с кратък инструктаж и мисли му, ако не внимаваш - гневът на водачите е по балкански суров. Следва намъкване в неопрените, обувките, спасителните жилетки, каските, спускане на лодките и старт!
Водачът ни е Алекс – огромен мъжага с особено добро отношение към България, заради приятелите му у нас. Тъмнината ни обгръща отвсякъде, компанията е от размазани силуети, а спокойствието е едва до първия бурен участък. След това съвсем изненадващо течението ни повлича с бясна скорост, лодката започва да се мята истерично из мрака, летим надолу, водата ни брули от всички страни, и единственото, което можем да направим и, всъщност, всички го правим, е да крещим от кеф и да усетим мига. Защото с Алекс наистина сме в безопасност.



Следва нов тих учатък, в който да си поемем въздух и да се омаем от историите му за най-опасните реки в света. Клоните на дърветата се полюшват до нас, звездите меко блещукат, а той разказва ли, разказва – за реката в Занзибар и за онази в Кения, и най-вече за тази в Индия, която така го завлякла, че паднал от борда и след това преплувал почти един километър разтояние на десет метра под водата. Върбас за него е детска игра. По световните стандарти, нивото й на някои места е първо-второ, което я прави подходяща дори и за семейни приключения. На други е трето-четвърто, ако държиш да ти е интересно. Специално за нощния рафтинг най-красива е осветената й част, която е в продължение на километър. Изграждат я заради световното през 2009 г. и наистина е изумително да се носиш над светещата водна повърхност.

Целият купон трае час и половина, a после всички сме поканени на дълга маса, където, освирепели от адреналин и глад, ни очакват най-най-вкусните местни специалитети. И, разбира се, отново тази така вкусна ракия, за която Жоро казва, че му действала като кафе – ободряващо за нови и все по-вълнуващи приключения. Толкова за реката. Ако не е за вас, околностите на града предлагат страхотни места за катерене, скачане с парапланер, парашутизъм, езда и каквото още се сетите, свързано с физическа активност.

Сиренца и манастири

Двадесет и пет са километрите, които делят града от мястото, където Върбас се среща с друга река - Крупа. На мястото, където двете се сливат е изградено село, а близо до него е и манастирът, посветен на св. Илия, за който се предполага, че е построен през XIII в. Днес една от най-ценните му придобивки са частиците от мощите на света Матрона Московска. Те, заедно с иконата на родената незряща светица, привличат поклонници от целия свят, тъй като сбъдвали и най-смелите мечти. "Всички, всички идвайте при мене и разказвайте като на жива за скърбите си. Аз ще ви виждам и ще ви чувам, и ще ви помагам", прошепнала тя на смъртния си одър, а свещенникът до нас тихо каканиже: "Много, много чудеса са се случили тук. Жени са зачевали, майка се отказа от самоубийство, семейство с хиперактивно дете се помоли и сега то е добре..." По Илинден пред църквата се организират пищни празненства, събиращи стотици хора и настроението е различно.

Траписткият манастир също заслужава внимание. Дори и да не знаете нищо за ордена на трапистите, ако сте гурмани със сигурност сте чували за едноименното сирене. Е, за пръв път то е произведено именнно тук. После, от Босна и Херцеговина попада в Хърватсия, а оттам в най-добрите домове в Австро-унгарската империя. Днес вече е известно и се прави по целия свят, но само от това място можете да си го купите, създадено по оригиналната му рецепта, която пък е предавана от 1872 г. само от уста на уста. Звучи впечатляващо.



Кръстна слава и банкети



Друго любопитно из околността са възстановките на местни обичаи, много от които се спазват и до днес. Такива в изобилие предлагат в селцето Пискавица. Един от характерните е т.нар. кръстна слава – най-големият родов празник, на който много се държи. Сърбите нямат обичай да отбелязват именни дни. Те празнуват деня на светеца, закрилник на рода, избран преди години от дедите им. Най-често това е някой от популярните светци – св. Георги, св Никола, св. Иван...
Та, въвеждат ни значи в огромно помещение, приличащо повече на физкултурен салон, отколкото на зала за празненства. Посредата е опъната почти сватбена маса. Отпред е малката сцена, на която ще се играе, и представлението скоро започва. Прилича на читалищен спектакъл, но сме доволни. Удоволствието нараства, когато на масата започва да приижда храна. Няколко бдителни господа са със задача зорко да следят чашите на гостите и сръчно да доливат. В някакъв момент иззад гърба ни изскачат и музиканти, които с обигран ентусиазъм ни поднасят китка от избрани хора и ръченици, вечни шлагери и местни хитове. По-пийналите започват да танцуват, останалите лакомо ядат и всичко е с характеристиките на съвършения банкет.

Чевапчичи и бира

И като заговорихме за храна... Да е кюфте - не е кюфте, да е кебапче – не е кепабче. И плескавица не е. Ако има храна, която се е превърнала в запазена марка на региона, това е банялучкото чевапчи. В съставките му влизат телешка и овча кайма, черен пипер, сол и чесън, пече се на скара. Външният вид е на четири малки, залепени едно за друго кебапчета. Винаги четири – винаги! Поднасят ти ги натикани в опърлена на скарата питка. Накълцаният неовкусен лук до нея е задължителен. Воала. Чевапчичите все още цвърчат, ушите на консумиращите плющят, а доброто настроение бързо преминава в шеги. За сърбите около нас, в момента те са свързани с гиганският, по тяхно мнение, размер на нашите кебапчета и с бурен смях разказват за неочакваните си приключения с тях.



Друго, което може да пробвате е местната бира. Пивоварната в града била основана през 1873 г. от трапистките монаси (същите онези със сиренето). Освен нея те построили и болница, където лекували с бира пристрастените към алкохола, като максимумът бил по четири литра на ден. Днес бирата все още се прави по оригиналната рецепта, съдържаща 5% алкохол, името й е "Нектар" и на вкус наистина е по-скоро като плодов сок. Ама, нали сме любознателни – пием.
Да обиколим и най-добрите заведения в града.

Обеликс грил хаус

Собственикът на този ресторант очевидно гледа анимация, тъй като мястото е кръстено на обичания от малки и големи герой Обеликс. Целите стени на заведението са издълбани в релефни картини, изобразяващи смелите му приключения. Обстановката е супер непретенциозна, но това е най-доброто място в града за чевапчичи и не случайно собственикът обича да се шегува, че неговият ресторант винаги ще е "с един чевап напред". Разнообразието е голямо – телешки и свински наденици, плескавици, пържоли... Голям плюс е, че всичкото месо в ресторанта се доставя от фермата на собственика и е винаги прясно. То, няма и как да е иначе, тък като потокът от гладни хора наистина е голям. "Обеликс" е и единственото заведение от всички, които обиколихме (а те не бяха малко), където пушенето беше абсолютно забранено.
http://obelixbl.com/

Банялучки сплав

Току под градския мост във водите на самата река достолепно се е разположил "Банялучки сплав". Сплав на сръбски означава сал, само че заведението прилича по-скоро на двуетажно корабче, което ако вдигне котва много бързо ще ви отведе в мечтаната посока. Тук може да опитате филе миньон в сметана, задушено телешко, пържола с лук или джолан в гювече. Ако ви е дотегнало от меса, заведението предлага и богато рибно меню, което може да полеете с някое от над 50-те вида вина. Ние по принуда сме във вътрешната му част, за да не пропуснем случайно да се насладим на изпълненията на певицата, така че само мога да си представя колко би било приятно, ако решиш все пак да си похапнеш тихичко отвън.
http://banjaluckisplav.com/

Казамат

"Казамат" е един от най-старите ресторанти в града. Разположен е до стената на крепостта Кастел и е до водите на Върбас. За да се запази историческата атмосфера на мястото, материалите, използвани в интериора, са камък, дърво и желязо. Прилича на зала за рицарски угощения и всъщност - наистина си има и рицар, поставен досами една от каменните арки.
И в това чудесно място не липсва музика на живо, а остъклената кухня е приятен акцент. Тук можем да наречем храната сръбско гурме. Красива е като за снимка, порциите са не само вкусни, но и огромни.

http://restorankazamat.net/en/index.html

Стара Ада

На финала на кулинарната ни разходка вече става безкомпромисно ясно коя е любимата салата на всички в Баня Лука. Поднасят ни я буквално навсякъде, независимо от класата на ресторанта. Съдържанието й е от ситно рендосано прясно зеле, около което винаги има няколко неовкусени парченца краставица и домат. Вкусът й е точно такъв, какъвто може да си представите и всенародната любов към нея за мен е леко необяснима, но ето, че я поднасят и тук. В един от най-изисканите ресторанти в града, който всъщност е част от комплекс, предлагащ и луксозна апартаментска част.
Около 19 000 са последователите на "Стара Ада" във Фейсбук и сигурно има защо. Ресторантът е основан през 1956 г. и до днес е съумял да запази нивото на един от най-добрите в града. Кухнята е интернационална, но всичко е вкусно. В момента обаче, доразширяват градината със строителни дейности, което лишава мястото от половината му чар. И пак си заслужава.

http://www.staraada.ba/