В последните дни на май се проведе Международния кулинарен фестивал "България посреща вкусовете на света".
Алън Коксън гостува в София по покана на посолството на Великобритания. Той е водещ на редица ТВ формати за храна, автор на книги, кулинарен консултант, създател на собствена хранителна линия, "посланик" на британските продукти и кухня.

Първото, което може да прочете човек за вас в "Гугъл" е food archeologist. Какво означава?
Аз съм нещо като Dr. Who на храната. Интересна ми е историята на продуктите, как хората са ги консумирали през Средновековието, да речем. А това знание може да ни каже какво ще е бъдещето на този продукт. Ето, например, неотдавна имах възможността да видя рецептата за меринге на лейди Фетиплейс /Lady Fettiplace (1570-1647)/, която тя включва по-късно в прочутата си книга от 1604 г. - огромна колекция от рецепти и съвети за домакинството - "Запечени бити яйца със захар". Това е най-старият запис за този десерт, който слага край на войните за авторство между Германия, Франция, Швейцария и Полша.

Второто, което узнаваме за вас, е че сте ТВ "звезда". Как си обяснявате тази любов между готвачите и телевизията и раждането на готвача-знаменитост?
Нищо ново под слънцето. За готвач-знаменитост мога да ви говоря още във времето на Викторианска Англия – това бил французинът Алекси Сойер /Alexis Benoist Soyer/.

Чудя се какво по-напред да кажа за него: първи въвежда "супа за бедните" по време на картофения глад в Ирландия, грижел се храната на войниците през Кримската война, и изобретил подвижна фурна за армията, която и до днес носи неговото име. И през цялото време говорим за персона номер едно в английското общество, бил екстравагантен, шиел си сам дрехите, имал много любовници, но и една любима жена, бил и богат, после банкрутирал. Кухните, където работел, били като туристическа забележителност – идвали групи, цели тълпи, за да ги видят. Просто сега, благодарение на медии и технологии, можеш да станеш "звезда" много по-бързо и в глобален мащаб.

Кои са британските продукти, които светът трябва да знае?
Ще започна със сиренето Stilton – минало е проверката на времето. Шотландската пушена сьомга. Свинският пай Melton Mowbray. И уискито, разбира се.

Да ви провокирам с една мисъл на Карел Чапек: "има два вида английска кухня – добра и лоша. Добрата кухня е френската."
Много зависи кога го е казал. Да припомня, че по времето на Хенри VIII една немалка част от Франция е била английска. Като пътувал из тези земи, винаги взимал със себе си всичките си готвачи, смятал, че французите са много зле и не могат да опекат и едно парче месо. Англия, обаче, има и тъжни периоди на храната си – особено междувоенния. Подозирам, че този автор е казал това точно тогава.