Вътрешният, български разговор за един от най-големите винени конкурси в света, Concours Mondial de Bruxelles, който се проведе в Пловдив от 29 април до 1 май се сведе до две теми: изборът на време – навръх Великден, и принципът, по който е избрано журито. Да разсъждаваме върху тях и да критикуваме, е вече късно.
Темата, която остава вечно зелена, е друга. Истинските пробойни бяха тези, които никоя добре смазана, дори безупречна машина на организация на света, каквато беше тази на конкурса, не може да спаси: духът "Балкантурист". Че не сме сред най-гостоприемните нации е повече от ясно. Но тук говорим за елементарните стандарти на качество, и най-вече, на отношение.

Задачата беше лесна: поне две трети от присъстващите чуждестранни гости изкарват прехраната си – буквално - от храна и комуникация. Ако те са на ниво, чуждестранният гост ще бъде доволен и благодарен. Това, което се получи: ако все пак гостът се обърка и хареса поизстиналата си пилешка хапка на обяд, и иска да я снима и изпрати към света през някоя от социалните мрежи, то хотелът в този момент не му предлага нужната безжична интернет връзка, а ако реши да се оплаче, ситуацията няма да се промени. Ето това са тези неизкореними "българщинки" и бъгове в системата, които компрометират дори "вносна", иначе перфектна организация, и ни лишават изцяло от чара на автентичната добронамереност и гостоприемство. Добре, че в голямата си част особеностите ни бяха приети като екзотика, с усмивка, добре и че беше пълно с хора, които през трите дни пазеха добрия дух и настроение.

Двама такива бяха членовете на журито Джеф Йенсен и Майк де Симон. Известни още като World Wine Guys - те са американски журналисти, автори на книги, гости на The TODAY Show, The Martha Stewart Show, CBS, FOX и NBCnetworks, редактори в Wine Enthusiast Magazine, и водещи рубриките за храна, вино и пътешествия в The Huffington Post. Публикациите им са и в The Wine Spectator, Saveur, Associated Press, Reuters, The Latin Kitchen. Автори на бестселъра Fire Island Cookbook.
"Бакхус" се срещна с Джеф Йенсен, в качеството му на дегустатор на вината и за България в Wine Enthusiast Magazine.

Кога и как попаднахте в света на виното и храната?
Още като студент в Чикаго работех като сомелиер, а Майк, докато следваше журналистика в New York Univercity, работеше в ресторанти.

Кога бяха родени The World Wine Guys?
Когато решихме да съчетаем това, което знаем за храната и виното и журналистиката. Ние сме също така запалени велосипедисти, и започнахме да обикаляме винените региони, първо в Испания, после във Франция. Публикуваха преживелиците ни в американски винени списания. Първата ни статия в The Wine Spectator за Риоха беше публикувана през 2008 г.

Неотдавна в едно свое есе Джон Ланчестър сподели носталгията си по времената, когато храната е била интимно преживявана, а не снимана. Споделяте ли подобно чувство?
Да, той говори за манията да снимаш чинията си и после да я пуснеш във Facebook или Instagram. Съгласни сме, но до някъде. Трябва да призная, че в голяма степен за това вина имат хора като нас. Смятам, че е напълно допустимо да си снимаш чинята, ако е нещо изключително, но след това да си скриеш телефона, така че да се отдадеш изцяло на преживяването на масата и споделянето му с останалите. Реално, а не виртуално.

Кои са най-добрите и най-лошите тенденции в света на храната и виното?
Най-положителният тренд е, че във все повече ресторанти сервират храната в големи, общи блюда, за цялата маса. И това е истинско споделяне на храната – в буквалния смисъл.

С какво ви заинтригуваха вината от Централна и Източна Европа?
Семейството на майка ми идва от северна Хърватия и Унгария, и откакто се помня имам интерес към тези земи. Отгледан съм с токай, с "бичата кръв" на Егер, и плавац мали... А сега съм официалният дегустатор в Wine Enthusiast Magazine за България, Унгария, Хърватска, Сърбия, Румъния, Словения, Словакия, Полша и Швейцария.

Как представяте тези вина на фона на глобалната винена карта?
Много хора си мислят, че това са някакви нови вина, тъй като десетилетия са отсъствали от пазара. Затова като начало винаги изтъквам факта, че става дума за качествени, европейски вина от Стария свят, които като цяло се предлагат на много добри цени.

Кои са добрите и лоши примери при представянето им?
Струва ни се, че много от тези страни не "излизат" пред света с местните си сортове, като засаждат световните – каберне совиньон, мерло, шардоне и т.н. Мислим, че силата на вината на всяка страна е в автентичните й сортове. Те ще я отличават от всички останали.

В една идеална ситуация каква би следвало да е ролята на държавата във винената й индустрия?
Държавата трябва да подкрепя винопроизводителите чрез данъчни облекчения. Земеделският живот и календар са нещо много трудно, и това трябва да бъде признато.

Какъв е имиджът на българското вино, или по-скоро – разпознаваемо ли е?
Правим много усилия за промотирането на българските вина на американския пазар. Всъщност, може да се каже, че ние сме едни от най-видимите посланици на качествените български вина, особено на американския пазар.

По света се правят все повече и все по-добри вина. За да те забележат тряба да имаш интересна история. Коя да е българската история за виното й?
Трябва да е свързана с траките. Чудесна история. Не спирайте да я разказвате!
А ние, в този смисъл, написахме текст за песен за българските вина. Тя е по музиката на "Age Of Aquarius" от "Коса". Кръстихме я "Age of Bulgaria":

When Mavrud grows on the Thracian plane
And Rubin is blended with Syrah
Then Dimyat will be the wine geeks fave
And Misket will be served in all wine bars
This is the dawning of the age of Bulgaria, the age of Bulgaria
Bulgaria..........Bulgaria

P.S. Всички знаем тази песен (от 02:20 минута във видеото)



Хайде, давйте предложения за превод!