През 1957 г. BBC излъчва триминутен репортаж от швейцарска "спагетена ферма". Зрителите пред малките екрани виждат как по клоните на високи дървета се полюшват дълги спагети, тъкмо узрели под топлината на благодатна пролет, а после женски ръце ги берат и полагат да се сушат на слънце. Гласът зад кадър, който придружава зрителя в разходката из фермата, е на известния телевизионен водещ Ричард Дъмбълби (Dimbleby) В края на предаването той пожелава (с известно натъртване) "приятно прекарване на първи април". Ала намигването му се оказва недостатъчно ясно – огромна част от зрителите вярва на историята още от първата й излъчена минута. В студиото на BBC телефоните се нажежават от обаждания: "Извинете, откъде мога да купя спагетено дърво?", "Моля ви, обяснете на невежата ми жена, че спагетите се берат, а не правят от брашно, както тя твърди!"

За вярата в спагетеното дърво допринасят два фактора. От една страна в края на 50-те години водещият Дъмбълби се ползва с невероятно уважение и доверие сред зрителите ("някъде между Господ и Кралицата"), а от друга - спагетите са все още екзотична и непозната храна във Великобритания. Иън Джейкъб, изпълнителен директор на BBC, от когото сътрудниците пазят проекта в тайна, за да не бъде спрян в последния момент, си спомня: "Когато изгледахме репортажа, казах на жена ми, че не вярвам спагетите да растат по дърветата. Разгърнахме Енциклопедия Британика, за да проверим. И знаете ли, вътре нямаше нищо написано за спагети."

Идеята за шегата, считана и до днес за една от най-успешните на всички времена, е на тогавашния оператор и чуждестранен кореспонедент на BBC , роденият в Австрия Чарлз де Йегер. Докато снимал репортаж в едно виенско училище, де Йегер чул как учител се кара на класа си: "Толкова сте глупави, че ще повярвате, че спагетите растат по дърветата". Операторът, за когото се говори, че имал ентусизаъм и енергия колкото "малък самолет", се заел незабавно с реализацията на филмовата шега. Успял да получи бюджет от 100 паунда, купил няколко килограма пресни спагети и ги окачил по дърветата около езерото Лугано. Но спагетите бързо изсъхнали и се свили неапепитно. Де Йегер не се отказал. Пробвал със сварени, вместо сурови спагети, които пък отказвали да се закрепят на клоните – хлъзгали се и падали безславно на земята. Гениалната идея за перфектен мизансцен дошла на служител от местното туристическо бюро - предложил тестото да се провеси около мокри чаршафи и така да бъде запазена влагата. Проблемът бил решен, филмът сниман, излъчен... и повярван. "Години наред вярвах, че спагетите растат по дървета", пишат до днес в коментари зрители на BBC.

Приятно прекарване със следващите три филмови минути и не забравяйте, че няма нищо по-вкусно от раснали на слънце домашно отгледани спагети. И както казва майсторът Фелини, животът е просто комбинация от паста и магия.