"Яжте храна!" – гласи основното правило, което проповядва журналистът Майкъл Полан, един от най-известните борци на фронта на здравословно хранене. Нима не всичко е храна? Според него, индустриално преработените продукти, с които е пълно ежедневието в Европа и Америка, не заслужават името храна. Това са "храноподобни вещества", родени в лабораторните условия на големи компании, съдържащи твърде много захар, сол и куп неизброими химични помощници за вкус, цвят, мекота и дълготрайност. Баба ви би изсумтяла презрително, ако такова "храноподобно" се появи на трапезата й, убеден е американският екоактивист. Затова второто му шеговито правило гласи – не яж нищо, което баба ти не би разпознала като храна. (Тук трябва да отворим скоба и да си позволим да поправим Полан. По-скоро не бива да ядете нищо, което нечия баба не би разпознала – добре приготвено прясно суши би озадачило българска баба, докато японска старица едва ли лесно би се съгласила да "кусне" сърма в лозов лист.)

Въпреки това, съветите за здравословен живот на Полан звучат универсално, без да размахват пръст поучително. Кратки, съблазнителни и запомнящи се, те отдавна привличат погледите на Холивуд и телевизионната индустрия. Миналата година Майкъл Шварц екранизира бестселъра на Полан "В защита на храната", а тази година Netflix продуцира серия документални филми, базирани на книгата му Cooked и режисирани от носителя на "Оскар" Алекс Гибни. Филмите покориха почти всички food film festivals в света, а на кулинарната секция на Берлинале гостуваше и самият Полан.

Още преди началото на разговора в Берлин, Майкъл Полан се оказва вече въвлечен в разговори – кръг фенове ревностно се съревновава за вниманието му; всеки от тях иска не само да стисне ръката му, но и да се похвали, че яде само храна. Истинска. Да каже името на месаря, при когото редовно пазарува, да изтъкне опитите си да пече хляб сам. Когато иде време за същинската беседа, публиката избухва в аплодисменти и трепери в очакване, кога може да зададе въппосите си. Можем ли да изхраним света само с органично произведена храна? – пита собственик на магазин за био-продукти от Ню Йорк.
Въпросът озадачава - толкова често е задаван, че отговорът му може да се види в безчет публични беседи в YouTube, да се проследи синтезиран в къс филм или прочете във всяко интервю с автора. Дори и по темата за органичната храна Полан има правило – ако нямате достатъчно средства да се изхранвате изцяло екологично, то отделяйте пари единствено за биологично чисти продукти от т.нар. "мръсна дузина" (най-силно натоварени с пестициди) – ябълки, целина, ягоди, праскови, спанак, вносни нектарини, чушки (камби), вносно грозде, картофи, спанак, боровинки, марули и кейл (къдраво зеле).

Следващият въпрос от публиката отново не засяга филмите, а търси отговори на въпроси за бъдещето на здравословното хранене – професорка по хранително право от Ню Йорк (довела и дузина от студентите си) иска да знае, как би се отразила евентуална победа на Хилъри Клинтън на екоактивизма в областта на храненето. Внезапно публиката се оказва захвърлена насред разгорещен политически дебат за бъдещето на Америка, състоянието на food activism-а преди и прогнози за след изборите.

През това време започвам да мечтая за паралелен свят, в който Полан отговаря на съвсем нови въпроси, или вместо него на беседата присъства режисьорът на серията Cooked Алек Гибни. Защото филмите са малък шедьовър, който не само дава много информация за историята на храната и антропологичното ни развитие, което се дължи на сготвената храна, но са и наслада за сетивата заради прецизното операторско око (камерата танцува около храната, светлината е магична). Също така, срещат зрителя със сладкодумни майстори-занаятчии, специалисти в областта на храненето и земеделието или просто ентусиасти. Филмите са абсолютно задължителни за гледане в Netflix – може би най-добрият филмов поклон към храната, правен в последното десетилетие. А колкото до правилата на Полан – най-важно ми се струва последното от тях, а именно – понякога правилата трябва да се нарушават.