Той е ЕН, защото си няма друго име. "На щат" е в Университета по хранителни технологии. Работата му е отговорна - ЕН учи. Слагат му "да подуши" чаша червено вино и ЕН казва от кой винен регион на България е, коя е реколтата и сортовият състав. Със стопроцентова сигурност. Преди втората проба ЕН леко си почиства сензорите. С чист въздух. И отново дегустира миризмата. Този път на уиски с етикет "Scotch whisky single malt, aged 15 years". Неговият извод: уискито е фалшиво. Не е шотландско, не е малцово, не е на 15 години. Няма смисъл да спорите с ЕН, той е прав. Защото електронният нос /ЕН/ в много отношения превъзхожда човешкия.

Идеята да се направи електронен нос за индустрията е поне на 15-20 години. И идва от страни, в които качеството на виното и храните е култ - Франция, Германия, Холандия , казва проф. Чавдар Дамянов от Университета по хранителни технологии в Пловдив. Усещанията на хората за аромати са различни, а и при съвременния човек това осезание е закърняло, казва проф. Дамянов. Докато ЕН е с гарантирано усещане за аромати. Създател на електронния нос е доц. Веселин Начев. "ЕН не може да бъде универсален. Ще има нос за вино, нос за уиски, нос за сирене, нос за месо, нос за каквото си поискате, но поотделно, а не за всичко. Електронните носове ще бъдат продуктово насочени", обяснява доцентът.

Как всъщност работи ЕН? В електронния нос доц. Начев е вложил набор от 8 газови сензора, компютър, софтуер, управляващи устройства. Цялата тази техника трябва да улови "летливия газов профил" на виното или на храната - това се нарича подпис на аромата. Оттам нататък е лесно. "Можем да представим графично и числово летливия профил , който е уникален за всеки един аромат", казва Веселин Начев. Целта на лабораторния електронен нос е да оцени обективно качеството на храни и напитки.

В България засега са изследвани 14 приложения на електронния нос: срок на годност на меса, етап на зреене на сирена, разпознаване на съотношенията на съставките в смляно месо, наличие на евтини добавки като соя, субпрдокути и др. За виното и уискито вече споменахме.

Впрочем, докато бях в Университета за хранителни технологии, ЕН упорито отказваше да приеме за вярно твърдението на кутия с плодов сок, че е "100% натурален".

Оценката на аромата се дава от софтуер, изграден на базата на интелигентни алгоритми. В момента учените обучават машината да възпроизвежда знанията на експерта и да реагира както експерт. За всяко приложение на ЕН трябва да се правят експерименти. Ако за някого е важно ЕН да разпознава 1 000 000 вина, тогава трябва да има търпението да му ги даде да ги помирише. След което той ще разпознава безпогрешно тези 1 000 000 вина сред всички вина в света. "Ароматът и вкусът на храните и напитките се формира при тяхната обработка. Идеята е чрез един модел да търсим обективен отговор на въпроса как условията влияят върху изменението на аромата, регистриран от електронния нос", казва доц. Начев.

Българският ЕН е създаден за научни цели по проект, финансиран от Научно-изследователския център при Университета за хранителни технологии. Пряката работа по устройството е отнела на доц. Начев една година, а цената на ЕН е около 800 лева. В света има само две фирми, които произвеждат такива сложни устройства, но цената им надминава 25 000 долара.

Лабораторният ЕН обаче е претрупан със сензори, докато за производствени нужди той ще знае много неща в точно определена област, например вино. Това е начин да се поевтини бъдещият винен ЕН, защото винарят не се интересува от зреенето на сиренето и неговият електронен помощник няма да има сиренарска информация, обяснява доц. Веселин Начев. Възможно е специализираният ЕН да бъде отворен за обучение - например от сомелиери, дегустатори на вино, технолози. В този смисъл ЕН ще бъде не само помощник, но и схватлив ученик. И няма да отнеме работата им, защото за качеството на едно вино или една храна е важно човешкото "харесва ми", а не графиките на машината.