Наскоро, докато пиехме греян сайдер и замезвахме със захарен памук на коледен базар, приятелката ми Ася се сети, как като малка искала баща й да й построи домашна машина за захарен памук. Все пак е инженер, трябва да умее да прави всякакви машини. Същият този инженер, продължиха спомените, обаче нямал никаква представа от механизма на една друга машина за коледно щастие - Дрезденския щолен. Веднъж семейството получило пощенска пратка с истински щолен от Саксония за Коледа, но зла беда митниците го задържали и не рачили да го освободят бързо – все пак, празници. Спасяването на заложника се проточило и станало едва в началото на новата година. На път за вкъщи таткото инженер просто изхвърлил пакета, мислейки, че е отишъл зян хубавият сладкиш. Просто не е знаел, че това е най-дълготрайният коледен специалитет, който може да оцелее дори в Гуантанамо при най-лоши условия цели 16 седмици. Тайната на това дълголетите, според някои източници, се крие в голямото количество сушени плодове в сладкиша.

Другата тайна, която човек трябва да знае е, че щоленът се състои почти изцяло от масло. Маслото е не само най-важната му съставка, но и виновник за красотата на някои прочути църкви в Саксония. Някога, през 1453-та година, чревоугодникът принц (исторически точно е да го наречем "курфюрст", но във всяка приказка трябва да има принц, затова молим историците да ни простят) Ернст Саксонски измъчвал финото си небце по Коледа, когато заради постите църквата повелявала щоленът да се прави без масло. Тогавашната рецепта била съставена от овесени трици, сушени плодове, вода и постно олио. Принц Ернст и брат му Албрехт написали прошение до папа Николай V, като чинно описали мъките си и благото, което би донесло пухкавото масло. Папата не рачил да ги послуша, но пък и принцовете не се отказали така лесно. Продължили да настояват.

Когато Николай V починал, го последвали няколко други папи  - ако ги започнем да ги изброяваме, тази приказка за щолена ще стане като песен от "Властелинът на пръстените" и съвсем ще забравим за какво говорим, затова тук превъртаме времето до 1471-а година, когато на власт иде Инокентий VIII. Едва той разрешава използването на масло с прочутия "Маслен декрет". За принцовете това не струвало нито грош, но всеки друг саксонец, който искал също да хапва вкусно, трябвало да плаща в замяна малко дарение за строеж на църкви. Ето така строежите на църкви бързо напредвали, все пак, кой иска да яде щолен с гъгниво средновековно олио?

Тъй като обаче масленият декрет важал само за Саксония, дрезденският щолен бързо се превърнал в уникална запазена марка. Другите немски благородници силно завиждали и се опитвали да правят реклама за собствените пекари, като им заповядвали да правят най-дългия, най-големия, най-стафидения щолен на света. Но най-вкусен си оставал дрезденския. Уникалната позиция на дрезденския специалитет даже е влязла в спогодбите по обединението на Германия след падането на стената – запазването на марката било важно условие.

Съществуват различни рецепти (една от тях във видеото долу), или пък основната от блога Супичка, но формата е задължително една – на повит в пелени младенец. Към щастливия край на приказката и победата на принца трябва да добавим, че по Коледа калориите не се броят, затова смело с маслото. Но все пак внимателно със захарния памук – поне такова било предупреждението и мъдрото обяснение (защо не бива да строи машина) на бащата инженер от началото на приказката.